// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Нива на възприятие на действителността.

„Ако сам не знаеш, питай знаещия.“

Нива на възприятие на действителността.

Да проникнем в духовния свят можем само чрез маската на физическото битие. Светът на природата скрива духовността; за това той се опитва да изглежда самодостатъчен, движейки се по отъпкания път с обнадеждаващо постоянство. Разликата между природата и чудото се състои в това, че чудесата разчупват привичната схема.
На практика, обаче чудото не е по-удивително явление от самата природа. Това се потвърждава от събитията описана в книгата Изход, по-точно в епизода, в който се разсичат водите на Червено море. Когато евреите го преминали, на Моше му е било заповядано да протегне към морето своята тояга, за да може водата да се сгъсти и приеме своето първоначално естествено състояние. Тук възниква въпросът: защо за това е било необходимо да се направи специално действие? С разсичането на морската вода всичко е ясно: такъв жест е бил необходим, защото е ставало дума за чудо – необходимо е било да се преустанови действието на природните закони. Но когато евреите се оказват в безопасност и нуждата от чудото отпада, природата е била длъжна автоматически да възстанови предишното състояние на водата. Известно е, че вселената с всичките си сили противодейства на чудото. Отстъплението от нормите изисква особено действие и това е разбираемо. Но защо такова действие е необходимо и при връщане към нормата? Отговорът е прост: природата е не по-малко чудодейна, в сравнение с нейните редки изключения. При обичайното поведение на природата желанието и волята на Твореца се проявяват не по-малко ярко, отколкото в уникалния епизод с разсичането на водата. Разликата е само в това, че ние сме свикнали с едната форма на поведение на природата, а не сме свикнали с другата.
Ежедневната рутина притъпява нашите усещания; всичко е познато, привично и ние го приемаме, като задължително. Думата “природа” на иврит е “тева”, коренът на думата означава “потъвам”. Ако светът на естествените причинно-следствени връзки е недостатъчно внимателно изучен, в него потъва нашата способност за възприемане на духовното. Но от корена “тева” може да се образува и друга дума – “матбеа” – монета, на която е отпечатано релефно изображение: светът е релефно изображение на висшата реалност. Ако вие изучавате света знаейки, че той точно отразява своя източник, вие навярно ще различите очертанията на този източник. На кратко, всичко зависи от самия наблюдател: можете да гледате на света с обичаен, на всичко привикнал поглед и да видите само механиката му, в която е потънал и безследно се е разтворил духа, а може да се взирате в него с възхитения поглед на първооткривателя на чудеса, виждайки в този свят отражението на висшата реалност.
Хората, които са избрали за себе си пътя на духовността по различен начин възприемат обкръжаващата ги действителност. Ние различаваме четири основни нива на техните взаимоотношения с физическия свят.
Лъжливо възприемане на света.
На първото (и най-низше) ниво човекът взаимодейства с обкръжаващия свят по следния начин. Той ясно осъзнава съществуването на Бог (да отбележим, че това е минималното изискуемо ниво!) и целенасочено се обръща към Него със своите молитви. Обаче в неговата представа света съществува отделно от Бог. Да…, разсъждава такъв човек, Бог е създал света и го управлява, Той може да отменя естествените причинно-следствените връзки и законите на природата; но ако той не прави това, то тогава природата е оставена на себе си. Такъв човек започва своите молитви обикновено с думите: “Нека да бъде така, за да…” или “Направи така, че да…”. Например: Боже, аз трябва да бъда в дадено място в дадено време и аз знам, че на мен може да ми попречат различни обстоятелства. Аз не съм способен да обезпеча всички условия, които в своята съвкупност могат да ми помогнат, да се добера до там. Поради това Боже моля Те: направи така, че това да се случи”.
В представите на този човек светът функционира по свои закони и болшинството от запланираните събития имат достатъчно висок шанс да се осъществят. Но няма гаранция, че дадено конкретно събитие обезателно ще се осъществи – на него може да му попречат лошото време, болест или авария с колата в критичния момент. Накратко, всеки непредсказуем и неконтролируем фактор може да провали неговия план. Той разбира, чувства, че неговата цел ще бъде достигната само ако Бог “позволи да се случи това”, т.е. ако Той не започне активно да възпрепятства замисленото. На практика този човек моли в своята молитва не за помощ. Той иска да каже: ”Боже не ми пречи, моля те”. Светът ще се държи така, както се изисква от него, по създадените правила, само ако Бог не започне да създава препятствия.
Недостатъкът на подобен възглед за света се заключава в това, че тук Бог е поставен извън природата. Бог разбира се е всесилен и всевластен, но освен това Той съществува отделно от природата. Та нали ако природата съществува сама за себе си и Бог, Сам за себе си, то в нашата основна концепция за всеобхватното Единство на Твореца ще възникне сериозен дефект. На това ниво на възприемане човек става пленник на лъжливо възприемане на света. Той възприема ежедневните явления в природата, като убедително доказателство за нейната самодостатъчност и неизменна същност. “Тева”, природата го е “потопила”.
Четейки “Шема, Исраел… ”, универсалната еврейска декларация за Единствеността на Бог, човек на това ниво си представя, че в света има само едно Висше Същество. Той разбира се е прав, но идеята “Шема” е много по-дълбока. Когато ние казваме “аШем Ехад” – “Бог Един“ ние не само изключваме възможността за съществуването на два или повече бога, но твърдим и че няма други богове освен Твореца. Това означава също и че в света въобще не съществува нищо освен Бог. Произнасяйки думата “Ехад” – Един, ние концентрираме вниманието си върху фундаменталната идея: “Ейн од милвадо” – (Няма никой освен Него): нито свят нито природа. В момент на дълбоко мисловно задълбочаване в тази идея, даже нашето лично осъзнаване на своето съществуване се разтваря без всякакъв остатък в Божественото Единство. Това може да бъде много силно и тревожно преживяване. По тази и други причини ние сега ще се въздържим от по-нататъшен анализ. В противен случай неподготвеният разум може да се увлече и да забрави за необходимостта да се върне в тленния свят на задълженията и действията. Нашата задача е винаги да помним формулата “Ейн од милвадо” и въпреки това нормално да функционираме във физическата реалност.
Нищо в света не съществува отделно от Бог.
Второто ниво на възприемане е по-високо от първото. Този който го е постигнал напълно осъзнава: че нищо в света не съществува отделно от Бог. Всеки падащ от дървото лист и всеки вибриращ атом непосредствено свидетелстват за всемогъществото на Твореца. Нито един предмет и нито едно явление не съществуват и не действат независимо от Неговата воля. Човек с такъв мироглед си представя природата, като инструмент в ръцете на Всевишния: инструментът действа, само когато се движи тази ръка – нито повече нито по-малко.
Въпреки, че това ниво на възприемане на света е значително по-висше от първото, то също не е съвършено. Но какво лошо има в този възглед за природата? Та нали в него природните явления винаги се намират под непосредственото управление на Твореца и безусловно притежават висока духовност.
В тази позиция е много трудно да се намери дефект, в сравнение с първия случай, но той все пак присъства. Считайки природата за инструмент в ръцете на Твореца ние забравяме, че инструментът винаги предполага някакъв дефект или дефицит. Та нали инструмент се използва само в такива случаи, когато без него не може да се мине. Дори, когато ползвателят сам го е направил, той го е направил само защото се е нуждаел точно от такъв инструмент, за да изпълни определена работа, която е невъзможно да се извърши без този инструмент.
Да приведем за яснота два примера. Някои хора използват във ваната си просто приспособление за миене на гърба – къса пръчка с гъба накрая. Каквото и да кажем приспособлението е много удобно. Но то ни е необходимо само защото иначе ще ни е трудно да измием гърба си. На никой няма да му дойде на ум да мие корема си с помощта на тази палка. Инструментът става удължител на нашата ръка, ако ние без него не можем да изпълним необходимата работа. Такова е неизменното условие за използване на всеки инструмент.
Още един пример. Вие сте открили магазин. Нещата вървят добре, броят на купувачите нараства и в някакъв момент във Вас възниква необходимостта да наемете помощник. Тук действа същият принцип. Обемът на продажби се увеличава и Вие не можете да се справите с работата сам. Появата в магазина на наемен работник е признак за ограничеността на вашите възможности. Ако вие можехте сами да се справите то не би възникнала нуждата от помощник. Следователно, всяка подкрепа е разширение на индивидуалните усилия (за сметка на приспособление или наемен работник) и е признак за ограничеността на нашите възможности.
Ако това правило се разпространи върху всички инструменти в това число и на природата, която се явява инструмент в ръцете на Твореца, означава, че Бог се нуждае от подобни инструменти – в противен случай Той би минал и без него. Поради това ако природата е инструмент, то ние сме принудени да признаем: че всичко, което Бог иска да постигне в обкръжаващия ни свят, Го постига чрез творението и манипулация на природата. Разбира се, Той е изобретателят и производителят на този инструмент, но ние така и не отговорихме на поставения въпрос: защо на Творецът му е необходим инструмент, ако Той може да изпълни Своята работа Сам?
И така, въпреки че човек, който стои на това ниво на възприемане, не смята че природата съществува независимо от Бог, той все пак изгражда разграничителна черта между нея и Твореца. Природата в неговата представа, си е инструмент в ръцете на майстора. Такъв възглед е дълбоко погрешен.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар