// Вие четете...

Начини на манипулиране

Новите леви актьори.

Време е да започнем да сърфираме върху лявата вълна. O. Минчев, януари 2003 г.

Залозите на развитието на пазара на проекти. Сред десетките емблематични мозъчни тръстове в България, признати като такива както от донорите, така и от средите на експертите по социални науки, и от медиите, няма нито един мозъчен тръст, който да се идентифицира като „ляв“. С едно изключение: социологът Андрей Райчев, директор на агенцията „Галъп“, който често е представян като мозъчен тръст сам по себе си, или пък като „червен гуру“, „ляв шаман“ и т.н.

През деветдесетте години той единствен е идентифициран от медиите като лидер на общественото мнение и теоретик на прехода, приближен до кръговете на БСП. Обаче, макар и да участва в проекти, организирани и финансирани от мозъчни тръстове в качеството си на експерт или пък със своята агенция за изследване на общественото мнение, той не стои начело на институционализиран и признат като такъв мозъчен тръст. Тази ситуация е още по-разбираема с оглед на това, че всепризнатата роля на мозъчните тръстове както вътре, така и извън страната, до този момент е тази на „пазачи на либералния консенсус на реформите“. Медийния дискурс на „сините шамани“ е открито анти комунистически и анти БСП.

Множество разговори от май–юни 2004 г. с Живко Георгиев, университетски преподавател и социолог, работещ за агенция „Галъп“, председател на един от първите леви мозъчни тръстове – Института за социална интеграция, създаден през 2002 г., позволяват да се разберат залозите на едно развитие. То е осезаемо в програмите на институт „Отворено общество“ в София, в които се появяват леви мозъчни тръстове в полето на проектите, които традиционно са заети от либералните мозъчни тръстове.

Ето как Живко Георгиев описва ситуацията отпреди това развитие:

БСП работеше с един списък от индивидуални експерти, база данни с хиляда имена. Активираше ги при нужда: по време на изборите например. Нямаше нужда от институционални контакти. Експертите също предпочитаха тази практика. Още повече, че БСП запази някои от старите си институти за анализи и изследвания. Партията продължи да ги финансира. Например този на Нора Ананиева (Институт за исторически и политически изследвания към Висшия партиен съвет) или Института за стратегически изследвания на Лилов. В бившия Висш партиен съвет още се спазваха старите специализации, статути и отдели. Някои отдели функционираха като мозъчни тръстове за партията.

Имаше например експертен комитет за политиката за младежта. Сега нещата са се размърдали и бавничко се променят.

Други пък изтъкват, че през 1995–1996 г., по време на социалистическото правителство на Жан Виденов, „когато банките дават много кредити“ и „някои български бизнесмени дават пари за инициативи в служба на местните интереси“, има опити за създаването на леви НПО извън партийните институти. Те цитират множество имена на НПО, които след това изчезват, но споменават също и фондация „XXI в.“ и Центърът за юридически и политически изследвания, които днес са част от „вълната на левите мозъчни тръстове“. Този център всъщност започва с институционална помощ на фондация „Бертелсман“ и на фондация „Фридрих Еберт“, базирани в Германия.

Именно липсата на интерес от страна на западните фондации да създават и да финансират леви мозъчни тръстове в България обаче, изглежда, че определя тяхната липса до 2000 г. Разговорите, включително и този с Живко Георгиев, потвърждават тази хипотеза:

Десницата започна със западни донори, основно от Съединените щати, и по-малко от Европейския съюз. Десницата и всички НПО около нея, разбира се. БСП нямаше такива. Фондация „Фридрих Еберт“ можеше да създаде леви мозъчни тръстове, но, изглежда, това не беше в техния стил. Не знам. Никоя фондация от този тип, тази на Папандреу в Гърция или други в Германия, не лансираха идеята да се създадат леви мозъчни тръстове в България. Гражданското общество беше проект, изработен в чужбина. Елитът на българските експерти е 90% елит на compradores, напълно отчужден… Левицата не беше такава до 1999–2000 г., когато лека-полека външните фактори започнаха да се засилват: Социалистическият интернационал, левите фондации и дори някои американски фондации…

Режисиране на една алтернатива. Промените, които водят до появата на левите мозъчни тръстове след 1999–2000 г., се дължат и на вътрешни, и на външни фактори. Самото определение „леви мозъчни тръстове“ не отговаря на появата на мозъчните тръстове, които защитават идеи, противни на тези на либералните мозъчни тръстове, а на институционализацията на експертизата, близка до кръговете на БСП и интеграцията ѝ в системата от проекти, финансирани от чуждестранните донори. Това развитие се случва в контекста на криза на средата на мозъчни тръстове „пазачи на реформите“, чиито роля и финансиране се променят.

Понастоящем на пазара на проектите остават почти само фондовете на делегацията на Европейската комисия в България. Но механизмите, според които тези пари се разпределят, са много непрозрачни и те карат да мислиш, че съществуват корупционни практики.

Този откъс от разказа на Огнян Минчев, директор на един от най-влиятелните мозъчни тръстове през деветдесетте години (ИРМИ) и един от „сините шамани на реформите“, е публикуван в „Mеdiapool“ на 9 февруари 2005 г. От него става очевидно спирането на масовото финансиране на мозъчни тръстове от страна на Американската агенция за развитие (USAID), както и от други американски донори като Джордж Сорос, чиято фондация в София се превръща в „обикновена НПО като всички останали“.

Тази промяна се случва около идването на власт на Симеон Сакскобургготски, събитие, което бележи кризата на класически модел на противопоставяне между ляво и дясно, между БСП и СДС. Ерата на „сините шамани“, изглежда, е отминала:

Десните мозъчни тръстове губят влиянието си. Те се държат все още благодарение на старите връзки със своите донори в чужбина. Съществува тенденция за деполитизация на масите, криза на доверието, антиелитизъм, това е. Лидерите на мозъчни тръстове вече не са лидери на общественото мнение. Част от недоверието спрямо политиците се пренесе към сините и дори към червените шамани. Гледат на нас малко като на шивачи, които зашиват и разшиват дрехите на голия цар. Времето на слушането на политически коментари свърши. Шентов и Прохаски са ориентирани към бизнеса и не участват в голямата политика. Райчев яде от яслата на Симеон. Има повсеместна криза в цялата каста на коментиращия елит. Хората вече не реагират на анализите, а само на чистата емоция. (Живко Георгиев, ИСИ.).

И така, ролята на мозъчните тръстове като пазители на либералните реформи изглежда е излязла от употреба. През 2004 г. все повече се говори, че „те са изпълнили мисията си“. Мозъчните тръстове, чиято легитимност се е подхранвала от близостта им със СДС, претърпяват с пълна сила кризата на партията, която след 2001 г. се разпада на множество фракции. Десницата вече не е идентифицирана само със СДС, защото „партията на царя“ претендира за част от дясното политическо пространство.

Както лидерите на либералните мозъчни тръстове, така и „новите леви актьори“ вече представят идването на власт на българския цар като „политическа катастрофа“, която трябва да ги мобилизира, за да работят заедно.

Намерихме обща цел с „Отворено общество“ – идеята да създадем и да подсилим левите мозъчни тръстове, тези на БСП. Политическото трябваше да бъде подкрепено. Направихме общи изследвания. Иван Кръстев, Стефан Попов и аз, след 2001 г., тоест след избирането на Симеон. Бяхме уплашени от тази тотална криза на представителността. Идентифицирахме серия проблеми в професионализма на политическите елити. Потърсихме стратегии, които биха могли да подпомогнат политическите партии да излязат от тази ситуация, да възвърнат доверието на хората. Беше време на потискащи прогнози. „Отворено общество“ може би също помагаше на партията на царя да се структурира. Ние вляво им помагахме също. Институтът „Иван Хаджийски“ на Петър-Емил Митев стана мозъчен тръст на царската партия. Те имат лична и финансова мотивация. Освен това, ако погледнем, политическото бъдеще принадлежи на коалицията БСП, НДСВ и ДПС на Ахмед Доган. Това сега е тяхната кауза и те работят върху елита на тези партии. (Ж. Георгиев).

Следователно идентифицирането на промяната на „политическото бъдеще“ на една страна, която вече е провела необходимите либерални политически и икономически реформи за европейската си интеграция, води до ново раздаване на картите на нивото на експертизата на мозъчни тръстове. „Люлката на гражданското общество“ в България, институтът „Отворено общество“, отговорен за създаването и поддръжката на повечето либерални мозъчни тръстове, се опитва да интегрира в програмите си мозъчни тръстове, които са близки до кръговете на БСП, за да „подпомогне левицата да произведе експертиза за упражняването на властта“ (Стефан Попов, Отворено общество“).

Следователно БСП, която „вече е лидер в групата на 31–40-годишните и печели все повече подкрепа сред избирателите в столицата“ (Ж.Г., 2004), е добър терен за инвестиции от страна на фондацията, която трябва да се постарае да промени имиджа си, за да продължи да упражнява политическо влияние в страната и да продължи да привлича фондове след драстичното намаляване на бюджета ѝ. За да постигне това, тя не само се опитва да интегрира леви теми, но и да се доближи до експертите, приближени на БСП.

Ето как фондацията инициира създаването на Института за социална интеграция, ръководен от Живко Георгиев:

Приходите на „Отворено общество“ намаляват. Трябва на всяка цена да променят политическия си имидж… Там, при тях, никога не е имало хора, приближени до БСП. Вече ме поканиха да се присъединя. Но няма да отида. Имиджът им не е много приятен, не е удобен. Да, наистина е необичайно хората на Сорос да поддържат леви мозъчни тръстове. Но забелязах, че от известно време имат желание да финансират леви мозъчни тръстове при условие, че пишат проекти, близки до темите на фондацията, и че са признати от левицата, от кръговете на партията. БСП играеше по-скоро резервирано. Но странно, по едно време се съгласиха. Първият опит беше с Андрей Бунджулов. Но неговите услуги не се купуват много добре от БСП. Използват също Райчев и други, но главно индивидуално.

Така Институтът за социална интеграция получи финансиране за създаването си, институционален грант от „Отворено общество“. Продължават да подпомагат проектите ни. Освен това сме финансирани от чуждестранни леви фондации, основно от „Фридрих Еберт“. Ние сме малък мозъчен тръст, но имаме предимството да сме много близки до БСП. Внезапно се изгради доверие. „Отворено общество“ искаше да присъствам навсякъде, защото вече съм работил с фондацията преди това по конкретни проекти, и защото не принадлежа директно към структурите на БСП. Но думата ми се чува, близък съм. Така станах председател на управителния съвет. В съвета бяха също Юрий Асланов, Евелина Николова, Антоний Тодоров. Малко по малко започваме да функционираме като НПО, а не само като индивидуални и неофициални анализатори. (Ж. Георгиев).

Други актьори от не правителствения сектор, които традиционно са идентифицирани с дискурса и апарата на СДС, също се обръщат към левите експерти, за да променят партийния си имидж и да се адаптират към ситуацията във вече „нормализираната“ страна. Такъв е случаят на Политическата академия за Централна и Югоизточна Европа, създадена в София през 1996 г., чието ръководство е съставено от хора на СДС, лидери на либерални мозъчни тръстове и представителите на Републиканския институт във Вашингтон, Прага и София. Републиканският институт е американски мозъчен тръст, който дълго време финансира инициативите на българските десни мозъчни тръстове. Увеличаването на финансирането на проекти от страна на европейските фондове също играе роля за отварянето на тези мрежи, които трябва да показват безпристрастност и работа за общия интерес на страната. Институтът за социална интеграция на Живко Георгиев, който се специализира в програми за формиране на леви политически лидери, е поканен да се присъедини към работата на Академията:

Политическата Академия на Дими Паница в началото беше очевидно десен проект, но после, това е то!, също си промени стратегията. Сега те правят поръчки на БСП, търсят ме, за да преподавам при тях, и т.н. Донорите се сменят. Европейските донори, особено тези от Европейския съюз, им вярват. Дипломите на Академията се раздават в Страсбург, а не във Вашингтон, нали? Да направиш организация, насочена едновременно към левите и към десните политици е много по-изгодно. А пък и в тази Академия не ходят само българи. Има също студенти от Македония, от други балкански страни. Разраства се, става по-интересно отпреди. Всички се стараят да професионализират политиката. (Ж. Георгиев).

Джон (Дими) Паница, за когото стана въпрос по-преди е президент на Фондация за свободна и демократична България (1991) и като такъв е един от основателите на Училището за политика, често наричано „Академията на Паница“, тъй като основаването му се свързва с връзките му с чужбина. Тази академия е част от мрежата училища, координирани от Съвета на Европа, които се намират в бившите републики на СССР. До голяма степен са финансирани от USAID и от американски фондации. Тази академия има за цел да формира в духа на демокрацията и толерантността политически кадри.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар