// Вие четете...

История на българите

Нови тактически прийоми при Ловеч – 1877.

„Във всеки бой диктувай на врага своята воля.“

Преминаването към отбрана главно командващия Николай Николаевич считал за възможно само в съчетание с частни активни настъпателни действия. Целта на тези действия той виждал в ликвидацията на заплахата към десния фланг на Дунавската армия от страната на Плевен, което би позволило с пристигането на есенните подкрепления безпрепятствено да проведе крупни настъпателни действия срещу главните сили на турската армия.

Към средата на август главно командващия имал представа не само за обекта на частното настъпление (Плевен), но и за срока на това настъпление (кога ще се съберат 2-ра и 3-та дивизии). Успехът на това настъпление Николай Николаевич разчитал да осигури със създаването на значително числено превъзходство на съюзните руски и румънски войски над гарнизона Плевен.

Отразяването на атаките на Балканската армия при руските шипченски позиции не за дълго отвлякло вниманието на Николай Николаевич и неговия щаб от подготовката на настъплението към Плевен. Напротив, успехът в отразяването на атаките на Сюлейман паша даже усилил стремежа на руския главно командващ да форсира началото на настъплението. На 30 август главно командващия на Дунавската армия взел окончателно решение за началото на настъплението към Плевен в най-близко бъдеще.

На 31 август се случило събитие, което би могло да ускори началото на настъплението към Плевен и да го направи значително по-лесно. В този ден Осман паша с 19 табора тръгнал от Плевен по направление към позициите на 4-ти руски корпус. Целта на това движение се явявала от части изпълнение на искането на Константинополското върховно командване – да се отвлече вниманието на руските войски от армията на Сюлейман паша, – от части желанието на самия Осман паша по пътя на разузнаването с бой да провери силите на руските войски. Изглеждало, най-накрая Николай Николаевич дочакал случай да атакува турците, когато те излязат от своите укрепления; наистина още на 4 август той написал на Александър II за такъв случай, като за много желателен. Но се получило нещо съвършено друго. Настъплението на Осман паша в резултат на безгрижността на руското командване се оказало неочаквано за руснаците. Четиринадесет батальона от 4-ти корпус били принудени да се отбраняват на своите позиции при Пелиша Сгаловца срещу 19 турски табора, а 24 други батальона от Западния отряд, без да се смятат румънците, били пасивни свидетели на това единоборство: руското командване даже не се опитало да ги хвърли в флангова атака срещу войските на Осман паша. Фактически старши началник на Западния отряд тогава бил командира на 4-ти корпус генерал лейтенант Зотов. Той се страхувал да хвърли в контра атака 9-ти корпус, тъй като в случай на неудача това би открило главната имперска квартира, намираща се тогава в Горна Студена; не можел да разчита Зотов също така и на това, че командира на 9-ти корпус Кариденер ще действа правилно. В хода на този бой руснаците загубили 1000 човека, турците 1350 човека. В 14.00 войската на Осман паша се върнали обратно и се изтеглили под прикритието на Плевенските укрития.

Руското командване само се отказало от използването на главното преимущество на своите войски – превъзходството им в настъплението към противника, не укрит в укрепления.

По този начин, боя под Пелишат Сгаловце с нищо не могъл да измени плановете на руското главно командване. Третия щурм на Плевен, бил решен, но главно командващия на Дунавската армия решил предварително да овладее Ловеч.

По замисъла на главно командващия овладяването на Ловеч е трябвало да обезопаси тила на войските от Западния отряд по време на щурма на тези войски на Плевен. Но опасността за тила на Западния отряд от страна на Ловеч явно не била замисляна. Нищожните турски сили заемащи Ловеч, не представлявали никаква заплаха за руските войски; срещу тях би било достатъчно да бъде поставен относително слаб заслон. Завземането от Осман паша се явявала една от неговите крупни грешки. Осемте ловченски табора биха могли да са много полезни на Осман паша в Плевен, но от Ловеч те заради своята слабост нищо не са могли да направят за удържането на Плевен. Завземането и отбраната на Ловеч е била същата такава грешка както при Осман паша, както и предварителната атака на Ловеч по заповед на Николай Николаевич.

Така или иначе руския главно командващ и неговия щаб започнали да се готвят към завземането на Ловеч. За тази цел на 30 август бил сформиран особен отряд под командването на началника на новопристигналата 2-ра пехотна дивизия генерал майор Имеретински. В отряда влезли 2-ра дивизия, 2-ра бригада от 3-та пехотна дивизия, 64-и Казашки полк, батальон от 118-ти Шуйски полк, Кавказка казашка бригада, 92 пехотни и 6 конни оръдия; на 31 август в състава на отряда допълнително била въведена 3-та стрелкова бригада. Всичко в отряда се числили 25 батальона, 13 ескадрона и сотен, както и 98 оръдия – всичко около 27000 човека. Атаката на Ловеч била насрочена за 3 септември; завземайки Ловеч, отряда е трябвало да остави там не голям гарнизон, а останалите сили веднага се насочили към Плевен и взели участие в щурма.

Скобелев през август значително време наблюдавал и разузнавал Ловеч, поради това Имеретински го изпратил напред с отряд от 64-ти Казашки полк, батальон от Шуйски полк, Кавказката казашка бригада и 14 оръдия.

Турските позиции при Ловеч били разположени на възвишенията на двата бряга на река Осъм. Първата линия на турските укрепления били по височините № 1, 2, 3, 4 и 5 на източния бряг на реката. Пред нея преминавал Присяксия ручей. Завзетата от отряда на Скобелев височина А, В, С и Д стояли над цялата първа линия на турските укрепления, представляващ сам по себе си траншеи, в които се разполагали 3,5 табора; ½ табор се намирал в града. Укрепленията на втора линия били разположени на височините № 6, 7, 8 и 9 по западния бряг на реката. Главно укрепление на втората линия се явявал редут с двуметров профил с редица траншеи, разположени на височина № 6; на височините № 7, 8 и 9 били устроени само траншеи. Редутът бил зает от три табора с три оръдия, един табор с две оръдия заемал траншеите на височините № 7, 8 и 9.

Общата численост на турските войски в района на Ловеч достигала 8000 човека, от тях черкези и башибозук били 2500 – 3000 човека, с шест оръдия. Следователно, руснаците имали пет кратно превъзходство в жива сила и почти шестнадесет кратно – в артилерията.

Идеята и замисълът за настъпление на ловченските позиции се състояла в следното. След „могъща” артилерийска подготовка от „малки разстояния” първа е трябвало да започне настъплението лявата колона на Скобелев (Казашки полк, батальон от Шуйски полк, 1-ва бригада от 2-ра дивизия, 48 девет фунтови и 8 четири фунтови оръдия); целта на атаката – Рижата височина (№ 1). За овладяването на тази височина влязла в бой дясната колона на генерал майор Доброволски (3-та стрелкова бригада, 20 четири фунтови оръдия); цел на атаката – укрепленията на височините № 4 и 5. Общия резерв – втора бригада (11 батальона с 16 оръдия) – разположили се на шосето Сельви – Ловеч зад лявата колона. Кавказката казашка бригада е трябвало да прикрива фланга на отряда и да прегради пътя на турците за отстъпление от ловешките позиции.

Този план за атака отново се изпълнявал плахо. Вместо щателно опознаване на местността и неприятелските позиции в крайна сметка от всички командири на пехотните батальони и полкове, в дясната колона само един неин началник генерал Доброволски успял към вечерта на 2 септември да огледа местността и позициите на турците от височината Д, тоест от разстояние почти 2 км от противника. Вместо предварително фортификационно укрепление на позициите в изходното положение в дясната колона към устройването на единствената батарея пристъпили едва на 22 септември, за половин час преди откриването на артилерийския огън; укрития за пехотата въобще не били подготвени. Вместо артилерийска подготовка от „малки разстояния” от шестте девет фунтови батареи от лявата колона едва половината могла да стреля по предните траншеи на Рижата височина от разстояние 1850 м, по тилната – от 2500 м; останалите батареи даже по предните траншеи на Рижката височина стреляли от дистанция 2500 м. При таблична далечина на девет фунтовите оръдия от 3000 м такава далечина на стрелбата никак не можели да се считат за „малки” Укрепленията на втората турска линия на отбрана напълно лежали извън пределите на огъня на руската артилерия.

На участъка на дясната колона в сила били слабостите на артилерийския огън и отсъствието на оръжейната подготовка на атаката, неопитността и нервозността на нейните началници и по редица други причини бил съвършено провален набелязания за тази колона ред за атака. Започнало с това, че Доброволски си въобразил, че турците го обграждат, и в панически тон поискал незабавна поддръжка от резерва. Имеретински му изпратил един полк, което в известна степен било нарушение на плана за атака.

Още по-силно се нарушавал плана и замисъла за атака по други причини. Турската пехота в укрепление № 4 съвършено не била засегната от огъня на руската артилерия, вследствие на което нейния оръжеен огън по не окопаните части на 3-та стрелкова бригада бил изключително действен. Доброволски не намерил друг изход от положението, как да започне атаката на турските укрепления, не дочаквайки превземането на Рижката височина от лявата колона. В 8.30 стрелците тръгнали в атака и към 10.00 с цената на значителни загуби завзели укрепленията № 4 и 5. След атаките на тези укрепления бригадата била в такова разстройство, че Доброволски я отвел в долината на Присякския ручей, а превзетите укрепления били заети от по-рано пристигналите от резерва, от Ревелския пехотен полк.

Около 12.00, изчаквайки, когато, по негово мнение, артилерийската подготовка на атаката на Рижката височина е можела да даде удовлетворителен резултат, Имеретински заповядал на лявата колона да започне атаката.

В 12.00 „с музика и развети знамена” тръгнала в атака лявата колона. Тъй като в това време значителна част от турската пехота са преминали на север, за да действат против 3-та стрелкова бригада, по тази причина лявата колона срещнала много слаба съпротива от турците. Войската в колони лесно и с не големи загуби овладели Рижката височина и укрепленията на височина № 2.

Схема 25. Боя под Ловеч на 3 септември 1877 година.

По нататък настъплението към Втора линия от турската отбрана се развило по следния начин. Казанския полк, не се задържали на завзетата Рижка височина, предвижили се към града, овладели го и към 14.00 излезли на неговата северозападна окрайнина. След кратка пауза за рекогносцировка настъплението било възстановено.

Главния удар било решено да се нанесе по укрепление № 6 – силен редут, наречен Задречен. Артилерията била приведена на Рижката височина, и тя открила огън по Задречния редут от дистанция 1800-2500 м. Ревелския полк по разпореждане на Имеретински бил насочен на североизточната част на укреплението, 1-ва бригада от 2-ра дивизия – на източната и югоизточната част и, накрая, лявата колона – към южната част. На Задречния редут в това време имало до пет табора и четири оръдия.

Едновременно настъпление на Задречния редут не се осъществило. Първи започнали настъплението калужци и либавци. Веднага след тях, остъп назад зад десния фланг на калужци тръгнали ревелци. Главните сили от лявата колона в това време все още стояли на място. Естествено, турците целия си огън насочили по калужци, и те започнали да понасят крупни загуби, тъй като в началото настъпвали в ротни колони. Помогнало, както това вече и по-рано се е случвало, пряко отстъпление от устава: по инициатива на ротните командири на разстояние 2000 крачки преминали в настъпление във верига, а след това по инициатива на войниците веригите започнали да прибягват на групички и поединично от укритие към укритие.

Главните сили на лявата колона напуснали града, отново „с музика и развети знамена”, едва след като калужци вече щурмували редута от югоизток, а ревелци – от североизток.

Задречния редут бил превзет след ожесточен ръкопашен бой, но лявата колона, закъсняла с началото на настъплението, не успяла да отреже пътя на турската пехота за оттегляне от Задречния редут. Не могла напълно да се сдобие с това и Кавказката казашка бригада – тя била задържана от прикриващите изтеглянето два турски табора. Руските войски загубили в Ловченския бой общо 1700 човека убити и ранени; най-много загуби имали в трите стрелкови батальона, преждевременно преминали в настъпление (532 човека), и от калужци, не подкрепени на време от Скобелев (458 човека).

Ловченския бой е интересен с това, че в него се отразило стремежа на руското командване да съкрати загубите на руските войски в настъпателния бой. Но да се достигне до това не е било възможно без да се изучат основните въпроси по настъпателния бой, в това число такива въпроси, като характера на бойния настъпателен ред и строй, реда за тяхното движение при настъпление, само окопаването в хода на боя, подготовка на атаката с оръжеен огън, прилагане на маневри, нощни действия и т.н. Командването с тези въпроси съвсем не се занимавало, и към времето на боя под Ловеч правилни решения към тези въпроси все още не били намерени. Напротив, Имеретински в своите указания за боя изисквал от батальона да настъпват в явно остарелия сгъстен ред, а подготовката на атаката с оръжеен огън почти я отхвърлял; Доброволски в унисон с това изисквал от своите реляци, поведени от унтер офицера Симеовски, който настъпвал, носейки оръжие в положение „на рамо”; освен това, Доброволски, командир на стрелковата бригада, подлагайки се под господстващите във върховете на руското командване се хвалел с това, че неговите стрелци били изразходвали под Ловеч всичко по девет патрона на човек. При такъв поглед на напредничавите тактически прийоми на такива, като пребежки от укритие в укритие, настъпване във верига, съчетаването на движението с оръжеен огън, само окопаване на стрелковите позиции и т.н. в мащаба на целия отряд не е ставало и дума.

В Ловчвнския бой руските войници и строеви офицери в реда на проява на своя лична инициатива показали, как е възможно да бъдат решавани някои болни въпроси в руската тактика. Към примерите за такава инициатива могат да се отнесат, например, придвижването на кулижци под силен неприятелски огън на групички и по единично, от укритие към укритие. Но тези инициативи на войсковите низини въобще не оказали решително влияние на по нататъшното развитие на тактиката. Причината е в това, че всякаква проява на инициатива се смятали като отстъпление от остарелите изисквания на устава от началството; те изглеждали, като „нарушение на установения порядък и дисциплина”, като своеволие, „демократизация”, а това за болшинството от руския генералитет било по-лошо, от самите крупни загуби.

Безспорно, Ловченския бой от руска страна изгодно се отличавал по своята организация от Първи и Втори Плевен. Така например, удачно се явило завземането на височините А, В, С и Д, осигурили руските войски с добро изходно положение за настъпление, удачно било отделянето на силни резерви, преследването с конница. Но това, което се явявало най-изгодно – не фронталния удар по Ловченските укрепления, а обхождането им и даже обкръжение, – не било приложено.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар