// Вие четете...

Нестандартни размишления

Омагьосаният кръг на стеснителността.

„Способност без труд не носи полза.“

Омагьосаният кръг на стеснителността.

Ползите, които получавате, като се придържате към миналото си и изтъквате вашите „Аз съм…“, могат да се обобщят с една дума – отбягване или отлагане. Когато искате да се измъкнете от някакъв вид дейност или да замажете някой личностен недостатък, винаги можете да се оправдаете с някое „Аз съм…“.

Всъщност, след като дълго време използвате тези етикети, започвате сами да вярвате в тях и в този настоящ момент вие сте завършен продукт, на който е съдено да остане същият до края на живота си. Етикетите ви позволяват да избегнете усилията и риска, свързани с евентуален опит за промяна. Те запазват модела на поведение, който ги е породил. Например, ако младеж отиде на празненство с убеждението, че е стеснителен, ще се държи като стеснителен човек и поведението му ще подкрепя самооценката му. Ето, защо това е омагьосан кръг. 

Вместо да разсече кръга между т.3 и т.4, той просто извинява поведението си с „Аз съм…“ и ловко избягва да поеме риска с което би излязъл от капана на само манипулирането. Възможно е да има редица причини за стеснителността на младежа, някои от които вероятно идват от детството му. Каквито и да са причините за страха му, той е решил да не полага усилия, за да развие социални умения, а да обяснява поведението си с простото „Аз съм…“. Страхът му от неуспех е толкова силен, че му пречи да рискува. Ако повярва в настоящия си момент и в способността си да направи избор, твърдението му от „Аз съм стеснителен“ ще стане „Досега съм се държал стеснително, затова сега ще опитам“.

Омагьосаният кръг на стеснителността може да се приложи към почти всички водещи до само ограничаване „Аз съм…“.

Можете да разучите кръга на собствената си логика и да започнете да подлагате на съмнение всяка страна от живота си в която сте избрали да бъдете завършен продукт. „Ползата” от това, че се придържате към миналото и прибягвате до вашите „Аз съм…“, е отбягването на всякаква промяна.

Несъмнено по-лесно е да се само охарактеризирате, отколкото да се промените. Вероятно вината за вашите етикети приписвате на родителите си или на други значими хора в детството ви, ваши учители, съседи, дядо ви и баба ви и други. Като ги товарите с отговорността за сегашните си „Аз съм…“, вие им давате известен контрол над вашия живот сега, издигате ги по-високо от себе си и ловко си създавате алиби за това, че запазвате неефективното си поведение. Чудесна „полза” наистина, която ви предпазва от всякакво поемане на риск. Ако вашето „Аз съм…“ е по вина на „културата“, вие не можете нищо да промените.

 Скъсването с миналото е свързано с поемането на рискове. Вие сте свикнали със своите самоопределения. В редица случаи те изпълняват ролята на опорна система във всекидневието ви. Ето някои специфични стратегии за елиминиране на тези модели „Аз съм…“:

Премахвайте „Аз съм…“ винаги където е възможно. Заместете ги с фрази като: „Досега избирах да съм такъв, но сега ..“ или „Определях се като…, но …“.

Кажете на хората край вас, че ще се опитате да елиминирате някои от своите „Аз съм…“. Решете, кои от тях трябва на всяка цена да се премахнат и помолете близките си да ви помогнат, а не да ви пречат.

Поставете си за цел да се държите по-различно в сравнение с преди. Например, ако смятате, че сте стеснителен, запознайте се сами с някого, когото в миналото бихте отбягвали.

Разговаряйте с човек, на когото имате доверие и който би желал да ви помогне да се преборите с зависимостта на миналото, като ви подкрепя в избора ви да се отървете от самоограничаващото ви поведение, ако неволно използвате само погубващия си модел от миналото.

Пазете се от четирите фрази и когато се уловите, че ги произнасяте, поправете се, като промените настройката с на мислене:

„Аз съм такава“…в… „Аз бях такава“.

„Не мога да се променя“ … в … „Мога да се променя и трябва да се опитам“.

„Винаги съм била такава“ … в … „Ще бъда по-различна“.

„Такъв ми е характерът“ … в … „Смятах, че характерът ми е такъв“.

Опитвайте се всеки ден да се разделяте с едно „Аз съм…“. Ако използвате „Аз все забравям“, като самоопределение, посветете си маркер на осъзнаването на тази своя наклонност и вижте дали не можете да промените един два случая на поведение, при което все забравяте. Също така, ако не харесвате етикета „Аз съм упорит“, опитайте се един ден да се вслушвате в противоположни мнения и проверете дали можете всеки ден да се избавяте от едно „Аз съм…“.

Можете да прекъснете своя омагьосан кръг между т.3 и т.4 и да решите да скъсате със старите оправдания за отбягване.

Измислете нещо, което никога не сте правили и посветете на него един следобед. След тричасово занимание с напълно нова дейност, която в миналото винаги сте отбягвали, проверете дали все още можете да използвате етикета с който сте се описвали сутринта.

Всички модели на „Аз съм…“, които използуваме са заучени за отбягване и само ограничаване, вие можете да се научите да бъдете почти всичко, каквото пожелаете, стига да решите и това зависи само и единствено от вашия избор.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар