// Вие четете...

Нестандартни размишления

Настоящето като модел на живот.

„Изключението потвърждава правилото.“

Всъщност най-важното, след като вече познаваме част от космическите закони, е да признаем себе си за творци на собствените си житейски ситуации и да престанем да прехвърляме вината на другите, било то за липса на пари, болести или скандали със свекървата.

След това да приемем модел на живот, който бихме могли да наречем тук и сега, като това не означава да се губим в миналото или прекалено в бъдещето, а да се концентрираме върху това, което в момента ни предстои – семейство, професия, хоби, качество на живот…

Най-вече да не се притесняваме за бъдещето, защото ние програмираме всичко. Събитията, които ни сполетяват в живота, са собственоръчно създадената ни съдба и ще ни се случи това (случайност), което ни се полага.

В тази ситуация не трябва да даваме оценки за себе си, а да опитаме да се наблюдаваме като актьори във филм, да се отдръпнем на необходимата дистанция. Нека гледаме на себе си като на най-верния си приятел, който ни дава съвет как би постъпил той, за да разреши ситуацията по най-добрия начин.

Да превръщаме негативните вибрации веднага в позитивни; важно е също. да сме оптимисти вместо песимисти. Там, където някой вижда наполовина празна чаша, друг вижда наполовина пълна…

Освен това, да изграждаме живота си съзнателно и да се отнасяме към ближния така, както искаме той да се отнася с нас! Да се поставим на негово място и да се опитаме да разберем постъпките му.

Целият живот е една игра, а Земята – игрално поле. Каква е ролята ни в нея? Дали сме пешки или офицер в шаха, а може би цар или царица? Сами решаваме.

За какво е тази драма – смърт, убийства, изнасилвания на деца, порнография, омраза, завист и постоянни войни? Драмата е част от играта и принадлежи на хората. В този живот на двойственост крайността се проявява, както с доброто, така и със злото, за да осъзнаем в каква степен злоупотребяваме с творческата си мощ.

Ключът към всичко без съмнение е интуицията; вътрешният глас, който ни води в индивидуалния път и ни подсказва да живеем така, че да получим най-доброто. Без значение е дали е ангел – хранител, който шепне във вътрешното ни ухо, или висшето ни Аз, или Бог, или просто душата ни.

Вътрешният глас на интуицията е и този, който ни помага да манифестираме правилно. Когато формулираме изречение, е добре да се заслушаме дали това е най-добрият вариант. Веднага получаваме обратен отговор.

Животът е вълнуващ!

Когато си помислим, че знаем всичко или поне много, веднага ни се налага да започнем отначало… Не е чак толкова лошо. Естествено, ние не започваме съвсем от нищото, защото всеки опит и всяко знание от досегашния ни житейски път са наша опора за творчество в бъдеще. Просто прекалено много сме отлагали и сме вземали твърде малко решения.

От само себе си възниква въпросът дали не сме от онзи тип хора, които са се примирили с досегашната си съдба, или искаме да опитаме още веднъж?

Решението е изцяло наше.

В заключение нека още веднъж да отбележим, че едва ли ще е толкова пагубно, ако понякога благодарим на създателя си (е, може да е и по-често), който ни е оставил възможността да се опознаем сами. Без него нас нямаше да ни има и представете си как би изглеждало всичко, ако един ден той изгуби желание да твори и играе?

Какво би станало, ако Луцифер видеше, че бунтът е временен, и решеше да се върне при баща си? Нашата двойствена игричка би престанала да съществува.  Да, какво щяха да правят скъпите илюминати, ако шефът им размаха бялото знаме? Нямаше ли да е скучно, ако никой повече не ни дразни, или по-добре – не ни „предизвиква“?

Земният живот е, и си остава игра, дори понякога да изглежда много, много жестока. Всички ние сме направили така, че Земята да изглежда по начина, по който изглежда.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар