// Вие четете...

Приложни науки

Обработка и изобразяване на морските дънни грунтове.

„Морето е полето на рибаря.“

Първична обработка на резултатите от морската грунтова снимка на кораба. Пробите от дънния грунт се подлагат на първична и лабораторна обработка.

Първичната обработка се извършва на кораба и включва описание на грунта, подбиране на влажни проби и подбиране на образци за лабораторен анализ.

Описанието на грунта се изпълнява веднага след издигането на пробите на палубата, така че пробата под въздействието на атмосферата да не е изменила присъщия й натурален цвят. При описанието се фиксират следващите данни:

– общата дължина на колонката и дължината на отделните слоеве;

– тип на грунта (по величината на зърната);

– цвят на грунта;

– консистенция; наличие на органични или други съставки;

– ориентировъчен веществен състав.

Размерите на овалните отломки, баластрата и дребния чакъл се определят с помощта на обикновена дървена линийка, на която са отбелязани границите на градация на механичния състав в съответствие с класификацията. За отделяне на крупните, средните или малките песачинки може да се използва милиметрова хартия, а прахообразните частици се различават с помощта на лупа.

Цвета на грунта се определя по пътя на сравнението по специална скала.

Под консистенция се разбира степента на мекост на грунта. В корабни условия тя се определя визуално или с пипане. Към течна консистенция се отнася разтичастия се грунт; към полутечния – такива грунтове, които лесно се разплескват, но не се разтичат; към мекия – не разплескващия се грунт, в който лесно може да се пъхне пръст (палец); към плътен – грунт, в който трудно може да се пъхне пръст; към много плътен – грунт, при който не може да се пъхне пръст; към лепкав – грунт, лепкав към пръстите и силно прилепващ към нож.

Включени (нееднородни) се наричат единични отломки породи, чиито размери са значително големи, относно частиците на основния грунт, а също и срещащите се в грунта остатъци от животински и растителен произход. Такива отломки могат да бъдат, в частност, баластра, чакъл (трошляк), дребен чакъл, късове пемза, а също и конкреции (образования от утаечна и пореста порода с размери от милиметри до десетки сантиметри, а понякога и метър, дори и по-големи), остатъци от животни и растения.

Текстура на грунта, тоест особености на неговия строеж, се характеризира не само словесно, но се правят и зарисовки или фотографии на строежа на грунта с указания за мащаба.

Определянето на веществения състав на крупно зърнестия грунт при корабни условия се извършва визуално. За определяне на състава на малко зърнестите свързани отлагания се използва микроскопичния анализ.

След описването на пробите от грунта се извършва подбор на образците от грунта за лабораторен анализ. От всеки слой се взема по един образец с обем от 0,5 л и се опаковат в полиетиленови торби с етикети.

Лабораторна обработка на резултатите от морската грунтова снимка. В процеса на лабораторната обработка се осъществява гранулометричен и физически анализ.

Целта на гранутометричния анализ е да се определят размерите на частиците (гранулите) на изсушения дънен грунт и тяхното разделяне по групи в проценти от общата маса на пробите.

Частиците от грунта с диаметър, по-голям от 0,1 мм се сортират чрез сито, по метода на пресяване с помощта на вибрационни машини, а по-малките фракции се подлагат на воден анализ.

За определяне на гранулометричния състав по метода пресяване се използват набор от сита, поставени едно над друго в ред с увеличаване на диаметъра на отворите: 0,1; 0,25; 0,5; 1,0; 2,5; 5,0; 10,0 мм. Гранулите на грунта, задържащи се на ситата се претеглят и се изчислява процентното съдържание.

Същността на водния анализ се заключава в последователно утаяване в течност, предварително размътена от частиците на грунта.

Преливайки размътената течност през някакъв промеждутък от време от един съд в друг, като се определя масата на останалите утайки и по скоростта на утаяване – радиуса на частиците, а след това се изчислява процентното съдържание на частиците с даден радиус от взетата проба от грунта.

Физическия анализ на пробите от грунта се осъществява за получаване на количествените характеристики на основните физически свойства на грунта: влажност, обем на масата, плътност, порестост, число на пластичност, коефициент на консистенция.

Влажност на грунта се нарича съдържанието на вода в него, отделена при изсушаването до постоянна маса, изразено в проценти към тази постоянна маса. За определяне на влажността на образец от влажен грунт, масата на който е определена, се изсушава при температура 100 – 105ºС до тогава, докато разликата между двете последователни претегления се окаже не повече от 0,02 г.

Изобразяване на морските дънни грунтове на планшети и карти. Завършващ етап от обработката на резултатите по изучаване на дъните грунтове се явява нанасяне на тяхната характеристика на планшетите.

Резултатите от първичната обработка на кораба се нанасят на работни планшети на снимката или на калки, снети от тях. Мащабите на работните планшети се избират така, че графичната точност да не снижава точността на определяне на мястото. Освен това се отчита удобството на мястото за нанасяне на условните обозначения и характеристиките на грунтовете. Разстоянията между станциите или галсите на планшета трябва да бъдат не по-малки от 2 см.

При камералната обработка на отчетните планшети на снимката се нанасят местата на грунтовите станции (по същите способи, които се използват при водене на прокладката на снимката) и се показват характеристиките на грунта на дъното.

С цел компактното разместване на характеристиките на грунта се използват специални буквени съкращения.

След изчертаването на отчетния планшет от него се снема калка на грунтовете. Понякога тази калка се съвместява с галсовата калка, но ако последната е силно натоварена, калката на грунтовете се изчертава отделно. На калката на грунтовете се нанасят местата на вземане на пробите, заграждайки ги с кръгче с червен цвят и диаметър 3 – 5 мм, вътре на който се записва номера на грунтовата станция. Границата на разпространение на дънните грунтове се определят по резултатите от САП и обработка на грунтовите станции, като се показват на планшетите и калките. На калките се нанасят и всички грунтови галси.

На всички морски навигационни карти, издавани от хидрографските служби, наред с дълбочините се дават сведения за грунтовете в съответствие с класификация, разгледана по-рано. Така, както и на отчетните планшети, характеристиките на повърхностния грунт се дават съгласно приетите условни съкращения, например, еднороден грунт – кП (едър пясък). Буквените съкращения се нанасят на картите на тези места, където се намират и на отчетните планшети. При това обозначаването на грунта се нанася така, че средата на надписа да се намира на точката, в която е взета пробата.

Указания способ за изобразяване на грунтовете на морските карти е много удобен, той дава на мореплавателите възможност да оценят общата навигационна обстановка в района на плаване с отчитане на дълбочините, опасностите и другите фактори. Но картите от подобен тип не позволяват да се получи представа за площите от дъното заемани от отделните грунтове, и за закономерностите за тяхното разпространение.

При наличие на материали от морски геологически изследвания или за детайлни грунтови снимки, се съставят специални карти за морските грунтове, на които се показва площното разпределение на грунтовете. Тук площите на които се намират различните типове грунтове се окантоват, а вътре в ареалите се указват подробната характеристика на грунтовете.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар