// Вие четете...

Календарът на българите

Новости в Календара на прабългарите.

„Едни се учат от опита на другите, а някои – от собствените си грешки.“

Новости в Календара на прабългарите.

Всъщност, историческата фактология, накратко изложена по-рано, предлага едно напълно възможно решение. Най-вероятно прабългарите са имали развит календар (с дефиниран часовник – най-вероятно Слънцето, със задоволително точна годишна продължителност, подразделения, начало на годината и евентуално интеркалации) още преди краткия им контакт с тюрките през 552-603 г. в Северното Причерноморие. Най-вероятно календарът им е бил подобен на календара на Енох с начало в зимното слънцестоене, четири сезона по 91 дни и един извън системен ден и названия на месеците съгласно техните ирански числителни редни. Обаче проблемът с отброяването на годините при тях не е бил решен (той при кого ли е бил решен!) и по време на краткото тюркско подчинение те вероятно са заимствали китайския начин за броене на годините чрез групиране в 12-тични цикли със животински названия. Това е времето на масово разпространение на модния китайски циклов принцип на броене и по пътя на Тюркския каганат (който се простирал от Японско море до Крим) прабългарите усвоили една китайска новост.
Понеже заимстването на новите термини е станало с посредничеството на тюрките, в календара на прабългарите попаднала група термини от тюркски, алтайски, угрофински и кой зае още какъв произход, даже и китайски, както ще се види по-нататък. Част от термините били преведени на езика на прабългарите (примерно термините за дракон – верени, кон – теку, мишка – сомор), други са останали без промяна даже след оттеглянето на неканените гости. Разбира се, старите ирански названия на месеците не са се променили, така че днес липсват известните ни благозвучни думи „биринджи“, „дюртюнджю, докузюнджю“ и т.н., но има „читем, твирем, вечем“ с прекрасна източноиранска етимология. Липсват и най-известните тюркски календарни понятия „ай“ – месец и „йъл“ – година.
Тази хипотеза силно се подкрепя от структурата и данните на Именника на българските владетели. Фактически, подробни данни се представят само за владетелите от бат Органа насетне, когато е започнало цикличното броене на годините по китайски маниер. В предишния период годините не са строго броени и указаните периоди от 300 години за Авитохол и 150 години за Ирник са бегло информативни. Това не ни дава право да се съмняваме в коректността на съставителя, защото тя се доказва от точността на всички дати от втората, подробна част на Именника. В такъв случай предположението, че под Авитохол трябва да се разбира Атила е лишено не само от документална, но и хронологична основа.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар