// Вие четете...

Роли в живота

Надпревара по завладяване на Египет – 1164.

„Прекаленото доверие води към страдание.“

Чичо ми Ширкух се обърна към мен и рече: „Юсеф, прибери си нещата, тръгваме!“ Сякаш кама разкъса сърцето ми като чух тази заповед и отговорих: „Господи, и цялото египетско царство да ми дадат, няма да тръгна!“

Човекът, който говори така, е не друг, а самият Саладин, разказващ за плахото начало на приключението, превърнало го в един от най-авторитетните владетели в историята. С неизменно бликаща от думите му обаятелна искреност, Юсеф избягва да си приписва заслугата за египетската епопея: Накрая тръгнах с чичо ми, довършва той. Той завзе Египет, след това почина. Тогава Бог сложи в ръцете ми власт, която никак не очаквах. Всъщност, макар и очертал се като големият печеливш от похода срещу Египет, Саладин няма да играе главна роля в него. Както впрочем и Нуреддин, въпреки че страната на Нил е превзета в негово име.

Походът, продължил от 1163 до 1169 година, има за главни герои три удивителни личности: египетския везир Шауер, чиито демонски интриги ще потопят цялата страна в кръв, западняшкия крал Амори, обсебен до такава степен от идеята да завладее Египет, че ще нахлува в страната пет пъти за шест години, и кюрдския военачалник Ширкух, „Лъва“, който ще се наложи като един от военните гении на своята епоха.

Когато през декември 1162 година Шауер завзема властта в Кайро, той получава титла и длъжност, които носят почести и богатства. Но познава й обратната страна на медала — от петнадесетте управници, негови предшественици начело на Египет, само един е останал жив. Всички останали са били — според случая — обесени, обезглавени, прободени с кама, разпънати на кръст, отровени или линчувани от тълпата; един е бил убит от осиновения си син, друг — от собствения си баща. Всичко това означава, че не следва да търсим и следа от скрупули у този мургав емир с посивели слепоочия. Още с идването си на власт той побързва да убие предшественика си и цялото му семейство, да си присвои златото, скъпоценностите, дворците им.

Колелото на съдбата продължава да се върти. След по-малко от девет месеца на власт новият везир е свален от един от своите помощници, някой си Диргам. Предупреден навреме, Шауер успява да напусне Египет жив и намира подслон в Сирия, където потърсва помощта на Нуреддин, за да се върне на власт. Въпреки че гостът е интелигентен и говори добре, отначало синът на Зинки го слуша доста разсеяно. Но много бързо обстоятелствата го принуждават да промени държането си.

Защото, както изглежда, в Ерусалим следят отблизо разигралия се в Кайро преврат. От февруари 1162 година кръстоносците имат нов крал с неукротими амбиции: „Мори“, Амори, вторият син на Фулк. Очевидно повлиян от пропагандата на Нуреддин, двадесет и шест годишният монарх се опитва да наложи образа си на трезв, благочестив, отдаден на религиозни четива и загрижен за справедливостта владетел. Но приликата е само външна. Западяшкият крал е по-дързък, отколкото мъдър и макар и едър на ръст и с буйни коси, на него странно му липсва величественост. С ненормално тесни рамене, с чести изблици на шумен смях, до степен да притесни околните, той страда на всичко отгоре и от заекване, което никак не улеснява контактите му с другите. Единствено владеещата го фикс идея — да завоюва Египет — и неуморимото й преследване придават на Мори известна значимост.

Мисълта изглежда наистина изкусителна. Откакто през 1153 година западните рицари превземат Аскалон, последният бастион на Фатимидите в Палестина, пътят им към страната на Нил е открит. Идващите един след друг на власт везири, прекалено заети с борбата срещу съперниците си, свикват, като се почне от 1160 година, да плащат годишен данък на западняците, за да се въздържат последните от намеса в делата им. Веднага след падането на Шауер Амори използва суматохата, обхванал страната на Нил, за да нахлуе с единствения претекст, че уговорената сума от шестдесет хиляди динара не е платена навреме. Като пресича Синай по протежение на средиземноморския бряг, той обсажда град Билбейс, разположен на един от ръкавите на реката — векове по-късно този ръкав ще пресъхне. Защитниците на града са едновременно смаяни и развеселени, когато гледат как кръстоносците издигат обсадни оръдия около стените им:

Септември е, и нивото на реката започва да се покачва. Управниците само нареждат да бъдат скъсани няколко диги и западните воини се оказват малко по-малко обкръжени от вода. Едва успяват да избягат и да се върнат в Палестина. Първото им нашествие пропада безславно, но поне успява да разкрие пред Алеп и Дамаск намеренията на Амори.

Нуреддин се колебае. Макар и да няма никакво желание да се остави да бъде въвлечен в блатото на интригите на Кайро, още повече, че като ревностен сунит изпитва открито недоверие по отношение на всичко, свързано с шиитския фатимидски халифат, той не би искал Египет да се обърне с всичките си богатства на страната на кръстоносците и да ги превърне по този начин в най-великата сила на Изток. А като се има предвид анархията, която цари там, Кайро няма дълго да издържи срещу решителността на Амори. Разбира се, Шауер изпитва истинско удоволствие да хвали пред своя домакин предимствата, които би имал един поход до страната на Нил. За да го примами, той обещава, ако му помогнат да се върне на власт, да плати всички разходи за похода, да признае сюзеренството на господаря на Алеп и Дамаск и да му плаща ежегодно една трета от държавните приходи. Но преди всичко Нуреддин трябва да се съобразява със своя доверен човек, самия Ширкух, изцяло спечелен от идеята за въоръжена намеса. Той е до такава степен възхитен от плана, че синът на Зинки му разрешава да организира наказателен корпус.

Трудно бихме си представили две личности едновременно така тясно свързани и така различни като Нуреддин и Ширкух. Докато синът на Зинки става с възрастта все по-величествен, достолепен, трезв и сдържан, чичото на Саладин е дребен на ръст офицер, пълен, едноок, с лице винаги почервеняло от пиене и прекалено ядене. Когато е ядосан, крещи като луд и му се случва напълно да изгуби разсъдъка си, дори да убие противника си. Но лошият му характер се харесва на някои. Войниците обожават човека, който живее постоянно сред тях и споделя чорбата и шегите им. В многобройните битки, в които участва в Сирия, Ширкух се проявява като добър военачалник, надарен с изключителна физическа смелост. Походът в Египет ще разкрие забележителните му качества на стратег. Защото начинанието ще бъде от край до край истинско предизвикателство. За западняците е сравнително лесно да стигнат до страната на Нил. По пътя си имат само едно препятствие: полупустинята Синай. Но натоварили на камили няколко стотин меха с вода, рицарите стигат за три дни до портите на Билбейс. За Ширкух нещата не са така прости. За да стигне от Сирия до Египет, той трябва да пресече Палестина и да се изложи на атаките на рицарите – кръстоносци.

Потеглянето на сирийския експедиционен корпус към Кайро през април 1164 година предполага следователно истинска режисура. Докато армията на Нуреддин извършва набег, за да привлече Амори и рицарите му в северната част на Палестина, Ширкух, придружен от Шауер и близо две хиляди конници, се отправя на изток, следва течението на река Йордан по източния бряг, преминава през бъдеща Йордания, след което южно от Мъртво море се обръща на запад, прекосява реката и бързо препуска по посока на Синай. Там продължава придвижването си като се отдалечава от крайбрежния път, за да не бъде забелязан. На 24 април превзема Билбейс, източната врата на Египет, а на 1 май разпъва стан пред стените на Кайро. Изненадан, везир Диргам няма време да организира съпротива. Изоставен от всички, той е убит по време на бягството си, а трупът му е хвърлен на уличните псета. Шауер е официално възстановен на поста си от фатимидския халиф ал-Адид, тринадесет годишен младеж.

Светкавичната кампания на Ширкух е образец на военна ефективност. Чичото на Саладин е изключително горд, че е успял да завладее Египет за толкова кратко време и практически без жертви, както и че е взел връх над Мори. Но едва върнал се на власт, Шауер се завърта на сто и осемдесет градуса за учудване на всички. Забравил дадените на Нуреддин обещания, той призовава Ширкух да напусне Египет незабавно. Онемял от толкова неблагодарност и бесен от ярост, чичото на Саладин известява доскорошния си съюзник за решението си да остане каквото и да става.

Като вижда непоколебимостта му, недоверчивият към собствената си армия Шауер изпраща посланичество в Ерусалим, за да моли Амори за помощ срещу сирийския наказателен корпус. Западняшкият крал не чака втора покана. Той, който търси повод, за да нахлуе в Египет, нима може да очаква нещо по-добро от призива за помощ, отправен от самия господар на Кайро?

През юли 1164 година кръстоносната армия за втори път поема пътя през Синай. Ширкух веднага решава да напусне околностите на Кайро, където лагерува от края на май, и да се окопае в Билбейс. Там седмица след седмица той отблъсква нападенията на враговете, но положението изглежда отчаяно. Отдалечен от тила си, обкръжен от западняците и новия им съюзник Шауер, кюрдският военачалник не може да се надява на дълга съпротива:

Когато Нуреддин видя как се развиват нещата в Билбейс, ще разкаже Ибн ал-Атир няколко години по-късно, той реши да предприеме голяма офанзива срещу кръстоносците, за да ги принуди да напуснат Египет. Писа на всички мюсюлмански емири, за да поиска от тях да участват в джихада и нападна силната крепост Харим, близо до Антиохия. Всички кръстоносци, останали в Сирия, се събраха, за да му се противопоставят — между тях бяха княз Боемунд, сеньор на Антиохия, и графът на Триполи. В тази битка кръстоносците бяха сразени. Загинаха десет хиляди души, а предводителите им, между които князът и графът, бяха пленени.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар