// Вие четете...

Човешката душа

Не човешките контакти.

„Повечето хора са добри от страх, а не от добродетел.“

Не човешките контакти.

Наред с нашата форма на живот съществуват и други, чиято еволюционна сфера въздейства на земята. В царството на фолклора ние непрекъснато срещаме идеята за отношенията и връзките на човешките същества с приказни владения; за сватбата на човек със самодива или за дете, откраднато от феи или заменено с подхвърлено дяволче. Ще сме постъпили прибързано, ако заключим, че обширната страна на фолклорните вярвания е изцяло без реална основа. Нека, следователно, разсъдим дали можем да открием разумна основа в тях. Ако стигнем до този извод, нека потърсим каква може да е реалната природа на фактите и дали те хвърлят някаква светлина върху съвременните психични феномени.
Много от нас са срещали и познавали хора, за които можем да кажем, че са не човеци, без душа, че обикновените човешки мотиви не са им присъщи, нито пък обикновените човешки чувства ги провокират или възпират. Ние не можем да не ги харесваме, тъй като те притежават завладяващ чар, но също така и се боим от тях, тъй като те сеят безкрайни страдания около себе си. Въпреки, че рядко са преднамерено зли, те са пагубни за всички, с които се сблъскат. Те, от своя страна, са самотни и нещастни сред нас. Те се чувстват чужди и не на мястото си: всяко действие на хората е срещу тях и в резултат често се случва техните действия да са срещу всички, като разкриват будещо недоумение зложелателство, макар и рядко последван от злонамерени постъпки. Благодарността, съчувствието, добро намереността, моралът и обикновената честност са напълно непознати на тяхната природа, те са толкова далеч oт тези понятия, колкото диференциалното смятане. Те обаче не са неморални, а просто са извън морала. От друга страна, те притежават добродетелите на абсолютната искреност и безумната смелост. От позицията на човешката етика, те са „нежелани“, но имат своя собствена дума, към която са лоялни – истината е в красотата и това е всичко, което знаят, що се отнася до тях, всичко, което трябва да знаят. На външен вид те обикновено са дребни и стройни, притежават необикновена сила и издръжливост, но са много податливи на нервно изтощение и припадъци. В социалните си контакти те горещо обичат и мразят. Изразяват показно и демонстративно предпочитанието си към онези, които обичат, но бързо ги забравят. Благодарността и състраданието са им чужди. Към онези, които не ги харесват, те са дребнави и зли и във всички области и отношения в живота са напълно безотговорни. Най-добре могат да се опишат като смесица от персийска котка и домашна маймунка. Те съчетават красотата, равнодушието и очарованието на котката със забавността и немирната деструктивност на маймуната. Много хора ги намразват от пръв поглед; други са привлечени от тях, защото те носят със себе си чувство за неземна красота и ускореност на жизнените сили.
По време на любовния съюз се оформя психичен въртеж, който напомня водовъртеж, едно фуниевидно завихряне, което се извисява в други измерения. При телесния контакт този вихър се издига през нивата. При всички случаи са въвлечени физическото, етерното и астралното тяло; следователно това завихряне винаги достига до астралното ниво. Дадена душа на астрално ниво винаги може да бъде въвлечена в този вихър, ако е узряла за въплъщаване, и така навлиза в сферата на родителите. Ако вихърът се издигне по-високо и надхвърли астралното ниво, души от различен тип могат да навлязат в неговата сфера. Такова надхвърляне на астралното ниво е рядко и затова се казва, че човек е роден от желанието, тъй като много малко са родените от нещо друго.
Но този въртеж не се извисява непременно нагоре по нивата (метафорично казано), но може, при определени условия, да бъде отклонен или пречупен извън нормалната линия на човешката еволюция, така че неговият свободен край навлиза в еволюционната сфера на друга форма на живот. При такива обстоятелства е теоретически възможно същество от паралелна еволюция да бъде привлечено и въплътено в човешко тяло. Окултистите твърдят, че това става понякога и обясняват така някои типове непатологични аномалии, с които се срещат.
Тези нечовешки същества са или обожавани, или мразени от хорските си събратя. Те притежават изразено очарование за определени типове темперамент, тези типове, които психолозите наричат нестабилни. При тях подсъзнанието се доближава много близо до повърхността, дълбочината се стреми към дълбочина, и те инстинктивно са привлечени към стихийното начало.
Няма нищо по-унищожително и разрушително от женитбата с не човек, тъй като тези същества не притежават нищо, което да удовлетвори нормалните човешки стремежи към обич и съчувствие. Единствената спасителна черта в такъв съюз е, че причините за развод са винаги налице, тъй като моралът на не хората е като този в конюшните.
Способността на не хората да наранят своите врагове е относително слаба, тъй като когато са въплътени в човешки образ, те са чужди в една непозната земя и обикновените човешки източници на вреда не са им достъпни. В действителност те сами по себе си са беззащитни и безпомощни и страдат силно в общественото си обкръжение, различно е обаче по отношение на приятелските им връзки. Те изглежда имат безграничната способност да нараняват онези, които ги обичат. Не нарочно или злонамерено, а като дете, което разкъсва насекоми от скука, без да осъзнава какво върши. Подчинявайки се на законите на своята природа, те са разрушителни към съществата от човешката еволюция. И все пак, на какви други закони могат да се подчинят те? За тях съобразяването с нашите норми е отричане от най-дълбоките им инстинкти.
Ефектът, който имат върху онези, които ги обичат, съставлява толкова ясно изразен синдром сред патологиите на психичното, че изисква подробно разглеждане. Човек, който има отношение с не човек, е дълбоко разтърсен от стихийните сили, които си осигуряват достъп до нашата сфера чрез прохода, прокаран от тази блуждаеща и чужда душа. Съответният човек бива отклонен от нормалните човешки неща и се лута около очертанията на приказното владение, но и там не може да намери покой за тялото и утеха за душата си. Приказката за хубавия рибар и русалката илюстрира такова състояние. Тя го обича, привлича го при себе си и той се удавя, тъй като не може да живее във водната стихия.
Обяснението за странната сила, едновременно очарователна и разрушителна, която не хората упражняват върху нас, може да се крие във факта, че те принадлежат само към едно стихийно начало, докато при човека всичките четири елемента са комбинирани. Всеки елементарен контакт е стимулиращ, защото елементалните същества изригват изобилие от жизненост на собствената си сфера и това витализира съответстващия в нас елемент. Но ако същество на четирите елемента е привлечено в среда на един елемент, то е отровено от свръх дозата елемент, в който попада, и жадува за останалите три. Точно по тази причина смъртните в приказното царство са винаги омагьосани или заспали. Те никога не живеят нормално, в пълно владение на своите способности.
Еднакво сериозен е проблема и пред не човешкото същество, което попада в нашата среда. Елементалното същество трябва да контролира и асимилира допълнителните три елемента, за които няма опит и дадености; резултатът е съкрушителен.
Но не е достатъчно да опишем състоянието и да уточним проблема тук. Нашата цел е изключително практическа. Какво трябва да се направи, ако се наложи да общуваме с не човек? Трябва ясно да знаем, че всяко едно съжителство и партньорство между човек и елементално същество е безнадеждно. Първо, това може да е прелюдия към развод, защото не хората имат безразборни любовни контакти; и второ, няма нищо в природата на не човека, което да задоволи по-висшите стремежи на хората. Ние не трябва да позволим човешката форма да ни заблуди и подведе, че съществува човешка душа. Елементалното същество е любимо животно, а не сродно същество. Това откровено е единствения възможен начин, по който можем да подходим към него. Ако не очакваме от тях повече отколкото от любимата си птица, или се отнасяме към нея като към малко коте, сме се доближили толкова до решаването на проблема, колкото някога въобще можем да постигнем, докато Ангелът на Мрака не ги върне милостиво в собственото им царство. Те рядко чакат твърде дълго това милосърдие, тъй като не хората не доживяват старини.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар