// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Нравствено разложение или удовлетворение?

„Земя без вода е мъртва, човек без семейство е безплоден цвят.“

Нравствено разложение или удовлетворение?

„Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата, ще насърчаваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството – тоест безнравствеността.”
Не ви ли се струва, че като чели точно такава е целевата програма на Сатанизма, но нека да видим, за какво става въпрос. Сатанизмът безспорно оправдава и насърчава сексуалната активност, но факта, че това е единствената религия, която честно заема такова становище, очевидно е причината по традиция да се отделя толкова голямо литературно пространство за тази тема. Естествено е, че щом като повечето хора принадлежат към религии, които ги потискат сексуално, всичко написано по тази провокативна тема ще допринася за превръщането му във вълнуващо четиво.
Ако всички опити да се продаде нещо, било то продукт или идея са се провалили, то сексът винаги ще успее да го продаде. Причината за това е, че макар и хората сега да приемат секса съзнателно като нормална и необходима функция, тяхното подсъзнание все още е сковано от табуто, което религията е поставила върху секса. И ето, че това което се отрича, още по-силно се желае. Кошмарът относно секса е това, което кара литературата, посветена на Сатанинските възгледи върху секса, да засенчва всичко останало написано за Сатанизма. Истинският сатанист не е подвластен на секса повече, отколкото е подвластен на всяко друго свое желание. Както с всички останали неща, които доставят удоволствие.
Сатанистът по-скоро владее сексуалността си, отколкото й е подвластен. Той не е извратен маниак, който чака само да му падне случай да дефлорира някоя млада девственица, нито пък е спотайващ се дегенерат, който се навърта гузно около „мръсни книжарници“, точейки лиги над „гадни“ картинки. Ако порнографията задоволява нуждите му за момента, той невъзмутимо си купува някои „подбрани материали“ и си ги разглежда на спокойствие и без чувство за вина през свободното си време. „Трябва да приемем факта, че човек е недоволен от това, че постоянно бива потискан, но трябва ли да направим всичко, което можем, за да смекчим греховните му желания, за да не се развилнеят през тази нова епоха“, отговарят религионистите от пътя на дясната ръка запитани от Сатаниста. „Защо продължавате да считате тези желания за срамни, и че нещо трябва да бъде потискано, щом сега признавате, че това са естествени неща?“, отвръща Сатанистът.
Дали пък белосветлите религионисти не си падат малко „кисело грозде“ спрямо факта, че не са се сетили преди Сатаниста за религия, която е по-приятна за следване, и ако истината се узнае, дали не биха искали да имат малко повече удоволствия в живота, но поради страх от загуба на престиж да не могат да си го признаят? Дали пък също не са наплашени хора, които щом научат за Сатанизма ще си кажат: „Това е за мен, защо да продължавам с религия, която ме осъжда за всичко което правя, макар и в него да няма нищо лошо?“ На Сатаниста му се струва, че е повече от вероятно да бъде така.
Несъмнено има множество доказателства, че религиите от миналото с всеки изминал ден се освобождават все повече и повече от нелепите си ограничения. Дори и така да е, когато цяла една религия се основава върху въздържане вместо върху удовлетворяване, както би трябвало да е, от нея би останало съвсем малко, щом й се направи подобрение, за да отговаря тя на текущите нужди на човека. И така, защо си губите времето „за умрял кон овес да купувате“? Паролата на Сатанизма е удовлетворяване, а не „въздържане“… Но това не означава „принуда“.
Седма Божия заповед гласи „Не прелюбодействай.” Седмата заповед забранява прелюбодейството. Под „прелюбодейство” се разбират грехове, за които апостол Павел съветва да не се говори на християните за тези мерзости. Само по необходимост, за предпазване от тези грехове трябва да се назоват някои: – 1. Блудство, или безразборна плътска любов между хора, които не са обвързани с брак; – 2. Прелюбодеяние, когато съпруг(а) има незаконно плътско общение с друго лице; – 3. Кръвосмешение, когато близки помежду си роднини живеят като съпрузи.
За прелюбодеянието Спасителят учи „Всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си”. За да не попадне човек в такова тънко, вътрешно прелюбодеяние, трябва да избягва всичко, което може да възбуди в сърцето му нечисти чувства и пожелания, като: сладострастни песни, танци, сквернословие, неприлични игри и шеги, неприлични зрелища, четене на книги, в които се описват нечиста любов, пиянства. Спазването на тази заповед изисква от нас съпружеска любов и вярност, а за тези които могат да възприемат, чистота и целомъдрие.
За взаимните задължения на мъжа и жената в Свещеното писание е казано „Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея”. „Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото”. За да живеем целомъдрено и да се пазим от блуд, Свещеното Писание повелява да пазим телата си в чистота, защото те са „Христови членове” и „и храм на Духа Светаго”, „а блудникът против собственото си тяло греши”, тоест нравствено го развращава, заразява го с болести и дори поврежда душевните си способности, като въображението и паметта.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар