// Вие четете...

Морал и Православие

Обича ли ни Бог?

O114„Който учи старец, пише върху вода, който учи дете, пише върху камък.“

Обича ли ни Бог?

Вярата и любовта ни към Бог са продиктувани от това, че самият Бог никога не е преставал да обича човека. И така нека в тази връзка да направим един хронологичен преглед на библейските събития, като започнем от сътворението на света и човека и стигнем до наши дни.
И така, Бог сътворил човека и воден от обичта си към него, още в самото начало го поставил в райската градина. Там човекът не беше лишен от нищо, без той да полага каквито и да е усилия за това. Вездесъщият и всезнаещ нуждите на Адам дори му сътвори жена, наричайки я Ева, за да не се чувства самотен и заедно с нея да се радват на подредения райски живот. Човекът обаче не изпълни и малкото условие, което Бог му бе дал и яде от забранения плод (ябълката) и затова беше изгонен от рая.
Мъжът вече трябваше с труд да изкарва прехраната, а жената с мъки да ражда децата си. Колкото повече човекът се отдалечаваше от Божествената орбита, толкова повече се доближаваше до дяволското влияние над него, и колкото повече се размножаваше, толкова повече, далече от Бога, съгрешаваше. В гордостта си мислеше, че вече може и без Божията десница да твори и да се развива. Бог е любов и Той не би сторил нищо лошо на човека, ако до някаква степен положението с греховността му беше търпима. Но, за съжаление, човечеството затънало толкова дълбоко в греховността (Садом и Гомор), че Бог допуснал всемирния потоп, като спасил само праведника Ной, семейството му и по един чифт от всички животни на земята.
След потопа човекът дълго време се радвал на Божествената близост и живял в благоденствие. С размножаването си човекът отново започнал по-често да бъде подвластен на греха чрез внушенията на сатаната. Логично е да се зададе въпроса: Защо Бог не унищожи корена на злото – дявола – и по този начин да предпази човечеството от грях?
Свободата на избора е най-ценния дар, който сме получили от Създателя, защото ако Той бе допуснал само доброто ние нямаше да имаме свободата да избираме и бихме били до някаква степен ограничени или задължени да вършим само добро. Бог иска, всеки един от нас, сам да избира пътя си, по който да върви, като награждава доброто и наказва злото. А що се отнася до дявола той ще бъде съкрушен и изпратен в огъня завинаги при свършека на света, при всеобщото възкресение на живи и мъртви.
Бог допуснал, при предишния упадък на човечеството, потопа. След това човекът отново влезе в тежка без нравственост и безчестие и заслужаваше някакъв друг всемирен катаклизъм. Все опрощаващият и обичащ човека Бог този път реши да пожертва Сина си, вместо да наказва човека. Чрез раждането на Богочовека Исус Христос – Сина Божи, бе протегната Божествената десница на всеопрощението. Дали човекът бе заслужил такава огромна жертва – Синът Божи да бъде бит, унизен и разпнат, заради греховете на човечеството.
Много човеци плътски мъдруват по въпроса: Как е възможно Творецът на света, Всевишният, да бъде заловен като разбойник и измъчван от човека, който Той е създал? Та нима не е могъл да не допусне такова унижение? Отговорите са в следните библейски текстове. „И ето един от ония, които бяха с Исуса, протегна ръка, извади ножа си и като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото. Тогава Исус му каза: върни ножа си на мястото му, защото всички които се залавят за нож, от нож ще погинат; или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсе легиона Ангели? Но как ще се сбъднат писанията, че тъй трябва да бъде? Тогава Исус каза на народа; като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Мене не хванахте. Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания.“
Синът Божи жертва живота си за греховете на човечеството. Тази жертва произлиза единствено и само от любовта на Бога към човека, въпреки неговото непослушание.
Чрез проповедта си на земята Господ Исус Христос ни казва какво ще е следващото събитие за човечеството. Христос възкръсна и с това победи смъртта като по този начин ни показа, че Той е алфата и омегата, отново ще дойде, но вече като Всемирен съдия. При свършека на света всеки ще получи вечна присъда в зависимост от делата си. Имайки в предвид споменатите в Свещеното писание и сбъднали се събития, ясно е, че и това събитие ще се случи, когато се изчерпи Божието търпение. От нас се изисква да бъдем будни, добри, милосърдни, да се обичаме и подкрепяме един друг. Заедно да гледаме с вяра и любов в настоящето и с надежда за бъдещето. „Никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за Царството Божие.“ „Прочие, внимавайте над себе си да не би сърцата ви да бъдат отегчени с преяждане, пиянство и житейски грижи и да ви застигне оня ден внезапно; защото той ще настъпи като примка върху всички живеещи по цялото земно лице.“
Тези думи изречени от Нашият Господ Исус Христос, за да не съгрешаваме, никога не трябва да забравяме!

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар