// Вие четете...

Ниво на океана

Нула на дълбочините.

„Не морето потопява корабите, а ветровете.“

За рационалния избор на повърхностно ниво, съответстващо на нулата на дълбочините е необходимо да се определят изискванията, на които то трябва да съответства. С развитието на мореплаването и на различните отрасли на икономиката, свързани с морето, а също така в процеса на усъвършенстването на методите на хидрографските изследвания тези изисквания са претърпели значителни изменения и в настоящия момент те могат да бъдат формулирани по следния начин:

– определението на нулата на дълбочините трябва да бъде ясно и точно, изключващо погрешни представи за неговите свойства и количествени характеристики;

– повърхността на нулата на дълбочините се избира по единен физически смисъл за всички морета;

– желателно е, нулата на дълбочините да бъде постоянна по височина (паралелна на повърхността на геоида) в пределите на географски обособената акватория;

– използването на приетата нула на дълбочините трябва в максимално възможна степен да осигурява безопасността на мореплаването. Понижението на морското ниво под нулата на дълбочините по величина и продължителност трябва да бъде незначително;

– осигуряваща безопасността на корабоплаването, нулата на дълбочините не трябва да изключва възможността за плаване в районите с малки дълбочини;

– картите и другите картографски материали, съставени с използването на приетата нула на дълбочините, трябва да бъдат пригодни за решаването на различни народностопански задачи по крайбрежието и в морето;

– картите, картографските и описателните материали, таблиците за приливите, а също и другите пособия, където се използват дълбочини, трябва да се съставят на основата за дадения район на единна нула на дълбочините;

– дълбочината, измерена във всяка точка от акваторията и във всеки момент, трябва с прости прийоми да се привеждат към нулата на дълбочините на картата;

– картите, съставени с използването на нулата на дълбочините, имащи различни абсолютни височини, трябва лесно да се привеждат към единна нула на дълбочините;

– способите за определяне на нулата на дълбочините трябва да бъдат прости и да осигуряват при това висока точност на получаваната височинна отметка;

– формите на подводния релеф след привеждането на резултатите от снимката към нулата на дълбочините трябва да остават неизкривени.

На повечето от причислените изисквания отговаря средното многогодишно ниво, но на най-важното от тях – безопасност на корабоплаването – то не осигурява и по силата на това, то не може да се използва в качеството на нула на дълбочините за всички акватории. Като цяло посочените изисквания са не само много планови, но по отделни елементи са даже противоречиви. Именно по силата на тези причини не са изработени международни стандарти за определяне на нулата на дълбочините за морските карти, а търсенето на оптимално решение продължава във много страни по света.

На картите, издавани от хидрографска служба, примерно, на Русия, както и за нашата страна, в качеството на нула на дълбочините е прието:

– за не приливните морета – средното многогодишно ниво;

– за приливните морета – най-ниското ниво, възможно по астрономически причини, което се нарича най-ниско теоретично ниво.

Към приливните морета се отнасят такива, на които средната величина на прилива е равна или е по-голяма от 50 см. Всички останали морета и акватории се отнасят към не приливните. За Северния морски път и Каспийско море за нула на дълбочините се установява със специални документи.

Мотивите, по които указаните нива са били приети в качеството на нула на дълбочините се състоят в следното.

На не приливните морете колебанията на нивото, предизвикани от хидрометеорологични фактори, като правило, са кратковременни и незначителни. Следователно, указаните на картата дълбочини ще бъдат в повечето случаи в съответствие с действителните, тъй като средното морско ниво се явява най-вероятно.

На приливните морета дълбочините се привеждат към най-ниското теоретично ниво, разчетено, изхождайки от действието на приливо образуващите сили на Луната и Слънцето. Следователно, мореплавателя, избирайки пътя на кораба ще знае, какви най-малки дълбочини той може да срещне при най-малка вода. Това позволява да се ползват картите даже при отсъствие на таблици за приливите и, освен това, се опростява използването на тези таблици, доколкото поправките на дълбочините на картата винаги ще са положителни.

В някои страни за моретата с приливи в качеството на нула на дълбочините се приемат нива, близки към теоретичните.

Не е трудно да се убедим, че такива нули на дълбочините не удовлетворяват много от причислените по-рано изисквания: няма единство за приливните и не приливните морета; не се гарантира равна безопасност на плаване в тези морета; игнорират се значителни по величина непериодични колебания на нивото; сложни разчети на нивото на приливните морета; не винаги се осигурява възможност за използване на таблици за приливите за уточняване на дълбочините в даден момент; възможни са изкривявания на релефа при съставянето на картите.

Поради това на някои морета се въвеждат допълнителни поправки във височините на нулата на дълбочините и се приемат други мерки за осигуряване на безопасността на мореплаването. Така, във връзка с това, че при разчет на нулата на дълбочините не се отчита също влиянието на водостока в устията на реките, в някои пристанища, разположени в плитководни райони се приема така наречената пристанищна нула на дълбочините. Пристанищната нула на дълбочините се определя така, че от една страна да осигурява безопасността на мореплаването, а от друга да не нанася загуби на икономическата експлоатацията.

Там, където е приета пристанищна нула на дълбочините, на морските карти се дават специални бележки, а в лоциите се съдържат указания за приетата нула на дълбочините и възможните средни и пределни колебания на нивото по причини от метеорологичен характер. В някои пристанища по данни от наблюденията за колебанията на нивото на морето се изчисляват действителните дълбочини на лимитиращите участъци от подходните канали (фарватерите), които се съобщават на влизащите и излизащите кораби.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар