// Вие четете...

История на българите

На Шипка всичко е спокойно.

„Несгодите изпитват силния.“

Отбраната на Дунавската армия на южния фронт. Във втория етап на войната Южния фронт на Дунавската армия се отбранявал от Ловешкия отряд, отряда на Радецки в Шипченския проход, от Хаинкиойския и Еленския отряди.

Ловешко Селвинския отряд с началник на 3-та пехотна дивизия генерал лейтенант Карцов е трябвало да отбранява Ловеч от север от войските на Осман паша и от запад от Орханийския корпус; освен това, на тях лежала задачата да отбраняват планинските проходи през Балкана от Троян до Шипка. В средата на септември отрядът се състоял от три полка от 3-та пехотна дивизия, пет батареи и десет казашки сотен. Развивайки действията си по направление на запад, Ловешкия отряд на 1 ноември завзел Тетевен. Към средата на декември Карцов предал значителна част от отряда на генерал Гурко и в Ловешкия отряд са останали всичко 15 роти, 9 сотен и 2 батареи.

Шипченския отряд на Радецки към средата на септември се състоял от четири полка от 14-та пехотна дивизия, два полка от 9-та пехотна дивизия, 4-та стрелкова бригада, десет дружини българско опълчение, няколко казашки сотен пластинов, три сапьорни роти и десет батареи. Четири батальона, десет казашки сотен, българското опълчение, пет батареи наблюдавали за Имитлийския и Тревненския планински проходи или се намирали в резерв и на отдих в Габрово и Дряново. Главните сили на отряда отбранявали позициите на Шипченския превал; общото командване на главните сили на отряда лежало на началника на 14-та пехотна дивизия генерал майор Петрушевски.

На позиции против руския Шипченски отряд се разполагали главните сили от Балканската армия на Сюлейман паша. Последния, с цел съдействие на настъплението на Източната Дунавска армия на Мехмет Али паша, решил да започне настъпление на шипченските позиции на руснаците.

След четири дневните, но лошо организирани бмбардировки на руските позиции турските войски през нощта на 16 към 17 септември започнали настъпление към шипченските позиции. В началото на настъплението са имало някакви успехи, но скоро руските войски се оправили, указали героична съпротива и към 14.00 на 17 септември изгонили турците от всички завзети от тях позиции.

Руснаците загубили около 2000 човека, турците – 3000 човека.

От 17 септември и двете страни на някакво време прекратили активните действия.

Започнал най-тежкия период на знаменитото „Шипченско седене”. Главните трудности, лишения и жертви руските войски загубили при това не във връзка със съпротивата на противника, а в следствие на суровите климатични условия, лошата материална осигуреност и битовите условия.

Във връзка с не голямата численост на Шипченския гарнизон големи трудности за войските били и носенето на наряди при охраната и на работата. Руското интендантство лошо осигурявали войските с продоволствия и фуражи, често възниквали и прекъсвания. Още по-лошо стояли делата по снабдяването с обувки и униформи; за зимата били необходими валенки и полушуби, но те били доставени на Шипка със закъснение, и то не за цялата войска. Трудността на доставките с материали и горива, каменния грунд довели до не достатъчното и лошо осигуряване на войските със землянки.

Всички тези трудности довели до огромен ръст на заболяванията и измръзванията. Загубите от този род значително превишавали загубите от боевете.

Ако за времето от 28 ноември до 29 декември – този период по-важност и студ се явявал най-тежкия – бойните загуби били около 200 човека убити и ранени (3% от всички загуби), то загубите от заболявания, измръзвания и замръзвания до смърт са били над 6000 човека.

Първо място по не боеви загуби заемала 24-та дивизия; на нея се падали 80% от този род загуби. Ако към момента на пристигане на шипченските позиции на трите полка тази дивизия наброявала в своя състав 9243 войника и унтер офицера, то към края на декември в нейната численост е имало всичко 3103 човека; но и от това число е имало не малко изтощени и леко измръзнали, така че фактически в строя във всичките три полка заедно с офицерите били около 2000 човека. Дивизията била призната като напълно загубила своята боеспособност, била изведена за възстановяване в тила и в по нататъшно участие в бойни действия до края на войната тя не е вземала. Тежкото положение се усложнявало и още с това, че лазаретите на 9-та и 14-та дивизия имала всичко 166 щатни места, а в тях постоянно се намирали до 500 човека, освен това, до 400 човека получили амбулаторно лечение.

Но ако в 24-та дивизия отношението към войниците от страна на техния началник Гершелман явно е било престъпно, то не бива да признаем за нормално и в целия Шипченския отряд. За целия период на отбраната бойните загуби на Шипченския отряд достигнали 4000 човека, а загубите от болни и измръзвания за същия този период от време достигнали 11000 човека.

Схема 30. Настъплението на турците към шипченските позиции на 17 септември 1877 година и схема на руските укрепления и на турските войски на Шипка към средата на декември 1877 година.

Основните причини за тези загуби не бива да не признаваме за обективни. Не условията на зимния планински климат, колкото и да са били сурови, се явявали причина за повишената заболеваемост и измръзвания над бойните загуби. Истинската причина се заключава в бездарността на руския генералитет, а още повече – в неговото бездушно отношение към войниците. Такова било отношението и на Радецки – той не обхождал войските и по цели дни се задържал в своя блиндаж, на 5 км от позициите, а когато при него се явявали за указания и заповеди от позициите, този .. лично храбър, но безгрижен генерал отговарял: „а бе какви заповеди? Всичко е по старо му!” По същия начин се отнасял и главно командващия със своя щаб. Известна е фразата за донесение на Радецки: „На Шипка всичко е спокойно”, и едноименната картина на Верещагин изразява не само високия подвиг за непоколебимост и издръжливост на руския войник, но и съвършеното неумение и нежелание на висшия царски генералитет истински да облекчи руския войник и неговото тежко положение на Шипка.

Положението на турските войски на позициите на Шипченския превал е било на много по-благоприятно. Широко се използвали богатите местни запаси на долините на Тунджа и Марица, турските войски на Шипка не се нуждаели от продоволствие и фураж. Имали достатъчно боеприпаси. Разположени в гората, турците имали възможност да оборудват жилища и не изпитвали нужда от дърва.

Но, независимо от всички тези благоприятни условия, турското командване не съумяло да ги използва; заболеваемостта в турските войски била огромна – в Казанлък се намирали до 10000 болни, много от турските войници се намирали в бягство.

Като цяло руската войска от Южния фронт на Дунавската армия с чест изпълнили възложените им задачи. Проходите през Балкана оставали в ръцете на руснаците; това не давало възможност на турските войски да се прехвърлят в Северна България и да прекъснат блокадата на Плевен. В това е и голямото стратегическо значение на „Шипченското стоене”.

Тактически най-забележителен за всички времена в отбраната на войските от Южния фронт на втория етап от войната е бил боя на 16-17 септември. Независимо от изгодите от положението и на основание на внезапността на първите успехи, турците претърпели в него огромно поражение. Този бой показал, че руските войски напълно са овладели всички методи за отбрана. Наравно с решителните контра атаки, характерни за руската отбрана и по-рано, руските войски за отразяване на атаките за почнали да използват огъня, особено оръжейния, а също така много по пълно да използват силата на полевите укрития.

Но освен свето стратегическо и тактическо значение, стоенето на Шипка през зимата на 1877 година навеки останали в паметта на руския народ както подвига и високата доблест, издръжливост и търпение на руската армия, преодолявайки непоносимите тежести на отбраната, създала се не само под влияние на условията на местността и климата, колкото в резултат на бездушието и бездарността на царското висше командване.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар