// Вие четете...

История на българите

Настъпление на предния отряд на генерал Гурко 1877.

„Който мечтае за победа не мисли за смърта.“

Предния отряд под командването на генерал Гурко на 6 юли се придвижил към река Росица на участъка от Сухин дол до Никопол. Гурко взел решение с бой на конницата да разузнае силите на противника по направлението към Търново – древна столица на България. С тази цел на 7 юли начело на 6000 конен отряд тръгнал към Търново.

Турските войски в Търново наброявали пет табора, батарея и няколко стотен човека от не регулярната конница. Около 12 часа в направление от Търново е било открито струпване на неприятелска конница (черкези), от опитващия се да атакува, изпратения напред взвод от гвардейския ескадрон. След изпратената му поддръжка от 2,5 ескадрона с две оръдия черкезите избягали към Търново. Гурко изпратил след тях шест ескадрона драгуни, две сотни казаци и 16-та конна батарея. След 15.00 при подхода към Търново преследвачите били посрещнати с артилерийски изстрели. Тогава турците започнали да очистват града и, заемайки позиции на десния бряг на река Янтра, повели учестен, но безвреден (заради не долитане) оръжеен огън; била забелязана също колона, напускаща Търново на изток.

Определяйки по тези признаци, че неприятеля се е изплашил и не смята да оказва сериозна съпротива, Гурко решил да превърне разузнаването в настъпление и да завземе Търново.

Настъплението на Търново започнало от северната страна с четири ескадрона драгуни от 16-та конна батарея и две сотни казаци с две конни оръдия. Драгуните слезли от конете, а батареята открила огън и принудила неприятелската батарея не само да замълчи, но и да започне изнасяне към Осман Базар. Турската пехота зад Янтра продължила да води престрелка със слезлите от конете драгуни. Батареята преминала на позиция близо до Янтра и пренесла огъня на турската пехота; в същото това време казашката сотня, изпратена да завземе града, се оказала на фланга на турската позиция. Тези две обстоятелства заставили турската пехота да започне изнасяне на изток. С началото на изнасянето батареята от 16-та конна се прехвърлила на десния бряг на Янтра и от 600 м е започнала да громи отстъпващите турци. Под въздействието на този огън оттеглянето на турската пехота се превърнало в бягство; турците захвърляли оръжието, патроните и амунициите. В Търново били въведени главните сили на конницата на Предния отряд. В изоставения от турците лагер били взети значителни запаси от боеприпаси и продоволствие. Руснаците загубили всичко двама ранени артилериста.

В боя под Търново прекрасно действала 16-та конна батарея на Ореус, оказал своето влияние на изхода от боя и излезлите в фланг на турската позиция казашки сотни. Успехът под Търново в значителна степен се обяснявал със суматохата в турските войски, възникнала след форсирането на Дунав от руснаците, а след това се усилила в резултат на преодоляването от Предния отряд на Балкана.

В същия този ден руското разузнаване изяснило, че Селви и Плевен от турските войски не са заети.

Завземането на Търново означавало за Гурко необходимост да пристъпи към изпълнение на втората част от стоящите пред него задачи – към овладяване на Балканските проходи. Пред отряда на Гурко се намирали четири такива прохода – Шипченски, Трявненския, Хаинкиойски и Твърдишки.

Местните жители българи считали за най-удобен Шипченския проход и най-малко удобен – Хаинкиойския. Но веднага те съобщили, че Шипченския проход е най-силно укрепен от турските войски и че в неговия тил, в Казанлък, са разположени значителни турски резерви. Това обстоятелство не само усложнявало изпълнението на задачите, но и създавало трудност за удържането за себе си Шипченския проход в последствие.

Трявненския проход бил разположен в непосредствена близост до Шипченския и поради това бил също опасен заради турските резерви в Казанлък. Твърдишкия проход се намирал под наблюдението на турските войски от Сливен. Оставал Хаинкиойския проход, който турските войски не наблюдавали и не охранявали.

Схема 15. Действие на Предния отряд на Гурко по завземането на планинските проходи на Балкана през юли 1877 година.

На този проход след неговата рекогносцировка, извършена от 10 до 12 юли, и се спрял изборът на Гурко. Данните от рекогносцировката, извършена от заместника на Гурко генерал Раух, се свеждали до следното: „Целият преминат път, при не големи поправки, не представлявал сериозни препятствия за движението и бил удобен за всички родове войски, освен за обоза, който със своите по-големи размери не би могъл да премине през планината, вследствие на което генерал Гурко решил обоза да се замени с денкове. Артилерията в някои места е трябвало да бъде прехвърлена от хората”. За два дена сотня уралци и конно сапьорна команди поправили пътя през прохода, освен последните 10 км до изхода (с цел на маскировка). За по нататъшни действия Гурко набелязал два варианта. Ако силите на турските войски зад балкана се окажат значителни, Предния отряд щял да се ограничи само с отбраната на южния изход от Хаинкиойския проход. Ако се окаже обратното, турските сили зад балкана са незначителни, Гурко щял да се придвижи към Казанлък, да разбие там турските резерви и със заплаха от към тила да застави турските войски, които отбранявали Шипченския проход да изоставят своите позиции. Главно командващия се съгласил с решението и плана на Гурко и му съобщил, че към 10.00 на 12 юли в Търново ще пристигне полк от 9-та пехотна дивизия с батареи; на полка е поставена задача да съдейства от север на Предния отряд при овладяването на прохода.

На 14 юли главно командващия отхвърлил втората молба на Гурко за настъпление на Предния отряд дълбоко на юг, но разрешил да се направи внезапно нападение на Казанлък, Сливен и Ени Загри. Да се обясни тази сдържаност на Николай Николаевич може само с това, че в този ден той е получил съобщение от Милютин, в което по данни на нашето посолство в Париж, се съобщавало за превозването по море на армията на Сюлейман паша с численост от 30000 човека от Албания към Варна.

Около 17.00 на 13 юли Предния отряд е достигнал най-високата точка на Хаинкиойския превал. Българи съобщили, че напред по пътя има само един турски табор. Гурко взел решение да нощува на прохода и на 14 юли да се спусне в долината на река Тунджа.

На следващия ден в 9.30 Предния отряд достигнал южния изход на прохода, атакувал и отблъснал от Хаинкиой намиращия се там табор турска пехота, а при вечерта – и придошлия от Твърдица турски табор. Едновременно с това с разузнавателни бойни действия Предния отряд в течение на 14 и 15 юли изяснил, че в Ени Загри са разположени 5 табора турска пехота, в Казанлък – 5-10 табора и на позиции в Шипченския проход – 8-10 табора.

Резултатите от боя и разузнаването окончателно убедили Гурко в решението да се придвижи към Казанлък и да овладее Шипченския проход. По разчет на Гурко представен от него на главно командващия заедно с решение, Предния отряд на 16 юли е трябвало да достигне до Мъглиж и там да пренощуват; на 17 юли да атакуват Казанлък, а след това да овладее и Шипченския проход.

Преди настъплението към Казанлък Гурко решил на 15 юли да направи демонстрация към страната на Ени Загри и с това да осигури своето настъпление.

Руската войска настъпили към Оризари (три табора турци, две оръдия, няколко стотен чекези). Обхода от към фланга и действието по фронта бързо принудили турската войска да започне изтегляне. Руснаците ги преследвали до Лиджи, загубвайки всичко пет човека убити и ранени.

Осигурявайки себе си от към тила с успешния бой при Оризари, Предния отряд се придвижил към Казанлък. Движението започнало в 6.00 на 16 юли. По пътя си Предния отряд за 4 часа разгромил три турски табора, опитали се да преградят пътя на руснаците в района на Уфлани.

Още по-значителен резултат бил достигнат от Предния отряд на следващия ден, 17 юли, в боя против турския отряд при Чорганово (не достигайки до Казанлък). Тук турците също така бързо били разгромени, с едни пленени те загубили 400 човека.

От Казанлък Предния отряд се отправил към Шипка. Турския табор, заел това село, при приближаването на руската конница спешно отишли до превала за съединяване с гарнизона на шипченските позиции. Около Шипка руската конница завзела всички запаси на Шипченския турски отряд. Към 22.00 на Шипка е пристигнал целия Преден отряд.

Позициите на Шипченския проход били заети от седем турски табора (4700 човека) с девет оръдия, намиращи се под общото командване на Халюси паша. Турските позиции в Шипченския проход били съоръжени с фронт на север, тъй като именно от север, от Габрово, Халюси паша очаквал настъплението на руснаците. При Средна Беклема се намирали двупоясни стрелкови окопи, на височините Кадийска стена и Узун куш – стрелкови окопи, на височината Шипка – батарея от три оръдия и стрелкови окопи и, накрая, на ската на връх св. Никола – две батареи от по три оръдия и стрелкови окопи.

В това време, когато Предния отряд водел бой при Казанлък, от страната на Габрово към Шипченския превал пристигнал Габровския отряд на генерал майор Дерожински, от 36-ти Орловски пехотен полк, 30-ти Донски казашки полк и батареи. На отряда било заповядано на 17 юли да предприеме решителни действия против шипченските турски позиции с цел оказване на помощ на Предния отряд; главно командващия изхождал от това, че на 17 юли Предния отряд ще започне своите действия против шипченските турски позиции от юг.

Вместо демонстрация отрядът на Дерожински на 16 юли с нищожни сили (две роти пехота и две сотни казаци) унищожил три турски табора от височината Голям Бадек, разположени на изток от Шипченския превал, за да отвлече вниманието на Халюси паша от шосето от Габрово към Казанлък, по което на 17 юли Дерожински смятал да проведе настъплението към шипченските турски позиции.

Дерожински смятал по планински пътеки, преминаващи през Балкана в района на височината Голям Бедек, да се свърже с Предния отряд. Дерожински съвършено правилно считал, че без установяване на предварителна връзка с Гурко решителни и едновременни действия от север и от юг против шипченските турски позиции за невъзможни.

Но пристигналия през нощта на 16 срещу 17 юли в Габровския отряд неговия непосредствен командир – началник на 9-та пехотна дивизия генерал адютант Святополк Мирски – не се съгласил с предложението на Дерожински да се дочака установяването на връзка с Предния отряд и назначил на 17 юли решително настъпление на шипченския турски позиции. Значителна помощ на руските войски оказали българите, жители на Габрово. Те взели върху себе си организацията на болницата за ранените, пренасяли в денкове различни припаси, поправяли пътя и т.п. При това всичко се правело „с пълна готовност да бъдат, по силите им, полезни на руската армия”.

Настъплението на Габровския отряд било в три колони, средната в челото, а фланговите в обход. Взаимодействието на колоните не било организирано, и като цяло настъплението се съпровождало от редица разнообразни и неудачни действия и на трите колони. Средната не могла, разбираемо, фронтално да преодолее мощната съпротива на главните турски позиции и се оттеглила. Обхода на фланговите колони също бил неуспешен. В това без резултатно настъпление Габровския отряд загубил около 200 човека убити и ранени.

Схема 16. Бой на Предния и Габровския отряди за овладяване на шипченските позиции.

Святополк Мирски в своето донесение до главно командващия като главни причини за неудачите виждал при настъплението на 17 юли в отсъствието на Предния отряд, в огромното превъзходство на турските сили и мощните турски укрепления; не упоменал обаче само за безобразната организация на настъплението и за своето формално отношение към изпълнението на заповедта.

В отряда на Гурко на 17 юли бил чут шумът от боя на превала, но пехотата едва при смрачаване достигнала Шипка, и поради това Предния отряд да премине в настъпление на 17 юли не е могъл.

Гурко решил на 18 юли да навакса загубеното. Вечерта на 17 юли Гурко съобщил в Габровския отряд следното: „Утре, 6 (нов стил) юли, ще бъде предприета, възможно по-рано, атака от пехотата на височината при Шипка; моля за съдействие на атаката от страната на Габрово. Пред нас на височината около 5 табора пехота; при турците е паника”.

По такъв начин на 18 юли Гурко повторил грешката, която на 17 юли допуснал Святополк Мирски: започнал настъпление, не дочакал договореност с Габровския отряд. Плана за настъпление се свеждал до следното: на две пластунски казашки сотни е била поставена задача да привлекат към себе си вниманието на турците, движейки се по шосето от юг на север, а в това време 13 и 15 стрелкови батальони е трябвало да обходят турските позиции от изток и да ударят техния фланг.

Настъплението на 8 юли се развивало по следния начин. Пластините с движението си по шосето предизвикали по себе си силен огън от турската пехота. Стрелците в това време скрито, по известни само на водачите – българи, планински пътеки, излезли до шосето между височината Никола и височината Шипка; тук се намирало току що построеното турско укрепление. Стрелците излезли от гората, развърнали се и тръгнали в настъпление. В този момент турците внезапно прекратили огъня, издигнали бяло знаме и изпратили парламентьори с предложение да се предадат. След като договореността била постигната и турските парламентьори се отдалечили за да се подготвят и да се предадат, турската пехота изненадващо открила огън и започнала да обхожда фланговете на стрелците. Полковник Климантович, командващ стрелците, с голямо закъснение се убедил в това, че турският трик с изпращането на парламентьори е бил предприет само за това, за да разузнаят силите на руските войски и да спечелят време. Укреплението на шосето стрелците превзели, но да се задържат на него не са могли. Тук веднага се видял основния недостатък на организацията на настъплението: отсъствие на силни резерви. Гурко, успокоен от предишните си лесни победи, явно не е дооценил силите и възможностите на турския гарнизон на шипченските позиции. Поради това от пет батальона Гурко за настъплението отделил само два.

Положението на стрелците на полковник Климантович се оказало не от леките. Халюси паша съсредоточил своите сили на височината Никола и от тук зад надеждни укрития, поразявал стрелците със съсредоточен огън. Загубите били над 150 човека убити и ранени, Климантович бил принуден да отдаде заповед за изтегляне; оттеглили се също и пластуните. Климатович бил убит.

За двата дена, провалените атаки на Предния и Габровския отряд били единствено по вина на своите началници, тъй като руските войски в нищо не можело да бъдат упрекнати, загубили 350 човека и нищо не достигнали.

Нови изолирани атаки на шипченските позиции били предотвратени от самия Халюси паша, който решил да избяга през нощта на 18 срещу 19 юли. За такова решение на Халюси паша имал сериозно основание: разно временните атаки на руските войски ту от север, ту от юг не можели да продължават безкрайно; началниците на атакуващите войски така или иначе щели в края на краищата да се договорят – и тогава вече да се отстъпва щяло да бъде късно; така поне за него все още е имало открит път за оттегляне на запад; наистина, този път преминавал по високо планински пътеки, по които артилерия не е можело да премине, но друг изход от положението Халюси паша не виждал.

Използвайки преговорите за предаване в капитулация, които турците отново провели през този ден вече със самия Гурко, но с предишната цел – капитулация на целия гарнизон на шипченските позиции, Халюси паша се придвижил на запад, изоставяйки целия свой лагер, всички свои ранени, 9 оръдия и големи запаси. Спуснал се към Карлово от планината и на 23 юли събрал своя отряд при Филипопол.

С разсъмването на 19 юли Гурко изпратил на мястото на бившите боеве санитари да съберат ранените. Ранени санитарите не намерили – турците след варварски изтезания всички били зверски избити. С настъпване на утрото на 19 юли преминал в настъпление от север и Габровския отряд. В 15.00 Габровския отряд, не срещайки съпротива, достигнал най-високата точка на превала и скоро след това се срещнал с частите на Предния отряд. Така, заради пълното отсъствие на организация от страна на старшите руски началници и коварното нарушаване на международното право от турския отряд Халюси паша е успял да избегне не само пълния разгром и ликвидация, но и сериозната разплата за своето зверство.

Отбраната на Шипченския проход след неговото завземане взел върху себе си Орловския полк с батарея; Предния отряд се съсредоточил при Казанлък, където Гурко му е дал почивка.

В боевете от 7 до 19 юли Гурко е проявил тактика от средна ръка; красиво и смело действайки в несложна обстановка, той се оказал съвършено неспособен тактически правилно да организира боя в сложни условия. Святополк Мирски се оказал не само съвсем лош тактик, но и към това и формалист. Само Дерожински се показал като мислещ и знаещ командир, стараещ се да достигне до победа не само за сметка на войнишка кръв, но и заради военно изкуство; но неговата длъжност е била много малка, за да може той да окаже влияние на хода на събитията.

Както и да е, но макар и с цената на излишно пролята кръв, с цената на без наказаното бягство на Халюси паша Шипка е била завзета от руските войски. Това е имало огромно значение за целия следващ ход на войната. Както ще се види по нататък, завземането на Шипка на втория етап от войната е прикрило Придунавска България от навлизането в нея на турците, а на третия етап е облекчило руските войски при прехода в настъплението им към Адрианопол.

Идеята за това настъпление (обход от тила и съдействие от към фронта) напълно отговаря на изискванията на планинската война, имала е реално основание и като цяло е била напълно правилна. Лош бил само способа за изпълнението на тази идея.

Войските на Предния и на Габровския отряд честно носели своята служба, проявили храброст, издръжливост, настъпателен порив. В тези случаи, когато старшите началници правилно ги ръководели, те са достигали блестящи резултати. Но даже при много тежки условия те намирали в себе си сили с чест да излизат от, изглеждащото, без изходно положение. Тези качества руските войски проявили и в по нататъшния ход на войната.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар