// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Намерение и необходимост.

„Пърово идва нуждата, а не хубавите дни. Нуждата не признава закон.“

С изчезването на намерението човек умира. Известният кабалист от миналия век Баал Сулам пише, че жизнената сила се определя изключително от намерението. Колкото по-голямо е желанието на човек да вземе всичко от този свят, толкова по-интензивно той съществува в него, толкова активно възприема и чувства този свят.

Усещането на себе си и света се регулира изключително от силата на намерението, а амплитудата на колебанието зависи от величината на наслаждение, жизнелюбие и насищане. Колкото по-голямо е намерението у човек, толкова по-жизнеспособен, радостен, весел, енергичен и жадуващ да усеща себе си е той. Съответно единственото, което ни е необходимо – това е да намерим правилното намерение за възприемане на законите на Природата.

У човека всичко е създадено от Природата в оптимално съотношение. На нас ни е необходима само точна настройка на правилното намерение (както точната настройка на музикалния инструмент обезпечава чистото звучене). Според степента на „настройката“ ние ще открием, че всички наши свойства, желания и целият егоизъм започват да идват в хармонично съответствие със законите на Природата.

Всеки миг човек или твори, или разрушава. Светът е изпълнен с противоречиви мисли. Сърцето бие непрестанно, така постоянен е пулсът на мислите. Човек или твори, или разрушава. Ако мисълта е енергия и не се разлага, то колко е отговорно човечеството за всяка своя мисъл! Хората смятат, че тяхната мисъл е малка и никъде не може да стигне. Между другото потенциалът на мислите е голям и за мисълта не съществува нито пространство, нито време. Но мислещите безпорядъчно са подобни на махащи с ръце в тъмнината, незнаещи какъв предмет ще закачат. Рьорих, Николай Константинович (1874–1947 ) – руски живописец, театрален художник, археолог, пътешественик, писател, философ.

Затова няма смисъл да се грижим за нищо друго, освен за правилното намерение. От нас не се изискват никакви практически действия на нивото на взаимоотношенията. Нужно е да изменим собственото възприятие за другия човек и вече от това ново усещане ще се разгръщат едни или други действия. Ако аз обичам детето си, то правя всичко за него. По този начин, обичайки човек, аз искам да му нося добро.

Ако вместо да извършвам тези или онези постъпки, мислехме един за друг, усещайки грижа, любов и взаимосвързаност, то недостатъците на този свят биха се изпълнили изключително с действието на нашите мисли. Всички съставни реалности действат на нивото на инстинктите – само човек има свободата да определя своето отношение към другия. Именно нашето отношение към ближния ни прави хора.

Насъщна необходимост. Светът можем да поправяме само чрез мисълта. В резултат на това и растителният, и животинският свят приемат своята правилна форма, разрешавайки по този начин проблемите на екологията. Флората и фауната страдат не от негативното физическо вмешателство на човека, а от негативното мислено въздействие от негова страна.

Мислено – означава чувствено. Тук не е необходима голяма мъдрост, високоразвит интелект, специализирано обучение, става въпрос за това кратко и подходящо да се обясни на човек причината за неговите страдания.

Да чуе за това иска всеки, тъй като всеки човек го вълнува причината за неговите страдания, отсъствието на успех в делата. За това има просто обяснение и с него са съгласни всички религии и духовни методики: ние сме потънали в собствения си егоизъм и се ненавиждаме един друг.

За това говорят всички учения, но Кабала се отличава от тях по това, че качествено и отвътре обяснява откъде произтича причината за страданията и как в дадения етап може да се пооправи ситуацията, за да ги избегнем.

Би било справедливо да се попита човечеството на колко милиона жертви то оценява промяната в съзнанието? Н. К. Рьорих

Колкото и незначително от гледна точка на материалния подход да ни се струва това, както и да ни предизвикват с красиви, но изхабени лозунги за правилното отношение към ближния, фактът си остава факт: човечеството в края на краищата ще се наложи да разбере – вече за сметка на огромни страдалния – че поправянето на собствената природа се явява за него насъщна необходимост.

Човек винаги е отблъсквал от себе си тази идея, отказвайки се да разбере, че именно в любовта към ближния се заключва целта на неговото съществуване в този свят и само алтруистичното отношение към обществото води до съгласие с единния закон на Природата, уподобявайки го на Твореца.

Ако ненавиждам, аз отнемам от себе си нещо. Ако обичам, аз обогатявам себе си с това, което обичам. Човеконенавистничеството е бавно самоубийство, себелюбието – величайша нищета на живото същество. Йохан Кристоф Фридрих Шилер (1759–1805) –немски поет, драматург и теоретик на изкуството на Просвещението.

Програмата на творението се състои в това, че всеки от нас, рано или късно, но по своя воля, по собствено желаниеще достигне целта, а именно – човека; а с него и по-ниските нива на Природата ще достигнат състояние на вечност и съвършенство.

В хода на историята човечеството е изпитало много методи за поправяне (достигане на любовта към ближния): от насаждане на религиозно възпитание, до установяване на комунистически порядки за всеобщо равенство. Въпреки това ние виждаме, че да достигнем обединение по насилствен начин не ни се удава.

Докато човек не осъзнае, че се явява неотменна част от целия организъм, докато не види порочността на егоистичната си натура и не разбере, че в цялата Природа само той се явява не поправен елемент, той няма да може да се промени. Осъзнаването на егоизма като зло е възможно само под въздействие на обществото и кабалистичните източници и в това се заключва разликата между Кабала от всичките предишни методи.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар