// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Образност на сатанинската магия.

C53„Ако не си чародей, следвай стъпките на чародея. Ако искаш да плача аз, започни ти.“

Образност на сатанинската магия.

Образността е важен елемент в живота на хората, но не всички я използват за постигане на егоистичните си желания. Могат ли да бъдат определени като магьосници, вещици и вещери, юношата, който най-грижливо дяла върху някое дърво, сърце което съдържа неговите и на обекта на неговата любов инициали; малкото момченце, което цял час седи и рисува концепцията си за лъскави автомобили; дребното момиченце, което люлее някаква кукла в ръцете си? Не разбира се, но те всъщност използват магическа съставка, известна като образност, от която зависи успехът на всеки ритуал. Децата, без да знаят и без да ги е грижа дали притежават художествено умение или други творчески таланти, преследват целите си като използват образността на собственото си творчество, за разлика от „цивилизованите“ възрастни, които са много по-критични към творческите си усилия. Ето защо един „примитивен“ магьосник може с успех да оползотвори кукла от кал или груба рисунка в магическите си церемонии. За него образът е толкова точен, колкото е необходимо. Всичко, което служи за усилване на емоциите по време на ритуал, ще допринесе за неговия успех. Всяка рисунка, картина, скулптура, писание, снимка, дреха, миризма, звук, музика, жива картина или инсценирана ситуация, която може да се включи в церемонията, ще послужи добре на чародея. Образността е елемент, който постоянно напомня, средство за спестяване на интелекта, работен заместител на реалното нещо. Образността може да се манипулира, да се издига на пиедестал, да се видоизменя и да се създава съгласно волята на магьосника, и самото хелиографно копие, което се създава чрез образността, става формулата, която извежда към реалността. Ако човек иска да се отдаде на сексуални удоволствия със своя избраник или избраница, трябва да създаде ситуацията която желае, без значение дали ще е върху хартия, платно или писмено, по един възможно по-пресилен начин. Ако някой има материални желания, трябва да се вгледа в техните образи, да се заобиколи с техните миризми и звуците, които да станат техни проводници, трябва да създаде магнит, който да привлече ситуацията или нещото, което желае!
Сатаниста, за да си осигури унищожението на враговете си, трябва да ги унищожи посредством заместител! Те трябва да бъдат застреляни, пронизани, разболяни, изгорени, смазани, удавени или разкъсани по най-живия и убедителен начин. Не е трудно да се разбере защо религиите от пътя на дясната ръка не одобряват правенето на „истукани“. Образността, която се използва от чародея, е работен механизъм за материалната реалност, което е напълно противоположно на езотеричната духовност. Един гръцки благородник с магически убеждения веднъж поискал да има жена, която да задоволи всяко негово желание и така се обсебил от търсения обект на своите мечти, че се заел с направата на това чудно създание. Когато произведението му било завършено, той се влюбил толкова убедително и безвъзвратно в жената, която сътворил от камък, че тя се превърнала в смъртна, топла и жива плът. И така, магът Пигмалион получил най-великата от магическите благословии и красивата Галатея била негова.
Не така стоят нещата с отношенията към ближния и враговете на православните християни. Шеста Божия заповед гласи „Не убивай”. Шестата заповед забранява убийството, тоест отнемането на живота на ближния по какъвто и да е начин. Отнемането на живота не е беззаконно убийство, когато се отнема живот по длъжност, както в случаите: – 1. Когато правосъдието наказва престъпник със смърт; – 2. Когато убиват неприятел по време на война в защита на Отечеството.
Освен телесното има още и духовно убийство. Разновидност на духовното убийство е съблазънта, когато някой увлича свой ближен в неверие или в беззакония и с това подлага душата му на духовна смърт. Съществуват и други видове убийство като т.н. „тънко убийство”. Към този грях в известна степен спадат всички дела и думи, които са насочени срещу любовта и несправедливо нарушават спокойствието и безопасността на ближния, и накрая, вътрешната ненавист срещу него, макар и скрита. „Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец”.
Шестата заповед повелява да се пазят, доколкото това е възможно, животът и благосъстоянието на ближния, а за да успеем ние трябва да правим следното: 1. Да помагаме на бедните; – 2. Да служим на болните; – 3. Да утешаваме скръбните; – 4. Да облекчаваме положението на нещастните; – 5. Към всички да се отнасяме с любов, кротко и назидателно; – 6. Да се помиряваме с тези, които сме разгневили; – 7. Да прощаваме обидите и да правим добро на враговете си.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар