// Вие четете...

Ниво на океана

Ниво на морето.

„В училището на живота няма ваканции.“

Основни понятия и определения. При снимка на релефа е необходимо да се определя не само плановото, но и височинното положение на точките от земната повърхност. Височината на коя да е точка, отчитана от приетата нула на височините по нормалата към референц – елипсоида се нарича абсолютна. В Русия, например, за нула на височините, за отчитане на абсолютните височини е приета нулата на Кронщатския футщок, а самата тази система за отчитане на височините се нарича Балтийска. Нулата на Кронщатския футщок – това е нивото (уровена), съответстващо на средното многолетно ниво за периода 1825 – 1940 година по наблюденията на вековния нивомерен пост в гр. Кронщат. Положението на това ниво е показано с хоризонтална черта върху медна пластина, вградена в гранитните устои на моста на Обходния канал.

При снимка на релефа на крайбрежната полоса височините на релефа на сушата се отчитат и се показват на морските карти в Балтийска височинна система.

Снимката на релефа на дъното има своите особености, тъй като неговото изобразяване на морските карти се базира на използването на дълбочините, измерени в пределите на изучаваната акватория. Дълбочините представляват сами по себе си разстояния по вертикала от повърхността на водата до дъното. Известно е, че повърхността на морето под влиянието на различни причини се намира в непрекъснато движение и в всеки конкретен момент се характеризира със сложен релеф.

Непрекъснатото колебание на повърхността на океаните и моретата е в резултат от въздействието на редица взаимно свързани, закономерни, но заедно с това трудно отчитани процеси, произхождащи в космоса, атмосферата, хидросферата и в твърдата обвивка на нашата планета. Колебанията на повърхността на морето, предизвиквани от указаните процеси е целесъобразно в практически смисъл да се разделят на вековни, периодични, непериодични и бързо протичащи.

Вековните колебания се проявяват в бавно и продължително повишаване или понижаване на нивото на океана. Причини за такива процеси се явяват или в изменението на количеството на водата в океана (евстатични колебания), или на изменението на обема на океанските падини под влиянието на ендогенни фактори (геократични колебания).

Изследване на древни брегови линии е установило, че преди 17 хиляди години нивото на Световния океан е било по-ниско от съвременното, примерно с 100 м. Това е свързано с консервацията на вода в материковите ледове. В между ледниковите периоди нивото се е повдигало по-високо от съвременното до 30 м.

Анализът на средногодишните нива, проведен на базата на продължителни измервания на 247 поста, разположени в различни пунктове на Световния океан, е показал, че за последните 40 години се наблюдава общ подем на повърхността на океана със скорост от около 3 мм за година, главно за сметка на топене на Западно – Антарктическия ледниковия щит.

Периодичните колебания на нивото се свързват с астрономичните сили и се откриват в явленията на приливите. Приливните колебания са свойствени за всички акватории, но в различна степен, и се характеризират с величината на прилива – разлика във височините при пълна и съседната с нея малка вода.

Величината на приливите в открития океан средно е около 1 м, а в близост до бреговете се изменя в значителни предели – от няколко сантиметра до 20 м. По величината на приливите всички морета се разделят на два типа: приливни и не приливни.

Приливни се наричат такива морета (акватории), чийто величина на пролива е по-голяма от 10 см. Морето или негова част, където величината на прилива е равна или по-малка от 10 см се отнасят към не приливните.

Не периодичните колебания на нивото се предизвикват от хидрометеорологични фактори: ветрове, течения, атмосферно налягане, валежи, брегови водосток, топене на ледовете, изпаренията, изменение на плътността на водата и редица други причини. Много от указаните факторите имат сезонен характер, но сумарното изменение на нивото като цяло не се открива устойчива периодичност.

Най-голямо значение имат сгонно – нагонните колебания, възникващи под въздействието на циклоните или местни устойчиви ветрове, предизвикващи изменение на нивото до три и повече метра. Пасатните и мусонните ветрове имат изразен годишен ход и водят към изменение на нивото, достигащо 1 м. На отделни акватории забележимо влияние оказват свободните колебания на нивото във вид на стоящи вълни, възникващи след въздействието на външни сили. Такива колебания се наричат сейши (сейшеви).

Бързо протичащи колебания на нивото, протичат под въздействието на ветровите вълни и зиба (мъртво вълнение). Тези колебания достигат значителни величини и във всяка точка водят към бързо и, приложено към снимката на релефа, хаотично изменение на повърхността на морето.

Всички посочени по-горе причини водят към непрекъснато колебание на повърхността на морето. Именно, относно тази повърхност и се извършват измерванията на дълбочините при снимка на релефа на дъното. Естествено, за това измерванията на дълбочините извършени в различно време да могат да се сравняват е необходимо в качеството на отчетен хоризонт да се избира някакво постоянно ниво на морето.

Ниво на морето се нарича височината на повърхността на морето (океана), свободна от влиянието на ветровите вълни и зиба, измерена относно условен хоризонт. Повърхността на морето и океаните, нормална към направлението на силата на тежестта е получила названието ниво на повърхността (уровен на повърхността). Следователно, всички предизвикващи колебания фактори тук са изключени и за повърхностно ниво се приема повърхността на геоида. Производната на потенциала на силата на тежестта по протежение на тази повърхност е равна на нула. По този начин повърхностното ниво се явява еквипотенциална повърхност. Определянето на реалната повърхност на геоида се явява една от най-важните задачи на висшата геодезия и се осъществява по резултатите на гравиметричните снимки, по наблюденията на изкуствените спътници на Земята и с помощта на спътниковата алтиметрия.

Височините на точките относно геоида се наричат ортометрични височини. Определянето на ортометричните височини е възможно само в случай, че е известно разпределението на масата вътре в Земята. Поради тази причина вместо ортометрични височини се използва система от нормални височини.

Нормална височина се нарича величина, числено равна на отношението на геопотенциалната величина в дадена точка към средното значение на нормалната сила на тежестта на Земята по отрязъка, отложен от повърхността на земния елипсоид. Да напомним, че под геопотенциална величина се разбира разликата в значенията на потенциала на силата на тежестта в дадена точка на реалната земна повърхност и на повърхността на геоида.

Геодезична височина се нарича височината на точката относно повърхността на референц елипсоида. В отделни случаи се използва също така понятието динамична височина. Тази величина е числено равна на отношението на геопотенциалната величина в дадена точка към някакво постоянно значение на ускорението на силата на тежестта на Земята.

Приложния характер на хидрографията и практическите цели на снимката на подводния релеф изисква в качеството на отчетна повърхност да се използва геоидът или референц – елипсоидът. Понастоящем всички дълбочини, надписвани на морските карти или използвани за създаването на цифрови модели на подводния релеф се привеждат към условно повърхностно ниво, което се нарича нула на дълбочините.

Между това при извършване на снимка на релефа на дъното измерването на дълбочините се осъществява относно реалната физическа повърхност на морето, височината на която непрекъснато се изменя. Тази повърхност условно се нарича мигновено ниво.

По този начин, привеждането на измерените дълбочини към единни повърхностното ниво може да се осъществи, ако получат решение следните задачи:

– установено е и е зафиксирано такова постоянно повърхностно ниво, относно което трябва да се води отчет на дълбочините, написани на морските карти, тоест ако е установена нулата на дълбочините;

– в периода на работа непрекъснато се фиксира положението на мигновеното ниво;

– определени са поправките към измерените дълбочини за разликата във височините на мигновеното ниво и нулата на дълбочините.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар