// Вие четете...

Водните маси

Някои особености на морската турбулентност

Турбулентност във повърхностния слой на морето

Интензивните турбулентни движения във повърхностния слой на океана водят към премесване на повърхностните води и формирането на повърхностен еднороден слой, на долната му граница се образува слой на скока на плътността, температурата (термоклин) и солеността (галоклин).
Турбулентното движение във повърхностния слой на океана черпи своята енергия най-вече от енергията на ветровите вълни и дрейфувите течения и я губи заради работата срещу силите на Архимед.
Премесване, свързано с турбулентност се нарича ветрово премесване. Теорията за ветровото премесване е разработена недостатъчно, отсъстват също и надеждни инструментални измервания на турбулентността във повърхностния слой на океана.

Турбулентност в  при дънния пограничен слой

В при дънния слой на моретата и океаните, благодарение на триенето скоростта на течението се понижава с приближаването на дъното, където достига нулева стойност, водата като чели прилепва към дъното.
Спиращото влияние на дъното се чувства до определено разстояние. Дебелината на при дънния слой обикновено е от порядъка на няколко десетки метра. Този слой се нарича при дънен граничен слой.
Интензивността на турбулентност в при дънния слой съществено зависи от грапавостта на морското дъното. Само тинестото дъно може да се счита за хидродинамично гладка повърхност.
По такъв начин, при дънния граничен слой в моретата и океаните винаги е турбулентен.
Интензивността на турбулентност в при дънния слой практически не зависи от средната скорост на теченията. Временния интервал на корелация (временен мащаб на турбулентност) по наблюдение в паралелно на дъното направление се оказва равно на 8,72 с, във вертикално – 1,71 с.
Средните паралелни и вертикални мащаби на турбулентни пулсации съответно съставляват 3,57 и 1,25 м. Размерите на турбулентни вихри се увеличават с отдалечаването от дъното.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар