// Вие четете...

Нестандартни размишления

Нарцисизъм и благоденствие.

„Само при умерен начин на живот може да се доживее до старост, при излишества е близка смъртта.“

Кога се преодоляват нарцистичните нагласи у човека? По някое време у всяко дете се развива способност за разграничение, проявяваща се само в очевиден смисъл, като способността да се прави разлика между Аз и не-Аз. В афективен смисъл на пълно порастване се изисква преодоляването на нарцистичната позиция за всезнание и всемогъщество. Тази нарцистична нагласа се забелязва доста добре в поведението на детето и невротика, с тази разлика помежду им, че при първия обикновено се осъзнава, докато при втория е несъзнателна.

Детето приема реалността не като такава, каквато съществува, а като такава каквато на него му харесва. То живее според желанията си, неговия възглед за света отговаря на неговите желания. Ако неговите желания не се изпълнят, то се ядосва и се появява стремеж да измени насилствено света с помощта на майката или бащата по такъв начин, който съответства на неговото желание. В случай на нормално развитие на детето тази нагласа постепенно се променя към по-зряла, към осъзнаване и възприемане на реалността, към нейните закони, а по този начин и към нейната необходимост.

А що се отнася до невротичната личност в случай, че тя остава непроменена, тя запазва нарцистичното си възприемане на реалността. Невротика подчинява реалността на своите идеи и когато разбере, че на него това не му се отдава, то той реагира двояко. Той или е измъчван от възможността да извърши насилие над реалността за да постигне съответствие със своите желания, което е невъзможно за осъществяване, или пък изцяло се отдава на чувството на безсилие от това, което е невъзможно и неизпълнимо.

Съзнателно или не, понятието свобода с което разполага невротичната личност е понятие за нарцистично всемогъщество, докато представата за свобода в развитата личност предполага признаване на реалността и нейните закони, дейност толерираща тези закони, в съответствие с необходимостта, с продуктивното отношение към себе си, към света и овладяването му благодарение на силата на своя ум и чувства.

Различните цели и пътищата за тяхното достигане по начало не представляват различни начини на мислене. Това са различни способи на битието, различни отговори на цялостния човек на въпросите, поставени пред него от живота. Подобни отговори можем да намерим в различните религиозни системи. В историята на религиите от първобитния канибализъм до дзен будизма, човешкия род е предложил само няколко отговора на въпроса за съществуването и всеки човек със своя живот дава един такъв отговор, макар че обикновено не осъзнава, кой точно.

В западната култура почти всеки си мисли, че като чели тя дава отговор или в духа на християнската и юдейската религия, или от гледна точка на просвещенския атеизъм. Но, ако погледнем, като през рентген на ума ще открием огромна маса поклонници на канибализма и тотемизма, както немалко идолопоклонници и съвсем немного християни, юдеи, будисти, даоисти.

Религията е формализиран и разработен отговор на въпроса за човешкото съществуване, тъй като именно чрез нея ние приемаме в нашето съзнание отговора, посредством ритуал заедно с другите хора. Даже най-нисшата религия предизвиква усещане за разумност и безопасност. Когато няма такова съучастие, когато регресивните желания се противопоставят на съзнанието и нуждите на съществуващата култура, тогава тайната индивидуална “религия” се оказва неврозата.

За да разберем правилно, който и да е човек въобще, трябва да се установи неговият личен отговор на екзистенциалния въпрос, казано с други думи, неговата тайна индивидуална религия на която той отдава всичките си сили и цялата си страст. Голяма част от тези, които се считат за “психологични проблеми” са само вторични следствия на базисния “отговор”, затова е безполезно да се „лекува“ преди да е разбран този базисен отговор, тоест тайната, неофициална религия.

Какво означава, достигане на благоденствие? Да се върнем към въпроса за благоденствието. И така, как да го определим в съвременния свят? Благоденствието е състоянието, което се достига при пълно развитие на разума, при това не само в смисъл на здрав интелект, но и на придобиване на вещи, той трябва да им позволява да бъдат такива, каквито са. Благоденствието е възможно само дотолкова, доколкото е преодолян нарцисизма с достигането на откритост, чувствителност, пробуждане, пустота в смисъла на дзен будизма.

Благоденствие означава пълно афективно съотношение на човека с природата, преодоляване на обособеността и отчуждението, придобиването на опит за единение с всички съществуващи. Заедно с това опита предполага осъзнаване на самия себе си, като отделно същество, като Аз, като индивидуалност.

Благоденствие означава, че човекът е преминал целия процес от раждането до края, станал е това, което потенциално е, придобил е способността да бъде радостен и печален, иначе казано, достигнал е състояние на съвършено бодърстване, пробуден от дрямката в която живее средната личност. Това състояние може да се определи също така, като творческо съществуване.

С цялото си същество Човекът, като цялостна, реална личност се отзовава, отговаря, реагира на всичко реално, на самия себе си, на другите хора, на реалността, на всичко и всички, каквито са те в своята си същност. И в този акт на оригинален отговор, заключаващ се в сферата на изкуството, виждайки света такъв, какъвто е, той престава да бъде чужд свят “някъде там” и се превръща в мой свят.

Накрая благоденствие означава излизане от пределите на собственото Аз, отказване от алчността, прекратяване на опитите за опазване и възвеличаване на Аз-а. Да, има нужда да се изпитва самостоятелност в акта на битието, а не притежание, съхранение, защита, потребление.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар