// Вие четете...

Начини на манипулиране

Налагане на демокрацията „отдолу“.

„В тълпата човек не се наяжда, но и не гладува.“

Макар мозъчните тръстове да се представят като защитници на политическата парадигма за прехода, разбран като демократизиране отгоре (конституционни реформи, законодателна система, политически институции), те са също онези, които легитимират и конструират идеята за демократизиране на обществото отдолу. „Без активно, способно и силно гражданско общество няма демокрация – твърди Огнян Минчев, директор на ИРМИ. Ние сме директно въвлечени в създаването на условията, за да може едно такова общество да съществува“.

Тук гражданското общество е синоним на НПО и на света на проектите, както той е описан от антрополога Стивън Сампсън:

Изграждането на гражданското общество предполага създаването на структури, които да могат да формулират и да реализират „проекти“. Практиките на изграждането на гражданското общество на Балканите създават общество на проектите.

Проектите на всички български мозъчни тръстове, разположени в горната част на пирамидата на гражданското общество, включват програми за създаване и обучаване на НПО в София, а също и в провинцията.

От 1995 г. група от експерти от мозъчните тръстове ЦСП, ЦЛС, АК-СЕС и фондацията C.E.Г.А. формират една аналитична група (task force), за да анализират гражданското общество и да формулират стратегии за развитие на сектора: законодателни промени, внос на административни практики и практики на лобиране, формиране на кадри за създаване и поддържане на НПО и т.н.

Нашата цел беше да създадем санитарен кордон около НПО срещу опитите на социалистическото правителство да дестабилизира сектора… Трябваше да създадем в цялата страна НПО, способни да устоят и да се борят за продължаването на реформите, срещу социалистите… Е, нашите усилия бяха възнаградени, всички НПО, с които работихме, взеха участие в демократичното въстание през 1997 г. Това беше истинска революция отдолу.

Документът, публикуван от екипа на групата Инициатива за гражданско общество в България, дава множество примери за създаване на НПО през периода 1995–1997 г., имащи за цел защитата на каузи срещу административните власти или срещу централната власт на държавата: например Гражданската асоциация в Сепарева баня, създадена, за да се противопостави на изграждането на канала Джерман-Скакавица, или пък Демократичният Форум за свобода на словото, създаден от журналисти от програма „Хоризонт“ на Българското радио срещу цензурата.

След падането на социалистическото правителство през 1997 г. основната цел на проектите на мозъчните тръстове в областта на изграждане на гражданското общество е развитието на способността на локалните общности да участват в публичните политики, провеждайки лобистки кампании, създавайки НПО или събирайки НПО в по-големи коалиционни структури. Ето как директорът на ИРМИ описва работата на своя мозъчен тръст в тази област:

Хората не знаят как да се самоорганизират, за да постигнат дадена цел. Те лесно се отказват и вече не вярват в нищо. Тогава се намесваме ние, за да им предложим как да създадат или да подсилят своята НПО, как после да формират коалиция от НПО, да подадат кандидатури за проекти, финансирани от американски или европейския донори, как да провеждат медийна кампания, да ръководят офис, да влизат в контакт с местните и националните власти. Ето един пример с фондация „Самаряни“ от Стара Загора. Тя се занимаваше с деца без подслон и искаше да направи нещо за тях, но всичко беше много трудно, особено работата с местните власти. Помогнахме им да направят една advocacy campaign и им ударихме едно рамо, за да получат финансиране от USAID. Така през 2001 г. те създадоха коалиция от десет локални НПО, „Партньори за промяна“. Научихме ги как да се професионализират в търсенето на програми за финансиране. Те успяха да направят серия от структури за деца, а също и да станат център за формиране на други НПО. Днес те имат проекти, финансирани от Световната банка, от фондация „Отворено общество“ и от много други донори. Всъщност тогава ИРМИ разви policy technolоgy, за да създава advocacy campaigns. Оттогава я използваме, а и я доразвиваме. Дори написахме учебник, развиващ теорията за контрола и участието на гражданското общество във властта на местно ниво, а също и в кампаниите, които имат за цел да променят даден закон на национално равнище. Мога да дам за пример работата на нашите екипи с читалище ЛИК в Плевен с цел да се създаде Общински фонд за подкрепа на читалищата…

Всъщност кампанията за създаване на Общински фонд на читалищата в Плевен е част от проект на ИРМИ, финансиран от фондация „Отворено общество“, който има за цел да се засили участието на гражданското общество във вземането на решения в публичната сфера. Работата на мозъчния тръст се основава на американския опит за лобизъм (advocacy campaign) и започва с изработването на карта на страната с типология на общностите и на възможните проблеми, които биха могли да подлежат на практическо експериментиране. ИРМИ са тези, които поемат инициативата да се свържат с читалище ЛИК в Плевен, а не обратното. После експертите на мозъчния тръст работят с екипа на ЛИК по пред установена методология, следвайки множество етапи: формулиране на проблема, среща с НПО от общината, с местните власти, медийна кампания, съставяне на инициативен комитет за създаването на Фонда. След края на проекта Гергана Василева, представителка на ЛИК, оценява резултатите от сътрудничеството с ИРМИ с оглед то да бъде продължено:

Бих желала да имам възможност да бъда изпратена в подобен Фонд в Съединените щати, за да разбера как работи. Абсолютно необходимо е да навлезем във фазата на заработването на средствата във Фонда. Можем също да изпратим американски представител в Плевен… При всички случаи ще трябва да поддържаме контакт с експертите от ИРМИ, за да продължат да ни учат да работим.

Схемата на организационна помощ в проектите, насочени към НПО, навсякъде е една и съща: мозъчния тръст получава средствата за годишна или многогодишна програма от чуждестранен донор (в най-честия случай USAID, фондация „Отворено общество“ или, в последно време, Balkan Trust for Democracy или пък CEE Trust). След това той прилага програмата според установена методология. Често този процес изисква теренни изследвания за създаването на местна институционална среда, адаптирана към целите на програмата: създаване на НПО или на коалиция от локални партньори, включително и представители на общините. Е. Дайнов обяснява, че експертите на мозъчните тръстове „избират хора, които имат способностите и манталитета да поемат граждански отговорности“. Повечето от проектите включват също семинари за формиране на лидери и на професионалисти на НПО с участието на чуждестранни и местни експерти. „Домът на политиките“, форум, организиран в Бургас от ЦСП в рамките на един capacity building проект, финансиран от USAID, издава наръчници, предназначени за лидерите на НПО. Те съдържат шест модула за обучение: Как се планира стратегия? Как да работиш в екип? Как да убедиш партньорите в нашите цели? Как да имаш положителен образ в медиите и в публичното пространство? Как да управляваш: рискове и кризи? Как да станеш лидер и да постигнеш добри резултати?

Сред целите на проекта откриваме: „Определянето на стратегическите интереси на НПО, определянето на темите за намеса в областта на публичните политики, избирането на приоритетните дейности, които биха могли да увеличат ефикасността на НПО, формирането на местни НПО за работа с институциите, изграждането на партньорства между НПО и аналитичните центрове (мозъчните тръстове) за изработване на ефикасни кампании пред централната власт, рекламирането на местната работа на тези НПО в националните медии, създаването на мрежи от НПО, които биха могли да организират коалиции за провеждане на лобистки кампании в различни области, определянето на общите теми за различни населени места в страната, информирането на общността на НПО, на институциите и на медиите за перспективите за развитие на гражданското общество в България (стратегия, програми за финансиране и т.н.), формулирането на препоръки за бъдещи програми“.

Така създадените мрежи и коалиции от НПО впоследствие биват мобилизирани в различни лобистки кампании, като например кампанията срещу корупцията, водена от ЦИД.

Дискурсът, който придружава тези проекти, легитимира ролята на мозъчните тръстове като акушери на демокрацията отдолу, а дори и като представители на народа и на неговите всекидневни тегоби: „Учим хората как да се оправят, как да живеят щастливи, а също и че всичко е възможно, ако го искаш и ако се опитваш да го постигнеш“ (Е. Дайнов по повод на проектите в село Миндя).

Реалността обаче показва, че мозъчните тръстове измислят и формират едно гражданско общество само в рамката на проектите, определени от програмите на техните донори. НПО от провинцията са просто актьори в сценарий, който разпределя ролите предварително. Мозъчните тръстове са не просто представители на гражданското общество, а са тези, които провокират, рамкират и контролират неговото развитие. Важно е да се отбележи, че те са също автори на законовата рамка за развитието на НПО. От 1992 г. ЦИД формира екипи, които работят с международни експерти, за да произвеждат законопроекти в тази област, а през 1998 г. включват повечето от своите предложения в реформата на законовата рамка за НПО.

Така образуваното и контролирано гражданско общество става сфера на професионалистите от света на проектите. Очевидно е, че местните НПО все пак успяват да провеждат дейности, които подобряват живота на гражданите. Става дума обаче за директен внос на практиките на advocacy campaign от американски тип и за инструментализация на НПО поради причини, определени като стратегически от мозъчните тръстове и от техните донори.

Ето защо социологът Петя Кабакчиева пише, че гражданското общество е едновременно особената обществена ситуация, която е произвела специфични групи и групови интереси, и в същото време резултатът на идеологическа конструкция, която произлиза от измислянето на тези групи. Гражданското общество е конститутивен елемент на демократичния разказ за прехода, разбран като процес, проведен отдолу, в който НПО, представящи обществения интерес, са създавани и поддържани от проектите. Това твърди и Стивън Сампсън:

На Балканите има стотици НПО, но малко гражданско общество. Ефикасността на различните програми може да бъде илюстрирана чрез броя на реализираните проекти, сумата на изразходените средства, броя семинари или часове проведена подготовка…

Гражданското общество всъщност е синоним на света на проектите.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар