// Вие четете...

Чувства и власт

Необходима ли е промяна на системата?

„Лесно се става учен, трудно се става човек.“

Как да променим системата?

Изграждането и формирането на базата данни у човека е дълъг и труден процес. Той започва още със самото му раждане и може да се каже, че продължава цял живот. Най-важните за този процес са родителите, учителите и улицата. Така или иначе основната роля се пада на родителите и точно по тази причина много често за някои хора ние казваме, че им липсват първите седем.
Какво се случва обаче, ако детето не получава удовлетворение на своите нужди от свобода и власт от своите родители, тъй като те от своя страна упражняват над него тотален външен контрол? Остават другите два фактора, които могат да му дадат онова от което то се нуждае, училището или улицата.
И така за много деца единствените хора, на които биха могли те донякъде да повярват и да разчитат са учителите. Лошото е, че днешната системата на външен контрол, която властва в нашите училища, лишава от подобна възможност много от тях, млади хора с наранени души и тотално неудовлетворени лични нужди от любов, да усетят съзидателна привързаност и да изживеят градивно удоволствие чрез усвояване на нови познания и забавления. Най-тъжното и страшното е, че мнозина от учителите, които са загрижени за тези деца и се опитват да изградят взаимоотношенията си тях въз основа на стойностните модели на избора, срещат критики и присмех в завладяната от външния контрол училищна система.
Този подход на изграждане на взаимоотношенията на базата на стойностните модели на поведение, коренно ще промени същината на връзката между родители и деца. За тях ние вече няма да сме личност от типа „ще правиш каквото ти кажа или не искам да имам нищо общо с теб“, както за съжаление много деца възприемат своите майки и бащи.
Детето ще научи, че ние не налагаме правила заради самите правила, за да утвърдим властта си над него или защото други хора вършат нещата по този начин. То ще разбере, че ние не само сме негови родители, но и негови партньори в живота, както и че сме готови и желаем да му предоставим толкова свобода да избира с колкото е в състояние да се справи, без да наранява себе си или някой друг. Нещо повече, то ще разбере и необходимостта да го възпирате, когато прецените, че още не е готово да се справи самостоятелно с дадена ситуация, защото ще ви има доверие, че ще го научите как да прави по-сполучлив избор и винаги ще бъдете на негово разположение, за да го изслушвате и разговаряте с него. Във възпитанието на децата няма място за автоматични или необмислени забрани, така че няма да ви се налага да се карате и да спорите до припадък, при това безрезултатно, а такива взаимоотношения никой родител не желае.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар