// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Не е важно количество, а качеството.

„Когато не виждаш сам, и да ти покажат, пак няма да видиш.“

Не е важно количество, а качеството.

В понятието „етикет” влизат правилата за добро поведение. Умението да се държим добре съответства на духа на Тора. Но тук възниква въпросът: къде е източникът за правилно поведение, какво го движи? Изразява ли той вкоренените положителни черти от характера или това е само показен педантизъм, стремеж да се произведе добро впечатление на околните? Тази част от етикета, която отразява характера на човек, безусловно е важна (във всички повърхностни, дори и лъжливи идеи и обичаи присъства рационално зърно – иначе не биха могли достатъчно дълго да съществуват). Но етикетът, това на пръв ред са правила за поведение, които трябва да се следват, заради самите тези правила, с други думи, важни са правилата, а не тяхната цел. Хората просто се стараят да не излизат от рамките на външното приличие, защото това изисква от тях общоприетият етикет. В каквото и да се изразява той: в разположението на вилиците и ножовете на банкетната маса или в умението на сервитьорът красиво да поднесе чаша вино – всичко това като правило е разчетено за външен ефект. Много обичаи, предвидени от етикета, действително са важни и необходими в цивилизованото общество, те свидетелстват за доброто възпитание и благонравие на човека, но по същество са празни.
В йеудаизма няма етикет и подобни условности. Тук всяко изискване се опира на мъдростта на Тора, всички постъпки отразяват конкретна същност и култивират в човек положителните черти на характера (всъщност и едното, и другото имат общ източник). Във всичко, на което ни учи Тора, дори избор на дрехи, начинът за завързване на връзките на обувките и маниера на поведение (например, кога трябва и кога не да се дава предимство на жената) има скрит дълбок смисъл. Тук нищо не се прави заради външното приличие или за да се направи впечатление и за характера на човека съдят по това, как неговото поведение съответства на вътрешните му качества.
Един млад човек, скоро върнал се към Тора, се обърнал към своя равин и учител с въпроси. Той прекрасно владеел добри маниери и правилата за галантно поведение, приети в светското общество и сега опитвал да усвои законите на правилното поведение по Тора. Когато с жена си излизали на улицата, кой трябвало да излезе пръв? Длъжен ли е той да отваря вратата на колата на жена си, както правел по-рано или това е нееврейска условност, която няма място в новия му живот по Тора? И т.н., в същия дух. Равинът търпеливо му обяснил: „Главното е да се държиш разумно. Всичко зависи от конкретните обстоятелства: ако вали дъжд, качи първо жена си, а ако е топло седни в колата първи и отвори прозореца, за да се проветри“. Законите на правилното поведение учат на конкретно, деликатно поведение и помагат за усъвършенстване на характера. Преди всичко трябва да се погрижиш, затова вътрешната същност винаги да хармонизира с външното й проявление.
В основата на общоприето понятие приключение лежи стремежът да правиш нещо, заради самото действие, особено в условията на опасност. Както вече отбелязахме, всички проблемни концепции съдържат зрънце на истина и духовност. Този пример не е изключение. Обаче Тора не признава влечението към опасни авантюри, към приключението, заради самото приключение. Кой разумен и отговорен човек ще се постави в опасност без причина? Обикновено такова поведение се мотивира от стремежа да се пробва вкуса на живота, „да се почувстваш жив“. Този, на който не му стига истинския усет за живота и радостта от духовен ръст, търси в приключенията изкуствен заместител. В това явление има и други интересни аспекти, но тук не е мястото да ги разглеждаме. Достатъчно е да кажем, че Тора, в никакъв случай, не поощрява подобен род занимания. Истинската работа над себе си, непрекъснатото усъвършенстване ни даряват с най-ярките преживявания, затова не изпитваме потребност да правим бънджи скокове.
Мисълта е ясна. Читателят, стремящ се да получи по-пълна картина по обсъжданата тема може самостоятелно да анализира други понятия и концепции, разпространени в съвременния свят и отсъстващи в Тора. Такива явления съществуват във всички сфери на обществения живот, мислещият и тънко чувстващ евреин е длъжен внимателно да изучи своето обкръжение, преди да приеме една или друга форма от нееврейското битие. Това ще му помогне да отдели зърната от плявата, да отличи разумното от глупавото.
Светът на естетиката е притегателен, но има ли дълбочинна същност? Красотата заема централно място в Тора, но тази красота е призована да изразява и разкрива духовната същност, само тогава сме готови да я приемем. Когато външната красота изразява само себе си, това означава, че тя се използва не по предназначение. Не е удивително, че висшата цел на изкуството е заключена в девиза: „Изкуство заради изкуството“. Именно това счита съвременното общество, върха на художественото самоизразяване в чист вид, отделен от всичко земно, утилитарно. Но в света на духа право на съществувание има само това, което служи на този свят. Всичко останало трябва да се извиси до нивото на духовността, да бъде средство, а не цел.
Тора отразява безкрайната дълбочина на мирозданието. Във физическата плоскост на Тора – това е точката на контакт с духовния свят. Тя е искра, запалена от вечния огън в нашия ограничен илюзорен свят.
Еврейският народ е сравняван с огън и пламък, а нашите изначални врагове със слама. Казано е: „И ще бъде дома на Яаков огън, дома на Йосеф пламък, а дома на Есав – слама.” Какво означават тези сравнения?
Отговорът ще намерим в мидраша. В предишните времена за запалването на огън в къщи са използвали горящи или тлеещи въглени. Продавачите на такива въглени наричали „пехами“. Разказва се притча за „пехами“, който търгувал с въглища на градския пазар. Веднъж на този пазар пристигнал търговец на слама и започнал да разтоварва сноповете. Тонове слама запълнили целия пазар и скоро въобще не останало място. „Пехами“ се изплашил, че няма да има къде да търгува.
Тогава при него подходил, стоящ не далеч от него, мъдрец и му казал: „От какво се боиш? Когато неговата слама се окаже прекалено близко до твоя огън, целият проблем ще се реши с една искра, която ще отлети от въглените“.
Тази притча предсказва края на дългата борба на еврейския народ и Тора с враговете, които се опитват да го унищожат. Народът на Есав е представен като слама. Ценността на сламата зависи от количеството й и нараства пропорционално на увеличението на общата маса. Народите и културите противостоящи на духовността, ценят материалните вещи, значението, на които нараства според ръста на количеството им: този, който има повече имущество се счита за по-богат. В Тора е описана сцена, където върналият се в родината си Яаков предлага на брат си щедри дарове, последния в началото се отказва като твърди, че и той е богат. „Аз имам много“ – говори Есав. Богатството му се оценя по количеството на натрупаната собственост – „Аз имам много“. Народите на Есав мечтаят да погълнат евреите и да установят световен ред, свободен от морални норми и духовни принципи, те охотно биха се възползвали от своята превъзхождаща маса, ако можеха да унищожат Яаков.
Но Яаков има достоен отговор за съобщението на брат му за натрупаното богатство – „Аз имам всичко“. Духовните ценности се ценят повече от физическата маса и обем. Никаква количествена мярка за материални ценности не подхожда на определението – „Аз имам всичко“. Във физичния свят е невъзможна завършеността, но зад неговите предели тя е естествена.
Ето защо Яаков е сравняван с огън. Сламата придобива ценност само в голям количество, докато огънят си остава огън, колкото и малък да е. Една искра е достатъчна, за да се подпали целия свят, запълнен със слама и в тази последна и неизбежна битка между силата на мускулите и светлината на истинската духовност, победа ще удържи малката искра от истинския огън. Когато балите от слама, която представлява само отпадъка от зърнените снопове, външната обвивка на скритите вътре семена, достигнат критична маса и почнат да застрашават самотния търговец и тлеещите му въглени, една единствена искра от тези въглени ще възпламени целия свят и в резултат всичко повърхностно ще се превърне в светлина.
Но това ще стане само при едно условие: въглените трябва да са горещи. Не е важно в какво количество са. Главното е качеството на огъня. Ако въглените съхранят и една истинска искрица, всичко замислено ще се изпълни. Но ако огънят умре, останалите въглени ще загубят всякаква ценност, те ще станат по-евтини от шепа слама. Нашата задача се състои в това да се съхрани в еврейските сърца и умове искрата истински огън.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар