// Вие четете...

Поведенчески модели

Нездрава конкуренция.

stres55„Щастлив е не онзи, който има това, което желае, а онзи, който не желае това, което няма.“

Нездрава конкуренция.

Компулсивната конкуренция е неразделна част от поведението на жената. От една страна, жените се съревновават с мъжете, за да компенсират усещането за малоценност, и от друга, между самите тях се води безмълвна и невидима борба, която поражда скрито съперничество.
Докато мъжете обикновено съжителстват в чудесна хармония дори в големи групи, а различията между тях се дължат на конкретни причини, то жените не могат да поддържат хармонични и спокойни връзки и в малки групи от приятелки – там винаги витае атмосфера на агресивност и съперничество, каквато при мъжете не съществува.
Макар на пръв поглед да изглеждат първи приятелки, винаги съществува възможност да си подхвърлят някоя иронична забележка или язвителна реплика.
Каква е причината за този странен начин на общуване? На какво се дължи този непрекъснат антагонизъм? В действителност на една ожесточена конкуренция, защото докато мъжете са заети с различни дейности, свързани с професията или работата им, основното занимание на жените е „да хванат някой мъж“, за да го превърнат в свой доживотен партньор, или за да поддържат в действие нарцистичния механизъм.
Мъжкото съперничество обикновено е от професионално естество; жените имат една-единствена професия – да бъдат привлекателни в очите на мъжа, дейност, в която се съревновават с всички останали жени. Тази битка е на живот и смърт, сякаш личната съдба зависи изключително от успеха в схватката.
Самотата има различно отражение върху мъжа и жената. За мъжа тя е свързана с липсата на обич и човешка компания, а за жената е един вид душевна смърт, сякаш животът вече е свършил. Това се дължи на обстоятелството, че жената отчаяно търси мъжа, убедена, че чрез него ще успее да реализира онова, което не се чувства способна да постигне сама поради силно подчинената й любовна роля. Тъй като не може да се превърне в мъж, чрез неговото „притежание“ тя може да се отъждестви с него.
Най-голямата грешка, допускана от жените, е, че търсят зависимост от мъжа, защото никога няма да намерят някой толкова доверчив, че да им отдаде изцяло собствения си живот. Естеството на човешките отношения е толкова деликатно и сложно, че е почти невъзможно човек да разбере и приеме това, което другият очаква от него. Една жена може да се почувства измамена от мъжа, който не е отговорил на очакванията й, без обаче да си дава сметка, че той вероятно не знае какви са те, а и тя никога не е поставяла тези изисквания като предварително условие за тяхната връзка.
Естествено е индивидуалните очаквания да са различни, така че жената не може да изисква от мъжа да се откаже от собствените си стремежи, за да задоволи нейните.
Жената трябва да проумее, че е неразумно и самонадеяно да се стреми да се обвърже с някой мъж в името на собственото си щастие и благоденствие, защото те са трайни и сигурни единствено ако тя ги постигне в собствения си вътрешен свят.
Нима е възможно да съществува толкова силно и съвършено същество, което да поеме върху плещите си товара на още един живот?
Очакването някой мъж „да я направи“ щастлива е всъщност поведение на предмет, който чака да разполагат с него по удачен начин.
Нека се върнем към агресивността: злословието, което е характерно за жените, е едно от най-страшните оръжия, използвани в обявената между тях студена война. По този повод Теодор Райк цитира няколко примера, които разкриват един двусмислен език, понятен единствено на жените:
„Жените могат да бъдат язвителни помежду си в присъствието на някой мъж, който изобщо няма да разбере какво става. Той чува това, което една жена казва на друга, разбира думите, които си разменят, но не улавя скритото им значение. Тук обаче не става дума за таен език. Използваните думи са най-обикновени и присъстват ежедневно в разговорите. Но в тях се крие двусмисленост, която другата жена разбира, досущ като в някаква заплетена шпионска история. Един мъж присъствал на официална вечеря, където приятелката на жена му й казала: „Знаеш ли, Ана, винаги ми е харесвало как ти стои тази рокля.“ Той изобщо не би се усъмнил, че този комплимент съдържа критика.“
По-нататък Райк цитира още подобни примери: „Преди известно време на една вечеря седях до младо момиче. Една по-възрастна дама мина покрай нашата маса и с добродушна усмивка каза: „Колко хубава си тази вечер, Мюриел, за малко да не те позная.“
Друг пример: В едно кафене близо до Колумбийския университет протекъл следният диалог: Първо момиче: „Кажи ми, какво мислиш за Джейн?“ Второ момиче: „Според мен Джейн е добро момиче.“ Първо момиче: „О, радвам се, че и ти не я харесваш.“ Тази агресивност на жената изниква спонтанно, защото всяка друга може да се окаже опасната съперница, която да й попречи да завладее или да задържи мъжа. Трябва да отбележим, че никога в историята на човечеството борбата за мъжа не е била толкова изострена. Това се дължи на обстоятелството, че определени научни постижения, свързани с по-голямата либералност спрямо женския пол, са допринесли за значителното нарастване на броя на „наличните“ жени не само на брачния пазар, но най-вече по отношение на „флирта“, който стимулира нарцисизма. Напредъкът в пластичната хирургия и в козметичната индустрия „подмладява“ много зрели жени, които преди са били извън конкуренцията, но сега се включват успешно в нея. По същия начин малките девойчета, гримирани като възрастни, се състезават като равноправни с по-големите. Трябва да припомним, че съгласно предписанията на еротичното „овеществяване“, външният вид е от основно значение.
Именно поради този стремеж към изява броят на „наличните“ жени значително е нараснал. Основното оплакване на жените в този момент е: „не знам какво е станало с мъжете; тях просто ги няма“. Със засилването на мъжкия любовен интерес и при неизменното съотношение между броя на жените и мъжете, наистина се оказва, че има повече жени за един и същи брой мъже. Това обстоятелство предизвиква стрес у жената, тъй като тя изпитва силен страх да не остане стара мома – синдром, който я невротизира и изнервя, защото засяга най-слабото й място. Омъжената жена също не е застрахована срещу тази опасност: нека си припомним, че тя не само трябва да бъде привлекателна за съпруга си, но се стреми да привлече и останалите мъже, за да подхранва своя нарцисизъм.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар