// Вие четете...

Нестандартни размишления

Нереален ли е човекът с ефективен начин на живот?

„Голямата река тече спокойно, умния човек не повишава глас.“

Нереален ли е човекът с ефективен начин на живот?
Те са твърде заети да живеят, за да забелязват, какво правят съседите им.
Човек, отхвърлил всички прояви, свързани със само погубващия модел на поведение не е митологично понятие, а реална възможност. Вие можете да постигнете пълноценно функциониране и да изберете пълно психично здраве в настоящите си моменти. Проследявайки развитието на човек, който се различава от повечето хора по невероятната си способност да проявява творческа активност във всеки един момент от живота си, ще разберем, че стремежът към удоволствия в живота е съпътстван от самоконтрол и управление на собственото си поведение.
Хората, които не използват само погубващ модел на поведение, се различават от голямото мнозинство. Външно приличат на всички други, но притежават характерни качества, нито едно от които не е расово, социално-икономическо или сексуално обусловено. Те не влизат лесно в предварителни роли, не се вместват в служебни характеристики, географски модели, образователни нива или финансови статистики. У тях има нещо различно, но то не може да се долови в традиционните външни критерии, по които обикновено класифицираме хората. Те може да са богати или бедни, мъже или жени, цветнокожи или бели. Могат да живеят навсякъде и да се занимават с всичко. Въпреки многообразието си имат една обща черта, те са се освободили от модела на само погубващо поведение.
Как ще ги познаете, ако се сблъскате с тях? Като ги наблюдавате. Като ги слушате. Какво е характерно за техния модел на поведение? Най-напред ще видите хора, които харесват почти всичко в живота, каквото и да правят те се чувстват добре и не пилеят времето си, за да се оплакват или да пожелават нещата да са по-различни. Те приемат живота с ентусиазъм и искат да получат от него всичко, което могат.
Те обичат живота. Когато сте близо до такива хора, вие ще откриете, че те не мърморят, не хленчат, дори не въздишат. Не се преструват на щастливи, но разумно приемат каквото дойде и притежават необикновената дарба да извличат удоволствие от тази реалност.
Макар да не посрещат с радост неприятности, като болестите, сушата, комарите, наводненията и други подобни, тези хора никога не пилеят нито един свой настоящ момент в оплаквания и празни пожелания. Ако нещо трябва да се промени или отстрани, те започват да го правят и извличат удоволствие от това. Те са истински любители на живота, потапят се изцяло в него и извличат от него всичко, което могат.
Те са психично здрави и доволни хора, които не изпитват чувство за вина. Те са свободни и от тревожността, която изпитват онези, които прекарват настоящите си моменти в бездействие и терзания за минали събития. Могат да признаят, че са допуснали грешка и да си дадат дума да не повтарят дадено неефективно поведение, но не си губят времето да съжаляват за нещо, което не са извършили или да се разстройват за нещо, което са извършили в по-ранен момент от живота си. Пълната освободеност от чувството за вина е един от белезите на психично здравите индивиди. Никакви жалби за миналото и никакви усилия на другите могат да ги накарат да изберат чувството за вина, като им задават нелепи въпроси от рода на: „Защо постъпи по този начин?“ или „Не те ли е срам?“
Тези хора, изглежда, съзнават, че животът се живее и изпитват удоволствие от това. Колкото и да страда човек, няма да промени миналото. Те самите са освободени от чувство за вина, без това да им струва някакво усилие. И понеже това е естествено, те никога не насърчават другите да избират вината. Те знаят, че терзанията в настоящите моменти само подсилват ниската самооценка и, че да се учиш от миналото е много по-ценно, отколкото да се оплакваш от него. Никога няма да ги видите да манипулират други хора, като им казват, че са лоши, нито пък ще ви позволят да ги манипулирате по този начин.
Тези хора няма да ви се ядосат, те просто няма да ви обърнат внимание. Вместо да ви се разсърдят ще си отидат или ще променят темата на разговора. Моделите на поведение, които са толкова полезни при общуването с повечето хора при тези индивиди не дават никакъв резултат. Вместо да терзаят себе си и околните с чувство за вина, те безцеремонно отминават.
Те не се безпокоят прекомерно. Обстоятелства при които другите изпадат в ужас, изобщо не ги засягат. Те не планират нещата отдалеко и не са склонни да отлагат за бъдещето. Отказват да се безпокоят и затова не изпитват тревожността, която придружава безпокойството. Те всъщност не умеят да се безпокоят, защото това не е част от светогледа им. Не са неизменно спокойни, но не желаят да прекарват настоящите си моменти в терзания за бъдещи събития, над които нямат никаква власт, тоест те не могат да ги контролират и управляват. Те са много силно ориентирани към настоящия момент и сякаш някакъв вътрешен сигнал им напомня, че всички безпокойства трябва да бъдат ограничени в настоящия момент.
Тези хора живеят сега, а не в миналото или в бъдещето. Неизвестността не ги плаши, те дори търсят нови и непознати преживявания. Обичат неопределеността. Наслаждават се на своето „настояще“, съзнавайки, че това е всичко, което имат. Не правят планове за бъдещо събитие и не прекарват дълги периоди в бездействие, докато чакат да настъпи събитието. Моментите между отделните събития трябва да се изживяват така, както и моментите през които протичат самите събития.
Те имат необикновената способност да извличат пълно удоволствие от всекидневния си живот. Не са склонни да протакат, не пестят за „черни дни“ и макар обществото не винаги да одобрява поведението им, няма опасност да започнат да се самообвиняват. Те събират щастие сега, а когато настъпи бъдещото, включват и него. Тези хора винаги се забавляват, защото виждат, че е безсмислено да чакат, за да започнат да изпитват удоволствие от това. За тях това е естественият начин на живот, който много наподобява на живота на детето или животното. Тези хората са заети да живеят пълноценно в настоящето, докато мнозинството прекарват живота си в очакване на ползите, които в края на краищата не успяват да вземат.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар