// Вие четете...

Чувства и власт

Не анонимни хетерогенни тълпи.

Talp13„Където прескочи първата овца, там прескачат и останалите.“

Не анонимни хетерогенни тълпи.

Идеален пример за не анонимна хетерогенна тълпа представлява категорията на съдебните заседатели в углавния съд. Тук преоткриваме поддаването на влияние, преобладаващите не съзнавани чувства, слабата склонност към съждение, влиянието на водачите и т.н. Разглеждането им ще ни позволи да наблюдаваме интересни примери за грешките, които могат да допуснат непосветените в психологията на общностите.
Преди всичко съдебните заседатели са доказателство за малкото значение, от гледна точка на решенията, на умственото равнище на различните елементи, съставящи тълпа. Разбрахме, че в едно обсъждащо събрание, призвано да изрази становище по не изцяло технически въпрос, интелигентността не играе никаква роля; и също, че събрание на учени или творци, занимаващо се с въпроси от общ интерес, не излиза със съществено различаващи се мнения от тези на едно зидарско събрание. В различните епохи управлението грижливо е подбирало личностите, подходящи за съдебни заседатели, и ги е намирало сред образованите класи: преподаватели, чиновници, литератори и т.н. Днес съставът им включва предимно дребни продавачи, дребни собственици и чиновници. И ето че за голяма изненада на специализираните автори статистиката показва, че каквито и да са били съдебните заседатели, решенията на съставите им са еднакви. Самите съдии, при това така враждебно настроени към институцията си е трябвало да признаят правилността на това твърдение.
Не трябва да се учудваме на подобна неубедителност, тъй като психологията на тълпите, а това значи и на съдебните заседатели, изглежда, най-често е била еднакво непозната и за адвокатите, и за магистратите, но по техни признания присъдите са същите, „нито по-добри, нито по-лоши“.
Както всички тълпи, така и съдебните заседатели са много силно впечатлени от чувства и много слабо от разсъждения. „Те не издържат, пише един адвокат, на вида на кърмеща жена или пред шествие от сираци.“ „Достатъчно е една жена да изглежда приятно, за да спечели благоразположението на заседателите.“
Безмилостни към престъпленията, които се предполага, че могат да засегнат и тях и които в действителност са точно най-обществено опасни, те, обратното, показват твърде голяма снизходителност към така наречените престъпления от любов. По-рядко са строги спрямо детеубийството, извършено от самотните майки, и още по-рядко към изоставената майка, която изгаря с витриол прелъстителя си. Те достатъчно добре и инстинктивно усещат, че този вид престъпления са по-безопасни за обществото и че в страна, в която законът не закриля изоставените майки, отмъщението на някоя от тях е повече полезно, отколкото вредно, понеже предварително сплашва бъдещите прелъстители. Да отбележим между другото, че това много точно и инстинктивно прокарано от съдебните заседатели разделение между обществено опасните и останалите престъпления съвсем не е лишено от основание. Целта на углавните закони очевидно е да защитават обществото от престъпниците, а не да отмъщават в негово име.
Както всички тълпи, и съдебните заседатели са силно заслепени от известността и съвсем правилно трябва да се отбележи, че колкото са по-демократични по състав, толкова се показват по-аристократични в чувствата си: „Името, родословието, голямото богатство, реномето, съдействието на някой прочут адвокат, отличаващите и бляскавите неща изграждат много важна опора в ръцете на обвиняемите.“
Грижа на добрия адвокат е да въздейства върху чувствата на съдебните заседатели и както е при всички тълпи, почти да не разсъждава или да използва само първични форми на разсъждение.
А сега нека да видим един точен анализ на този метод, направен от един знаменит адвокат с големи успехи в углавния съд. Едновременно с пледоарията си адвокатът трябва да наблюдава внимателно съдебните заседатели. С нюх и навик адвокатът трябва да чете по лицата им, какво е въздействието на всяка негова фраза и дума и от това да направи заключенията си. Първо, трябва да се познаят членовете, спечелени предварително за каузата. Така защитникът успява да си ги осигури отведнъж, а после минава на членовете, които, напротив, изглеждат зле настроени, и се стреми да отгатне защо са против обвиняемия. Това е тънката част от работата, тъй като може да има безброй причини за желанието да бъде осъден един човек, извън чувството за справедливост.
Тези няколко изречения обобщават много точно целта на ораторското изкуство, както и ни показват безсмислието на предварително подготвените слова, защото във всеки момент се налага използването на нови изрази в зависимост от произведеното впечатление.
Не е необходимо ораторът да привлече всички заседатели, а само водачите, които ще определят общото становище. Както става винаги с тълпите, малко на брой индивиди ръководят останалите. Опитът, показва, че при определяне на присъдата стигат един-двама енергични хора, за да увлекат и другите заседатели. Именно тези двама или трима трябва да бъдат убедени с ловки внушения. Първо и преди всичко трябва да им се харесаш. Човекът от тълпата, на когото си се харесал, е вече наполовина убеден и напълно готов да приема за превъзходни каквито и да било представени му съображения.
Мнозина общественици, и то от най-изявените, в последно време подлагат на остра критика институцията на съдебните заседатели, така или иначе, единствена защита срещу действително твърде честите грешки на една не контролирана каста. Наистина магистратурата представлява единствената администрация, чиито действия не се подчиняват на никакъв контрол. Във всяко населено място един магистрат разполага на воля с честта и свободата на гражданите. Някой дребен следовател, едва излязъл от правния институт, разполага с възмутителна власт да изпрати в затвора най-уважаваните граждани по обикновено предположение за виновност, за което не дължи никому обяснение. Той може да ги задържи там в продължение на шест месеца или даже година под претекст за следствие и след това да ги пусне, без да им е задължен нито с обезщетение, нито с извинение.
В такъв случай кои са истинските автори на грешката: заседателите или магистратите? Да пазим ревниво съдебните заседатели. Те вероятно съставляват единствения вид тълпа, незаменим от никаква индивидуалност. Само те могат да омекотят безмилостните изисквания на закона, който, принципно еднакъв за всички, трябва да е сляп и да не познава частните случаи. Непристъпен за състраданието и осланящ се единствено на текстовете, с професионалната си твърдост съдията би наказал с една и съща присъда и крадеца убиец, и бедното момиче, подтикнато към детеубийство от бягството на прелъстителя й и нищетата; в същото време заседателите инстинктивно усещат, че прелъстеното момиче е много по-малко виновно от прелъстителя, който обаче убягва от закона, и че тя заслужава снизходителност.
След като познаваме психологията на кастите и психологията на останалите категории тълпи, ясно е, че ако човек несправедливо обвинен в престъпление, би предпочел да си има работа със съдии, отколкото със съдебни заседатели. С вторите би имал много повече шансове да бъда оневинен, отколкото с първите. Да бъдем бдителни пред мощта на тълпите, но още повече пред тази на някои касти. Едните могат да се оставят да бъдат убедени, но другите не отстъпват никога.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар