// Вие четете...

Приложни науки

Общи понятия за фигурата и размерите на Земята.

„Имаш ли цел, ще намериш пътя.“

Общи понятия за фигурата и размерите на Земята.

Физическата форма на Земята има сложна и от геометрична гледна точка неправилна повърхност. Известно е, че площта на земната повърхност е 510 млн. кв. км., от нея Световния океан заема 71%, а сушата е 29%. Средната дълбочина на Световния океан е примерно 3800м, средната височина на сушата е примерно 875 метра.
Отчитайки, че повърхността на Световния океан е примерно ¾ от общата повърхност на Земята, то, говорейки за фигурата на Земята, не се има в предвид нейната физическа повърхност с всички неравности (планини, възвишения, оврази, планински клисури и други), а повърхността, съвпадаща със средното ниво на водата на Световния океан, намираща се в спокойно състояние. В геодезията и картографията тази повърхност се нарича геоид. Геоидът – това е уровената повърхност (морско ниво) на моретата и океаните в спокойно състояние, мислено продължена под материка.
Такова название за фигурата на Земята е било дадено през 1873 г. от немския учен И. Листинг.
За удобство на разчетите и измерванията на земната повърхност геоидът се заменя с приближената към фигурата на Земята, фигура на елипсоида. (рис. 1)

Рис. 1 Схема на съотношението на повърхността на геоида и повърхността на земния елипсоид (разрез по екватора)

Въртящ се елипсоид – това е тяло, образувано при въртенето на елипсоида около неговата малка ос.
Общия земен елипсоид по обем е равен на геоида, неговия център съвпада с центъра на тежестта на Земята, плоскостта по неговия екватор съвпада с плоскостта на екватора на Земята. Размерите на земния елипсоид се изчисляват по данни от геодезичните, астрономичните и гравиметричните измервания. Учени от много страни са работили по определянето на параметрите на земния елипсоид. Поради това в различните страни значенията за елипсоидите не съвпадат между себе си, тъй като учените са използвали различни изходни данни.
Най-точните размери за земния елипсоид, потвърдени от космическите изследвания, били получени през 1940 г. от група учени, работещи под ръководството на член кореспондента на АН на Русия, професор Ф.Н. Красовски. През 1946 г. с постановление на правителството тези размери били приети в Русия, а на елипсоида било присвоено името на Красовски. От наблюденията на ИСЗ било получено точното значение на сплеснатост на Земята – 1:298,26, което потвърдило резултата на Красовски. Отклонението на елипсоида на Красовски от геоида не превишава 40 метра. Ориентировката на елипсоида е направена по Пулково (Пулковска обсерватория – Санкт-Петербург). Днес в Русия е приет рефернц-елипсоида на Красовски. Неговите параметри са приведени в таблицата.

Значение на елементите на референц – елипсоида на Красовски.

Линии и плоскости на земния елипсоид. Географски координати. Въртящия се елипсоид (рис. 2) се характеризира с голямата полуос a (екваториална) и малка полуос b (полярна), а също така със сплеснатостта ά, която се изчислява с отношението
ά =(a – b) / a.
Точките на пресичане на малката ос с повърхността на елипсоида се наричат полюси.
Кръговете, образувани от сеченията на елипсоида с плоскостите, перпендикулярни към малката ос се наричат паралели.
Най-големия паралел, образуван от сечението на елипсоида с плоскост, преминаваща през центъра на елипсоида се нарича екватор.
Сечение на елипсоида от плоскости, преминаващи през оста на въртене се наричат меридиани.

Рис. 2 Земен елипсоид

Положението на точките на повърхността на земния елипсоид се определят от географски координати – ширина φ и дължина λ (рис. 3).
От всяка точка на повърхността на земния елипсоид може да се прекара отвесна линия, насочена към вътрешността на елипсоида. Тази линия се нарича нормала, и тя е перпендикулярна към хоризонта на дадената точка.
Нормала – това е отвесна линия, проведена от всяка точка на повърхността на елипсоида, насочена към вътрешността на елипсоида и е перпендикулярна към хоризонта на дадената точка.
Географска ширина на точка – това е ъгъл между плоскостта на екватора и нормалата, проведена от дадената точка.
Ширината се отчита от 0° на екватора до 90° на северния полюс и до -90° на южния полюс.

Рис.3 Географски координати: φ – ширина; λ – дължина

Географска дължина – това е двустранен ъгъл между плоскостта на началния меридиан (нулевия Гринуичкия меридиан) и плоскостта на меридиана, преминаващ през дадената точка. Отчитането на дължината се води от 0° на началния меридиан до +180° в западно направление (рис. 4).

Рис. 4 Географски координати на топографската карта

През 1884 г. Международната Вашингтонска конференция е приела за начален меридиан Гринуичкия, преминаващ през Гринуичката обсерватория близо до Лондон (рис. 5).

Рис.5 Гринуичка обсерватория. Нулевия меридиан.

За начало на височините е приета нулата на Крондщатския футщок (футщок – това е рейка с деления за наблюдение на нивото на морето, реките, езерата). Нулата на Кродщатския футщок се намира на височината на средното многогодишно ниво на Балтийско море, което на практика не е подложено на приливно – отливни явления.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар