// Вие четете...

Приложни науки

Общи сведения за топографска снимка.

„Парите, похарчени за образование, никога не пропадат напразно.“

Общи сведения за топографска снимка.

Полевата работа, която се извършва с цел, изработване на карти, планове и профили се нарича снимка. Заснемането на няколко точки от местността – това означава да се определи тяхното положение на план или карта.
В зависимост от назначението на снимката обектите, подлежащи на заснемане, могат да бъдат различни предмети от антропогенен (тоест създадени от хората) и естествен характер, както на земната повърхност, така и под нея. Съвкупността на заснеманите обекти се нарича ситуация.
В зависимост от целите, за които се извършват снимките, последните се делят по следния начин: топографска, селско стопанска, почвена, градска, горска, геоложка, геофизична и други.
Топографска снимка – това е комплекс от полеви и камерални работи, имащи за цел изобразяването на хартия с условни знаци в зададения мащаб на местните предмети и релефа на участък от земната повърхност. Топографската снимка се дели на видове в зависимост от използваните прибори. За получаването на планове на неголеми участъци от местността и със сравнително не висока точност се използват екерни и бусолни снимки (екер и бусоля – прости геодезични прибори), а за по-точни планове и за участъци, заемащи и по-големи площи се използват теодолитни и мензулни снимки (теодолит, мензула – по-сложни прибори). При необходимост да се изобразят не големи участъци от релефа от местността на план се използва тахеометрична снимка (тахео – бързо). Основен вид снимка, за значителни територии се явяват аеро фото топографската снимка и космическата снимка. За планински и хълмисти местности се използва фото теодолитната снимка, състояща се в това, че местността се фотографира с фото теодолит, след което с помощта на специални прибори по фото снимка се съставя плана на местността. Понякога възниква необходимостта да се направи бърза снимка на местността, макар и приблизителна. В този случай се използва окомерна снимка.
Всички снимачни работи се явяват полеви; последващите геодезични работи – изчислителни и графични се изпълняват в кабинетите и лабораториите и се наричат камерални.
Основни закони на снимката: непрекъснат контрол на всички действия и производствените работи по принципа от общото към частното. От началото се определят с голяма точност положението на не голям брой спомагателни – геодезични точки, а след това се снемат всички останали точки, които трябва да бъдат нанесени на плана. На заснемане подлежат не всички подробности, а само тези, които са необходими за дадените цели. Колкото повече подробности трябва да се изобразяват на плана и колкото по-точен той трябва да е, толкова по-крупен следва да е мащаба.
Снимката на всеки имот или съоръжение се свежда до заснемане на неговите граници. Тези граници преди всичко са криви линии. Всяка крива може да бъде заменена с някаква начупена линия, при което, колкото са повече чупките, толкова по близо тя ще е до реалната крива.
Всеки отрязък от начупената линия се определя от положението на две крайни точки. Следователно, снимката на местността винаги се свежда до определянето на някакво число отделни точки за всеки контур. Съединявайки последователно тези точки, на плана се изобразява съответния контур в умален и подобен вид.
Някои предмети, разположени на повърхността на Земята, имат правилни граници, очертанията на които са подчинени на известни геометрични условия. Всички тези закономерности е необходимо да се отчитат при снимката. За определяне на положението на всеки предмет с правилна форма на хоризонтална плоскост относно опорните геодезични точки (пунктове) е достатъчно да се определят само две точки от този предмет. При това се предполага, че има всички данни, необходими за построяването на плана на този предмет и се определя само мястото на плоскостта, където да бъде разположен.
Ако заснетата граница има неправилна форма, то всички нейни характерни точки се определят независимо една от друга (привързани към опорните точки).
Снимката на местността и съставяне на плана, често се изпълняват не едновременно. Това позволява да се ускори извършването на полевите работи и да се създадат добри условия за изпълнението на камералните (изчислителни, чертожни и други) работи в помещение.
За да не се обърка заснемащия в извършените измервания и за да съумее правилно да съедини на плана заснетите точки, той трябва да води схематична зарисовка на местността с указание за измерените величини. Такъв, направен на ръка схематичен план на местността, на който се показват контурите на имотите, местните предмети, резултатите от измерванията се привеждат названията и други сведения, необходими за съставяне на точен план, се нарича абрис. Такъв план се съставя на отделни участъци от местността или на цялата територия наведнъж. На схематичния план (абриса) местността трябва да се изобразява подробно, като всички числа се надписват така, че да се разбира към коя величина се отнасят. Абрисът е нужно да се води толкова отчетливо, че той да е разбираем за всеки друг, който е запознат със снимката.
Системата (съвкупност) от опорни точки, осигуряващи снимката на някой участък от земната повърхност се нарича снимково обоснование.
Най-простата мрежа се състои от една страна, по нататък по степен на сложност следва мрежа от един триъгълник, а след това – от един многоъгълник (полигон) и накрая, мрежа, състояща се от няколко триъгълника и многоъгълника.
При снимка на местност се използват различните способи за създаване на обоснование; най-важните от тях са следните:
– триангулация – система от триъгълници, при които се измерват ъгли и базисни страни (останалите страни се изчисляват);
– трилатерация – система от триъгълници, при които се измерват страните;
– спътникова триангулация – пространствена геодезична мрежа, чийто елементи са получени по измерени сферични координати синхронно с различни наземни станции, насочени към ИСЗ;
– полиногометрия (обход) и теодолитен ход;
– створни методи;
– правоъгълни координати (перпендикуляри);
– полярни координати (кръгово визиране);
– ъглови и линейни засечки.
Първите четири способа обикновено се използват за създаване на геодезични мрежи, последните – за развитие на снимковата мрежа.
Геодезична мрежа се нарича съвкупността от зафиксирани на местността точки, за които са определени плановите координати (правоъгълни X и Y, географски φ и λ) в приетата двумерна координатна система и отметка H в приетата височинна система.
Снимкова мрежа – това е съвкупност от точки, определяни допълнително към пунктовете на геодезичната мрежа за непосредствено осигуряване на топографската снимка. За определяне на положението на пунктовете от снимковата мрежа се използва прокарването на теодолитни ходове или построяването на мрежа от микро триъгълници, прави, обратни или комбинирани засечки или графични методи при мензулна снимка. Височината на тези пунктове се определя с геометрично или тригонометрично нивелиране.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар