// Вие четете...

Приложни науки

Надписи на географските карти.

„Човекът познаваме по словото, вола – по рогата.“

Надписи на географските карти.

Особено място заемат на картата надписите, които носят много голяма смислово натоварване, значително обогатяващи съдържанието на картата. Благодарение на знаците, можем лесно да се ориентираме на местността. Но понякога те могат и да влошават нейната читаемост. Голямото количество надписи създават пъстрота, те могат да закриват основно съдържание на картата, а също могат да пресичат важни обекти (пътища, реки и други). Например, на малко мащабните карти повече от половината от полезната площ на картата е заета от надписи. Поради това при съставяне на всяко картографско произведение е необходимо да се установи оптималното количество нанесени надписи и щателно да бъдат обмислени заедно с местата за тяхното разместване. Надписите биват следните видове:
1. Собствени наименования на обектите – названия на реки, езера, планини, градове и т.н.
2. Пояснителни надписи, които предават:
– качествени характеристики (дъб, бор, солено, пясъчно и други);
– количествени характеристики (указване на широчината на пътя, широчината на реката, височината на дърветата и други);
– хронологични характеристики (дата на събитието, период на развитие на някакво явление, например, периода на достъпност на превала и други);
– пояснения към линията на движение;
– пояснителни характеристики за картографската мрежа („Северен полярен кръг”, оцифровка на паралелите и меридианите, километровата мрежа).
3. Термини – понятия, отнасящи се към обектите на картографиране, например, „езеро”, „залив”, „хребет”, „планина”, „ручей” и други).
Надписите на картите се различават по рисунката на шрифта, височината и цвета. Рисунката на шрифта, като правило, предава качествената характеристика на обекта. Например, с заглавни букви е прието на топографските карти да се поставят надписите на корабоплавателните реки; заглавни букви, право начертавани – за градове, а с прави малки букви – за населени пунктове от селски тип.
За да бъде усилено значението на надписа в характеристиката на обектите и за да бъде подобрена тяхната читаемост, надписите се изпълняват с различни цветове. Така надписите на хидрографските обекти са в син цвят, а релефа е в кафяв цвят. Рисунъка и цвета на надписите дават качествената характеристика, а размера съответно количествената на обекта.
Основни изисквания към разместването на надписите:
1. Надписът трябва да се разполага така, че да се вижда ясно към кой обект се отнася, неговото разместване не трябва да предизвиква никакви съмнения;
2. Надписите не трябва да претоварват картата, да се пресичат един друг и да закриват важни обекти (пътища, реки, граници и други);
3. Разместването на надписите трябва да осигурява тяхното удобно прочитане. При разположението на надписите на картата се отчита характера на локализацията на обектите: точкови, линейни или площни;
4. При извън мащабните условни знаци надписите се разполагат редом с обектите от дясната страна по протежение на паралела или паралелно на северната или южната рамка на картата (плана). Ако картата е много натоварена, надписите могат да се разполагат от ляво или към върха на обекта на кое да е свободно място (рис. 5).

Рис. 5 Разположение на надписите за извън мащабните условни знаци

5. Надписите на линейно протяжните обекти се поставят или паралелно на знака на обекта, или по протежение на неговата ос (рис. 6);

Рис. 6 Разполагане на надписите за линейни обекти

Надписите за площни обекти се разполагат по плавна крива по протежение на голямата ос на контура. Ако обекта има извити очертания, то съответно се извива и надписа. Ако надписа не се помества вътре в обекта, например езеро, то на такъв обект надписа се поставя редом (рис. 7).
Надписите са тясно свързани с основното съдържание на картата. Не всички поместени на картата обекти могат да се надпишат, например, част от река може да бъде показвана без надпис, на топографските карти населени пунктове с жители по-малко от 50 човека в гъсто населени райони могат да не се надписват. На картите се извършва подбор на надписите в зависимост от назначението, тематиката, мащаба на картата, а също и от характера на картографираната територия.
При съставяне на топографските карти наименуването на обектите се извършва след изобразяването на всеки елемент от съдържанието на картата; на малко мащабните карти – след изобразяването на цялото съдържание на картата.

Рис. 7 Разполагане на надписите за площни обекти

При разглеждане на карта на първо място надписите привличат вниманието на читателя. Поради тази причина към избора на шрифта се предявяват много високи изисквания. Те трябва да бъдат добре четими, компактни и пригодни за възпроизвеждане.

Транскрипция на географските названия.
При създаване на картите е много важно правилно да бъдат подредени обектите. С това се занимава отдела по транскрипцията, който се ръководи от Междуведомствена комисия по географските названия.
Транскрипция – това е установяване на географските названия и правилата за тяхното надписване на картите.
При надписване на названията, особено чуждестранните е необходимо:
– да се избягват изкривявания в надписите;
– да се избира необходимия вариант на наименование, ако съществуват няколко названия;
– да се избягват политическите грешки в наименованията;
– да се използват правилно една или друга транскрипция.
1. Местна официална форма – строго съхранение на написването на названието на държавния език на тази страна, на територията на която се намира обекта.
Тази форма е удобна за прилагане в страните, използващи единен алфавит (азбука). Тази форма не предава произношението на географското название. Например, предаване на названието Париж и щата Айова в местна официална форма ще звучи по следния начин: Paris (Пари), Jova (Айова). За правилното произношение на названията в местна официална форма е необходимо да се знае езика на съответната страна.
2. Фонетична форма – предаването на звученето, по пътя на използването на буквите от българската азбука. Пари е фонетичното предаване на названието на столицата на Франция Paris; Айова е название на щат от САЩ Iova. На картите фонетичната форма се явява основна при предаването на чуждестранните названия.
3. Транслитерация – по буквен преход от една азбука (алфавит) към друга без да се отчита произношението (замяна на буквите от едната азбука с букви от друга азбука). Тази форма се използва рядко, като правило, за трудно произносими названия. Указаните по горе названия Paris, Iova при транслитерация ще се напишат като Парис, Иова. В тази форма българските названия са нанесени на чуждестранните карти.
4. Традиционна форма – написването на географските наименования е в съответствие с исторически възникнали и твърдо установени традиции. Например, фонетично предаване на български език названието на френската столица Paris, което се произнася от французите като Пари, но в България отдавна и по традиция се пише и изговаря Париж.
5. Преводна форма – превод по смисъл на географското название. Например, остров Зелени нос, Огнена земя, бряг на Слоновата кост, нос Добра надежда и други.
В някои страни, например, в Русия е създаден и се води каталог на географските названия, чийто главно предназначение се явява контрол над измененията в названията. С неговото водене се занимава държавната картографска и геодезична служба.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар