// Вие четете...

Океан и Атмосфера

Околосветските плавания на Русия.

„Пътищата към науката за никого не са затворени.“

В началото на XIX в., почти преди три столетия след първото в историята околосветско плаване на Магелан, Русия активно се включила в световния процес на околосветските експедиции. Към това време европейските страни са направили 15 подобни плавания. Към края на XIX в. Русия по количество на околосветските плавания вече е изпреварила всички европейски страни: руски околосветски плавания се извършвали едва ли не всяка година. Подобна интензивност, продиктувана от икономически съображения, била свързана с усвояване земята на изток от страната, а също с трудностите при доставката на товари на Камчатка и в Руска Америка. Сухопътния маршрут през Сибир отнемал по време около две години и бил съпровождан с големи разходи. Товарите се доставяли от части повредени, а снаряженията за съдовете (канати, котви и други) за удобство на транспортирането се налагало да се делят на части и вече на място да се сглобяват и съединяват. Продуктите от Далечния Изток във връзка с трудностите при тяхната доставка били баснословно скъпи, а цените на кожите, добивани на Алеутските острови и Аляска, често попадали в Петербург с изгубен търговски вид и се продавали на загуба. По такъв начин, отсъствието на прав директен сухоземен път принуждавало търговците да се обърнат към морските маршрути, а огромната протяжност на Руската империя от запад на изток определяла техния околосветски характер. От бреговете на Аляска да се завърнат било пректически еднакво по време и разстояние, връщайки се назад по същия път или да продължат движението, извършвайки пълен кръг. Всичко, през XIX в. руските парусни кораби извършили повече от 30 пълни околосветски плавания и около15 полу околосветски. Пристигнали от Балтика на Тихия океан корабите оставали да носят служба на Далечния Изток, защитавайки интересите на държавата.

Първото руско околосветско плаване било извършено от експедиция под ръководството на Иван Федорович Крузенщерн на едномачтов ветроход „Надежда” и „Нева” през 1803-1806 година. „Надежда” командвал Крузенщерн, а „Нева” – неговия приятел и другар от Морския кадетски корпус Юрий Лисянски. През 1797 година била образувана Американската съединена компания, която през 1799 г. започнала да се нарича Руско американска компания (РАК). Съдружник в РАК било императорското семейство. Поради това основна задача на експедицията била доставката в Япония на първото руско посолство, превозвайки продоволствие и снаряжение в Петропавловск и Новоархангелск, а също и превоз на ценни кожи за по нататъшна продажба.

Освен това, експедицията е имала и научни цели (не дълго преди нейното начало Крузенщерн бил избран за член кореспондент на Петербургската академия на науките): географски търсения по пътя, описание на остров Сахалин, лимана и устието на река Амур. Корабите били снабдени с най-добрите за времето си английски мореходни инструменти (секстанти и магнитни компаси) и пособия за плаване. Повечето от задачите били изпълнени, а околосветското плаване повдигнало авторитета на Русия по света.

Втората руска околосветска експедиция се състояла през 1815-1818 година. Тя била оглавена от Ото Евстатиевич Коцеб, взел участие в първото околосветско плаване още като петнадесет годишен юноша в качеството на волонтер (доброволец) на кораба „Надежда” под командването на Крузенщерн. Експедицията изследвала северното крайбрежие на Аляска, което тогава активно усвоявала РАК. Комерсиалните интереси на Русия на Аляска подтикнали развитието на отечествената околосветска навигация. Следващите експедиции започнали сами да се изплащат.

По времето на околосветското пътешествие 1819-1821 г. на експедицията под командването на Ф. Ф. Белинсхаузен, участник в първата околосветска експедиция под командването на Крузенщерн, на ветроходните кораби „Восток” и „Мирен” открила Антарктида. На ветрохода „Мирен” командир бил Михаил Петрович Лазерев.

Откриването на Антарктида е било в резултат на дълбоко обмислен и щателно реализиран план на руските моряци. В средата на XIX в. ерата на парусните кораби се сменила с ерата на параходите, а след това и винтовите съдове. Но до тогава паруса бил повече предпочитан за околосветско плаване. На най-големите океански ветроходи, в това число и на руските, се извършвали регулярни околосветски плавания с курсанти от мореходните училища на борда. Тези походи се явяват добра практика за бъдещите моряци.

Във века на глобалната комуникация ентусиасти извършват околосветски плавания на яхти, автомобили, коне и даже на велосипеди. Състоятелните граждани могат да си позволят околосветски морски круизи на океански лайнер. Такива предложения могат да се намерят в Интернет. Но тези частни круизи се явяват теми за Книгата за рекордите на Гинес, нас ни интересува държавните околосветски научни експедиции, които задължително предвиждат дипломатически и политически цели. Подобни експедиции в историята на Русия след 1917 година в периода на съществуването на СССР е имало всичко две експедиции. Това са били околосветските експедиции на океанографския изследователски кораб (ОИК) „Полюс” (1968-1969), а също така съвместната експедиция на ОИК „Адмирал Владимирски” и „Ф. Белинсхаузен” (1982-1983). Инициатори били главно командващия на ВМФ адмирал на флота С. Г. Горшков и началника на Главно управление по навигация и океанография на МО адмирал Расохо.

Първата околосветска експедиция на ОИК „Полюс” започнала на 15 октомври 1986 г. под ръководството на адмирал Л. А. Владимирски. По това време заместник началник на ВМА „Ворошилов”. Кораба се командвал от к2р Образцов, опитен моряк, не един път извършвал далечни океански походи.

Излизайки от Кронщат, корабът преминал Датската проливна зона, проливът Ла манш (Английския канал), заобиколил Африка и през Мозамбикския пролив излязъл до северното крайбрежие на Индийския океан с приставане в порт Карачи (Пакистан), след това отново се спуснал на юг към екватора. По нататък ОИК „Полюс” се отправил на изток към страната на Индонезия и, минавайки покрай Зондските острови и остров Нова Гвинея, Торесовия пролив преминал в южната част на Тихия океан към кораловите острови на Меланезия и Полинезия. Не далеко от остров Фуджи хидрографите пристъпили към изследване на дълбоко водната падина Тонга. Тук те открили най-голямата, не отбелязана на картата дълбочина (10437 м), а също така изследвали сложната структура на морските течения.

Завършвайки работите на падината Тонга, корабът се насочил към остров Пасхи, а от там към бреговете на Чили. По нататък през Магелановия пролив корабът преминал в Атлантическия океан, пресякъл екватора и след кратко спиране в Танжере (Мароко), през Английския канал в Северно, а след това в Балтийско море. На 14 юли 1969 година ОИК „Полюс” застанал на пристана на Василевския остров в Ленинград където го посрещнали тържествено от командването на Ленинградската военноморска база начело с адмирал И. И. Байков. По такъв начин, ОИК „Полюс” станал първия съветски изследователски кораб на ВМФ, извършил околосветско плаване. Неоценима е ролята в това лично на адмирал Владимирски. Той осигурил безаварийното плаване на ОИК „Полюс” по този необичаен маршрут. Корабът бил там, където от съображения на безопасност обикновено мореплавателите не ходят. И до днес ОИК „Полюс” остава единствения кораб на ВМФ, преминал Мозанбиския, Торесовия, Патагонския и Магелановия проливи.

Оборудван с 16 специализирани лаборатории, ОИК „Полюс” извършил комплексно океанографско изследване в Световния океан. Провели се също така аерологически изследвания с пускането на балони радиосонди и изучаването на кораловите рифове. В резултат се отдало да се изпълни обширна програма за океанографски работи.

Втората околосветска океанографска експедиция била извършена от ОИК „Адмирал Владимирски” и „Ф. Белинсхаузен”. За неин началник бил назначен вице адмирал В. И. Акимов (заместник на началника на ГУ НиО МО), а научен ръководител – контра адмирал Л. И. Митин (началник на Хидрографска служба на ЧФ). Командири на ОИК били к2р Панченко и к3р Ерин.

На 2 декември 1982 година корабите напуснали Севастопол и последвали маршрута на ветроходите „Восток” и „Мирен”. Повторението на маршрута на плаване на първооткривателя на Антарктида трябвало да напомни на целия свят за приоритетите на Русия в откриването на шестия континент на планетата. Походът се предшествал от щателна подготовка. Корабите били до оборудвани с най-новата океанографска техника, с излизане на море се отработвала методиката за изпълнение на океанографските изследователски работи, буксировка и предаване на гориво на ход, излитане и кацане на корабните въртолети. Особено внимание се отделяло на подготовката при плаване в щормови и ледови условия. В архива на Руското географско общество щателно се изучавали материалите от околосветското плаване на Първата антарктическа експедиция.

Основни задачи на експедицията били изследване на малко изучени райони на океана, принадлежащи на Антарктида, а също така коректура на морските навигационни карти, лоциите и пособията за плаване.

Корабите обходили шестия континент, посетили антарктическата станция „Маладежная”, „Ленинградская”, „Мак Мердо” (САЩ). След деловото посещение в порт Велингтон (Нова Зенландия) посетили остров Петър I и станция „Белинсхаузен”. На обратния път „Адмирал Владимиески” посетил Буенос Айрес (Аржентина) и Конакри (Гвинея), а „Ф. Белинсхаузен” – в Рио Де Женейро.

В хода на комплексните океанографски изследвания били получени нови данни за релефа на дъното, температурата и солеността на морската вода, теченията, грунда и метеорологичните елементи. Открити са 178 подводни планини и възвишения, по рано не нанесени на картите, уточнено положението на 13 острова, доказано отсъствието на остров Тера Нова. Определено било положението на Южния магнитен полюс след неговото преместване от континента на море. За 147 денонощия на похода били преминати повече от 35000 мили, от които 13000 – сред айсберги. При това ОИК „Адмирал Владимирски” в пролива Мак Мердо достигнал ширина 78º15´ – най южната точка, достигана от отечествен кораб.

За първи път в историята на ВМФ били изпълнени непрекъснати измервания на електрическото поле от Черно море до Антарктида, което е позволило да се определи общия фонд на електрическото поле на океана. Радио физическите изследвания също дали уникални резултати от наблюденията, нямащи аналози в практиката на отечествената наука. Взетите в района на Антарктика проби от грунда показали наличието на желязно манганова конкреция, а пробите от океанската тиня на високо съдържание на хранителни дрожди. Била разработена единна схема на циркулация на водните маси и тяхното взаимодействие с атмосферата. Изучено било влиянието на мощното Антарктическото циркуполярно течение за циркулацията на водите на Световния океан, а също така на термическия режим и атмосферните процеси на планетата. Завършило околосветското плаване на 27 април 1983 година в Севастопол.

Минали повече от 30 години от експедицията до бреговете на Антарктида. Днес ние живеем в друга страна, в глобален исторически смисъл приемница на Съветския съюз. Много се е променило. В света протичат сложни геополитически процеси, Русия се опитва да задуши санкциите. В съвременния етап на развитие се появила необходимост да напомни на света за традициите в околосветските експедиции, да предаде щафетата на бъдещите поколения. В качество си на щафета единствено се съхранил ОИК „Адмирал Владимирски”, който вече бил на 45 години! Солидна възраст. Но след ремонта в Канонерския завод той наново бил готов за далечни плавания.

По замисъла на главно командващия на ВМФ на ОИК „Адмирал Владимирски” предстояло да извърши околосветско плаване, като част от маршрута бил по Северния морски път.

Да ръководи експедицията било възложено на заместник началника на Управление навигация и океанография на МО (УНиО МО) на Руската федерация к1р Осипов. В похода участвали курсанти от Военно морския институт и от Военно учебния и научен център на ВМФ „Военноморска академия” и студенти от Руския държавен хидрометеорологичен университет.

На 18 август 2014 година ОИК „Адмирал Владимирски” отплавал от Кронщат и минавайки Балтийско, Северно, Норвежко и Баренцово море, пристанал в Североморск и Диксон. В Карско море ОИК се срещнал с отряд кораби на ВМФ в състав голям противолодъчен кораб (бпк) „Адмирал Левченко”, голям десантен кораб „Георги победоносец” и „Кондопога”, танкер „С. Осипов”, кораба „Александър Пушкин” и спасителния буксир „Памир”. Отрядът от седем кораба в съпровождане от атомните ледоразбивачи „Вайгач” и „50 лет Победа” успешно минал участъка със сложна ледова обстановка в района на проливите Матисена и Вилкицки, след което „Адмирал Владимирски” продължил движението си по зададения маршрут. Посещавайки порт Тикси и Певек, на 8 октомври кораба през Беринговия пролив навлязъл в Тихия океан. След посещението в Петропавловск – Камчатка „Адмирал Владимирски” осъществил преход до главната база на Тихоокеанския флот – порт Владивосток, когато там пристигнал на 25 октомври. След Владивосток преминавайки през Японско, Източно Китайско и Филипинско море, ОИК „Адмирал Владимирски” през Корилските острови напуснал Тихия океан и взел курс към бреговете на Австралия.

Маршрутът към бреговете на Австралия бил предвиден не случайно. В Брисбон от 15 до 16 ноември 2014 година преминали с участието на президента на Русия Путин. Отрядът от кораби от Тихоокеанския флот взел участие в осигуряването на безопасността на това мероприятие. По нататък ОИК „Адмирал Владимирски” през Панамския канал, посещавайки порт Хавана, извършил транс атлантически преход до родните брегове. На 18 януари 2015 година корабът пристигнал в Кронщат. Корабът бил посрещнат от главно командващия на ВМФ адмирал Чирков, началника на ГУНиО к1р Травин, представител на губернатора на Санкт Петербург и други официални лица, в това число президента на Хидрографската общност Неронов.

В хода на околосветското плаване били изпълнени голям обем комплексни хидрографски и океанографски изследвания. Осъществен бил сбор на информация за навигационно хидрографските и хидрометеорологични условия, а също така изследвана работата на зрителните и радиотехническите средства за навигационно оборудване (както на отечествените, така и на чуждите).

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар