„Най-лоша е скритата опасност.“

Решение за ограждане на навигационна опасност се взема след предварително изучаване и отчет:

– навигационно хидрографските и хидрометеорологически условия в района на плаване;

– установяване на пътя на движение на корабите, интензивността на плаване;

– типовете кораби, плаващи в дадения район;

– характера и особеностите на навигационната опасност.

На ограждане подлежат опасности, разположени:

– в зоните на крайбрежно плаване (между бреговата линия и крайбрежната граница на полосата за движение) в районите с интензивно плаване на кораби и съдове;

– в близост до канали, фарватери, препоръчителни пътища, полоси за движение или подходни точки до тях на разстояния D, равни или по-малки от четири пъти допустимата средно квадратична грешка M на определяне на мястото (рис. 24, 25, и 26);

– в районите за бойна подготовка, специални работи, за риболов или други стопански дейности.

Изходни данни за избор на плаващи знаци и поставянето им относно навигационната опасност се явяват:

– схемите за движение на корабите в дадения район (наличие на фарватери, препоръчителни пътища, зони за разделно движение) и условията на плаване (през деня, нощта, целогодишно и т.н.);

– положението, конфигурацията, границите (размерите) и други особености на навигационната опасност;

– метеорологичната далечина на видимост и преобладаващия за дадения район коефициент на прозрачност на атмосферата τ с повтаряемост не по-малка от 65%;

– максимално газене, скорост, дължина, радиус на циркулация на корабите, плаващи в дадения район;

– дълбочини, релеф на дъното и характер на дънния грунд в района и на опасността;

– степен на максимално вълнение, колебание на нивото на морето, направление и скорост на теченията;

– точност на определяне на мястото на кораба в дадения район.

Положението на плаващия предупредителен знак относно опасността и далечината на видимост трябва да осигурява зрително откриване на знака през деня и през нощта, с опознаването му, трябва да дава възможност за вземане на решение и своевременно отклонение от опасността.

Минималното разстояние Zmin до границата на опасността на която се установява плаващия знак, определя се по формулата

Zmin=r+M,

където r – радиус на циркулация на плаващия знак, м;

M – пределна погрешност на определяне на мястото с вероятност 99,7%, м.

Минимална далечина на откриване на плаващия знак Д в метри (рис. 27) осигурява отклонението на кораба от опасността.

Тази далечина се разчита по формулата

Д=31V(to+tp)+Rц,

където V – скорост на кораба, вз;

to – време за опознаване на знака, мин;

tp – време за вземане на решение и начало на маневрата, мин;

Rц, – радиус на циркулация на кораба, м;

За разчет се приема Rц = 2,5L,

където L – дължина на кораба, м; to = 1 мин; tp = 2 мин.

Тогава

Д=93V + 2,5L ,

Далечина на видимост на плаващия знак при приет коефициент на прозрачност на атмосферата τ , трябва да бъде по-голяма или равна на минималната далечина на откриване на знака от кораба.

Далечината на видимост на плаващите знаци са дадени в приложение 23.

В практиката на навигационно оборудване са приети следните варианти на ограждане на опасностите и норми на разход на плаващи предупредителни знаци.

– отделни, малки по размер опасности, вписващи се в окръжност с радиус 100 м, се огражда с един кръстови знак. Ако условията за поставяне и дълбочини над опасността не позволяват това вместо кръстови знак на границата на опасността, близко до най-близкия препоръчителен път се поставя съответния знак по кардиналната система;

– отделно лежащи опасности, с размери които не се вписват в окръжност с радиус 100 м, се ограждат, като правило, от четирите страни. Количеството на знаците се определя от условията: далечината на видимост на съседните знаци трябва да се препокриват на не по-малко от на 30%;

– потъналите кораби с дължина до 100 м се ограждат с един, а с дължина по-голяма от 100 м с два знака. Като правило, знаците трябва да се поставят над потъналия кораб, а ако условията не позволяват това да се направи, тогава се поставят на минимално разстояние от кораба.

Положението на знака относно потъналия кораб във всички случаи се обявява в известие до мореплавателите и се показва в ръководствата „Огньове и знаци“;

– ако опасността е оградена с маяк или светещ знак, далечината на видимост на който превишава изискваната далечина на действие от всички направления, то границата на опасността за осигуряване на плаването на малки кораби се ограждат с вехи (рис. 28);

– на отделни банки с протяжност не по-голяма от половината далечина на видимост на плаващия знак се разрешава да се поставя светещ буй с радиолокационен пасивен отражател и вехи за детайлизиране на положението на опасността. Буят се поставя на тази страна на опасността, която е обърната към фарватера (препоръчителния път) (рис. 29).