// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Началото на грехопадението.

„Срамното не представа да бъде срамно дори когато се пази в тайна.“

Някои тайни, които формират връзката между скрития и външния свят се отнасят към темата за Пурим. Изучавайки Пурим ние по нов начин ще оценим разгледаните до тук идеи, ще ги сравним във всички исторически епохи: от Адам и Дървото на Познанието, та чак до този дълго очакван момент, когато напълно ще ни се открие истинската връзка между сферите на духа и материята.

Думата “мегила” означава свитък. От този ивритски корен се образува думата “мегале” – разкривам. Когато ние разгръщаме свитъка, той ни разкрива своите дълбоки тайни. Това сходство е още по-знаменателно, защото в “мегила” за Пурим на пръв поглед няма никакви откровения. От всичките книги на еврейския закон тя се оказва най-разбираема и приземена: в нея нито един път не се споменава Името на Бог и всички описани събития, като че ли стават по естествен начин. В този свитък не са открити чудеса, нито пламенни речи на пророци.

Как така? Нима е възможно книга, която е написана, за да скрие тайната, в действителност да я разкрива? Отговорът на този въпрос може да ни помогне да намерим ключа за разбиране на тези страни от нашия живот, които ни се струват загадка. В Пурим ние се смеем, защото на нас ни е дадена възможност да получим радост от скритото измерение, от това, което по логиката на нещата трябва да предизвиква печал. За да разберем тази мисъл нека се върнем към основите на Творението.

Раби Цадок аКоен казва една особеност за Пурим, която хвърля светлина върху цялата история от Сътворението на света до края на дните.

Гемара пита: „Къде може да се намери името на Аман в Тора?” Този въпрос изисква предварително обяснение. Известно е, че в Тора има абсолютно всичко. Както вече беше казано, Тора е източник на всичко съществуващо, затова тя трябва да съдържа в себе си източниците на всички аспекти на мирозданието.

Появата в света на всеки човек или предмет се предшества от гени, в които са закодирани всички индивидуални особености на човека или предмета. Тези гени трябва да се търсят в Тора, при това най-важните гени на индивида са заключени в името му. Защото, както вече отбелязахме името изразява същността.

“Име” на иврит е “шем”. От този корен е образуваната и думата “шам” – “там”, защото “там” – това е крайния етап на всяко движение или процес, това е неговия “тахлит”, главното предназначение. Докато има движение към целта, тя е винаги „там”, оставайки фокус и обект на това движение. От корена “шам” произлиза и думата “шамаим”, небе или, в абстрактния смисъл, духовния свят, който се явява главното предназначение, “тахлит”, на всички движения в този свят, неговото абсолютно “там”. Крайният пункт на назначение на всичко, което съществува в света се явява името, изходното обозначение на същността.

Но защо на Гемара и трябва да търси името на Аман в Тора? Явлението, което представлява Аман е длъжно да има изходен пункт в Тора. Ако ни се отдаде да намерим неговото име в текстовете на Тора, ще можем да издигнем същността на неговата личност, да покажем духовния ген на Аман. Тогава ще разберем, какво представлява той и каква роля е определена за него и всичките му потомци и всички подобни на него в този свят. Аман, потомъкът на Амалек, народа, чиято единствена и главна цел се състояла в унищожаване на еврейския народ, трябва да има своето място в Тора. Намирайки неговото име ние ще разберем, кой е той и какво представлява Амалек.

Гемара намира името на Аман в началото на Петокнижието. След като Адам откъснал забранения плод от Дървото на Познанието, Бог се появява в Едемската градина и го попитал: ”Ти (яде ли) от дървото…? Думата “амин” е и ”Аман”. Тора е написана без гласни, затова думата “амин” може да се прочете като “Аман”. Когато Бог пита човека: “Ти яде ли от дървото…”, в Неговия въпрос присъства думата “амин” – Аман.

“Ти яде ли от дървото?” – Какво тук е общото с Аман? Какво отношение има Аман към въпроса, който Творецът задава на Адам? Несъмнено тук е скрита някаква много важна истина, доколкото тази фраза е била произнесена в началото на Творението. Ние виждаме началото на грехопадението. Ролята на Аман в света по някакъв начин тясно е свързана с източника на греха.

Бог се обръща към човека, който е извършил грях и повече не е в състояние точно да чува Неговите думи. Да разгледаме по-подробно това положение.

Въпросът зададен от Бог, е характерен с тази дистанция, която е възникнала между Твореца и човек в резултат на грехопадението. След извършването на греха Адам се крие в Градината. Появява се Бог и пита: “Къде си?, а след това – “Ти яде ли…?” какво означават тези въпроси? Та Творецът, вероятно е знаел, къде се намира Адам и че е откъснал забранения плод. Тук и да се пита не е необходимо. Разбира се, че Той всичко знае, но човек се държи така, като че ли Бог не го вижда, и Всевишният се обръща към човека точно така, както човекът се обръща към Него.

Адам толкова е откъснат от реалността, толкова е избутан встрани, че убеждава себе си, че може да се скрие от Него, Този, който вижда всичко. Но нали само до преди малко е общувал с Твореца, водил е с него пряк и открит диалог, нима е забравил с кого си има работа? Не, той познава Бог и поради това се крие от Него! Адам е стъпил вече в илюзорния свят, чувства вина и срам пред Владетеля на вселената, но си е въобразил, че е възможно да се скрие от Него. Адам вече е загубил своето ясновидство.

Отдалечавайки се от Твореца, той губи перспективата и се лишава от контакта с Източника на реалността. Но с това не се ограничават загубите: Бог се държи по същия начин! Щом Адам се крие, колкото жалък и глупав да е в своето поведение, Бог решава да приеме правилата на неговата игра: “Къде си?” – Властелинът на вселената, като че ли иска да му каже, че Той не го вижда. “Ти яде ли…? – като, че ли Властелинът на вселената не знае, ял ли е той или не. В света идва съмнението. Възможно е, сега можеш да се криеш, възможно е Той да не те види, възможно е Той да не знае, че човек е сгрешил. Между Бог и Неговите създания се образува разрив, дистанция, пропаст от съмнения. Името на този разрив, името на това съмнение е – Амалек. Гематрията потвърждава аналогията: думата “Амалек” има такова числено значение, каквото има и думата “сафек”, съмнение. Източникът на Амалек пробива в този свят – ражда се Аман.

Думата “амин” – това е просто самият въпрос. В изречението “Ти яде ли…?” думата “амин” изпълнява само синтактична функция изразена във въпросителна форма. Това е и Амалек, това е и Аман: духовна сила представена от Амалек, която отделя Бога от света, тя ослепява човек и му пречи да види висшата истина. Амалек – това е дистанцията между Бог и света.

Но именно това е искал Адам в своето трагично и необратимо заблуждение. Той е откъснал забранения плод, защото се е стремил да направи своята роля в този свят по-значителна, него не са го задоволявали предишните изяви на свободната му воля, която се свеждала само до въздържание от извършване на единия грях. Адам е чувствал, знаел, че е способен на много повече и разсъдил, че ако спусне света и себе си заедно на ниво, отдалечено от Бог, ще му се отдаде след това да се върне на същото място и да се възвиси до предначертаното му съвършенство, че той ще съумее да приближи света до Твореца със собствения си труд, със своите лични усилия. Та нали ако няма дистанция, то няма и място за работа. Какво съм способен да направя аз лично, какво мога да достигна, ако всичко и така вече е направено и ако всичко е идеално? Така, че не е ли по-добре да рискувам, помислил си Адам, не е ли по-добре да отделя света от идеала, за да мога след това да го върна по-близо до него. Та нали Бог не ме е създал напразно, именно на мен ми предстои да реша тази важна задача.

По-късно ще се върнем към тази идея и ще опитаме колкото е възможно по-точно да определим източника на това заблуждение, а сега само ще отбележим, че грехът на Адам е увеличил дистанцията между човек и неговия Източник. Когато такава дистанция съществува, възникват множество проблеми. Когато има много пространство за маневра, която позволява да се игнорира Божественото Присъствие, хората започват по всички възможни пътища да утвърждават своята суверенна воля. Да, свободата на избора значително нараства, но затова се налага да се плаща много скъпо: сега за нас е достъпно всяко зло, каквото могат да направят хората, и светът е открит за това зло.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар