// Вие четете...

Морал и Православие

Най-ценното.

V106„Три „много“ и три „малко“ погубват човека: много да говориш и малко да знаеш, много да харчиш и малко да имаш, много да си въобразяваш и малко да струваш.“

Най-ценното.

Кратък е земния живот на човека, той е като един сън, един миг от вечността. Времето минава като бърз ручей. За времето се казва, че то е най-ценното нещо на света, защото с време можем да си купим всичко, но само времето не можем да си купим с нещо. То минава еднакво бързо, както за бедния, така и за богатия, но с тази разлика, че последният не може да се наследи на богатството си. Тук е мястото да се каже, че учението за прераждането е хит за богатите хора, защото те не могат да си представят, че всичко което са спечелили, ще остане в ръцете на друг. Чрез прераждането те мислят, че отново ще имат шанс да се радват на богатството си. Тезата за прераждането се развива от хора, които не искат да се примирят със смъртта. Те не желаят дори да си помислят, че смъртта ще сложи край на всички земни удоволствия. Те не искат да знаят, че според Светата Библия прераждане не съществува, което е видно от текстовете в нея: „И ще се върне пръстта в земята, каквато си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.“ „И както на човеците е отредено да умират един път, а след това – съд.“
Друг е въпросът, че много от тях ходят до Тибет да се зареждат, но трябва да знаят, че в Църквата такова понятие „презареждане“ не съществува. Това явление да се пътува до някакви тайнствени места по света е една голяма заблуда. Объркания човек вместо да отиде в най-близката Православна Църква, да се разкае за прегрешенията си, губи ценно време и средства за търсене на невъзможното, като по този начин предава душата си на лъже учители. Благодатта, а не зареждането, е единствено и само в Православния храм, при това не е задължително да е под купола, а навсякъде, дори и в най-отдалеченото място на храма. Гордостта обаче явно не позволява на богатия да отиде в храма и да се разкае, като продължава да живее с надеждата, че по някакъв начин ще успее да се пречисти, но той не знае, че без да положи от себе си някакви усилия не може да получи смирение и прошка. „Душата отива при Бога, който я е дал и там ще й се иска отговор за всички наши дела; и няма нищо скрито, което да не се открие, и тайно, което да не се узнае.“ „Безумнико, нощес ще ти поискат душата, а това що си приготвил, кому ще остане? Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.“
Нищо не можеш да вземеш със себе си след смъртта. Не е богат този, който има много пари, а този на който му стигат парите, защото те са добър слуга, но и лош господар. С пари можеш да си купиш ядене, но не и апетит, легло, но не и сън, лекарства, но не и здраве, книги, но не и ум, добро преживяване, но не и щастие, положение, но не и уважение.
Алчността между хората поражда безкрайно съревнование, без правила. Мисълта, че чрез богатство можеш да се докажеш пред другите, е нелепа, защото ако днес си богат, утре може да си сред най-бедните. Животът е като въртележка, защото в един момент ще си отгоре, но много скоро ще си отдолу. Човешкия живот е борба за съществуване, при която поражението е сигурно, както е сигурна и смъртта.
Много от богатите хора живеят в лукс и разкош. На човек му е необходим нормален дом, а те живеят в приказни дворци, голяма част от които не използват. Всекидневно изхвърлят дрехи и храна, като дори не се замислят за нуждите на другите. Устремени основно да съхранят и умножат богатството си, забравят за малките радости. Капсулирани в своята среда, те губят реална представа за социалното общуване между обикновените хора. Понесени на вълната на разкоша, забравят, че са земни и смъртни и започват да робуват на богатството си. В стремежа си да го умножат, губят свободата си. Истината е, че те не разбират, че свободата е да имаш свободно време, защото истинското богатство е времето.
Св. Антоний Велики казва: „Когато ставате от сън, помислете си, че няма да доживеете до вечерта. Когато си лягате, помислете, че може да не се събудите. Този, който всеки ден се приготвя за смъртта, ще се предпази от грях. Труди се с мисълта, че ще живееш сто години, а живей с мисълта, че утре ще умреш. Така по-малко ще съгрешаваш.“
Препоръчително е всяко наше по-важно начинание да бъде благословено от духовник, защото труд без молитва е робия, а молитва без труд е просия. „..тъй че нито който сади е нещо, нито който полива, а всичко е Бог, Който прави да расте..“
Необходимо е човек да си върши работата, без да се оглежда и да завижда на ближния, защото завистта клевети доброто име. Тя се подиграва дори и на най-малките недостатъци в другия, търси да унижи и опозори ближния. Завистникът не може да се радва на своето щастие, що вижда, че други са щастливи. Той скърби не толкова когато сам е в неблагополучие, колкото когато вижда, че други са щастливи.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар