// Вие четете...

Нестандартни размишления

Нещо като „шесто чувство“.

„Нападай там, където врагът не очаква.:

А сега да чуем съвета на Такуан, даден му от Яги Таджима-но-ками на неговия ученик за изкуството на владеенето на меча. Този съвет се касае преди всичко за умението да държиш ума си в състояние на “поток”, а това означава, че ако само за миг спрем, потока прекъсва, а това вече носи вреда на ума. За майстора на меча, това означава смърт.

Афективното връхлитане затъмнява огледалото на изначалното прозрение или мъдрост по отношение на същността на космоса, наричана праджня на човека, интелектуалното израстване препятства вродената активност. Праджнята, която Такуан нарича “недвижима праджня” е орган, който направлява всички движения, както външни, така и вътрешни. Когато дейността му е възпрепятствана, то се проваля и работата на съзнателния ум, а меча вече се подчинява не на вродената, спонтанна, свободна активност на “недвижимата праджня”, съответстваща на несъзнателното, а съзнателно заучени технически правила за владение на меча. Праджнята е невидим двигател, който несъзнателно работи в полето на съзнанието.

Когато майстора на меча стои пред своя противник, той не е длъжен да мисли за противника, нито за себе си, нито за движенията на меча на своя враг. Просто трябва да стои с меча, забравяйки за всяка техника, мечът е длъжен да следва думите на несъзнателното. Човека не мисли за себе си, като за майстор на меча. Ударите нанася не човека, а мечът, воден от волята на несъзнателното. Съществуват разкази за това, как майстори на меча поразявали противниците си без да си дават сметка, как става това, всичко се случвало несъзнателно. Действието на несъзнателното в много случай е направо чудодейно.

В японски филм има сцена, където безработни самураи дават клетва на меча. Това е художествена измислица, но без съмнение се опира на исторически факти. В този филм главата на самураите намира начин за проверка на всеки един от тях, като изкарва иззад вратата младо селско момче, което биело с палка всеки преминаващ прага самурай, като целта била да се види, каква ще бъде реакцията на излизащия.

Първият самурай получил силен удар от палката. Не преминал проверката. Вторият се отдръпнал от удара и в отговор ударил младежа. Третият се спрял на изхода и казал на намиращият се зад вратата да не си прави такива подли шеги с опитните воини. Той почувствал присъствието на тайния враг в стаята още преди да усети удара. С това той показал, че е достоен да изпълни повереното му дело. Това е резултат на дълъг опит през който е трябвало да премине самурая в тези бурни времена.

Това чувство за присъствието на невидим враг се е развило у майсторите на меча в тези феодални дни до удивителна степен. Самурая е бил длъжен да съхранява бдителността си във всяка ситуация, възникваща в неговия всекидневен живот. По-нататък дори в съня си той е трябвало да бъде готов за среща с неблагоприятните обстоятелства.

Не може ли това да се нарече шесто чувство или някакъв род телепатия, а следователно предмета – парапсихология. Трябва да кажем още, че теоретиците на изкуството на меча приписват това чувство, придобито от майстора, като работа на несъзнателното. То се пробужда заедно с достигането на състояние на самозабравяне, тоест на несъзнателното. Те биха казали, че висшата степен на тренираност в това изкуство води към изчезване на обичайното относително съзнание. Това се случва, когато човек е въвлечен в борбата не на живот, а на смърт. Неговият ум в резултат на тренировките става огледало в което се отразява всяко движение в мислите на противника, а след това той веднага знае, къде и как да го атакува, по-точно това не е знание, а интуиция, протичаща в несъзнателното. Неговият меч се движи сам и противника не намира защита, защото меча го докосва именно там където не очаква. Несъзнателното у майстора на меча е в самозабравянето, в съгласието с Разума на Небето и Земята, той удря по всичко, което се противопоставя на Разума му. В битката между майсторите на меча, побеждава не по-бързият или по-силният, даже не по-изкусният, а този на когото умът е чист и самоутвърден.

Независимо от това, дали приемаме такава интерпретация или не, факт е, че майстора на меча притежава такова качество и то може да се нарече несъзнателно. Това състояние на ума се достига, когато той вече не осъзнава своите действия и предоставя цялостно своето съзнание на нещо трансцедентно. Ние казваме “на нещо” или “на някого”, понеже за такова битие, простиращо се зад пределите на обичайното поле на съзнанието, нямаме думи с които да се изкажем напълно точно, освен чрез отрицанието или несъзнателното. Непознатото е прекалено обширно и дотолкова, доколкото то встъпва в контакт с съзнанието, непознатото може да се възползва от всички съзнателно придобити умения, а ние можем да го обозначим като несъзнателно.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар