// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Наградата в този свят.

„Ние охотно вярваме на това, което желаем.“

Съществува общият талмудически принцип: “Няма награда за заповед в този свят”. Ние изпълняваме заповедите тук, а наградата за тях е подготвена за нас в Света на Бъдещето. Този свят има граници и всички действия в него са ограничени, завършени. За разлика от него Света на Бъдещето е безкраен, резултата от нашите постъпки по време на живота ни се изразява в него в безгранични величини. Земната заповед се заплаща там в еквивалентни величини и мярката за тази еквивалентност е безкрайността.

Интересното е, че почти всички заповеди представляват физически действия, само малко от тях се изпълняват мислено или само посредством намерението. Това означава, че заповедта “сработва” при изпълнение на физическо действие, които намират отклик в духовната сфера. Накратко, действието става тук, а резултатът му е там. В нашия свят няма награда, защото наградата за заповеди са самите заповеди. Истинската награда е затворена в тези последствия, към които ще ни доведе тази заповед, която нашата душа, изпитва върху себе си в Света на Бъдещето. Изменението и духовното издигане ставащо в душата на човек, който извършва заповед е и самата награда.

Връзката между този и Бъдещия Свят се поддържа с помощта на заповеди. Тялото извършва заповед, а душата усеща нейния резултат. Тъй като нашия свят се обитава от тела, а висшия свят се обитава от души, заповедта хвърля мост между двата свята.

Да разгледаме тази тема по-подробно. Когато тялото е заето с изпълняване на заповед е необходима съответната настройка на разума. Когато извършва своята работа в материалната среда, разума излиза от рамките на физическите усещания и в резултат на това физическото начало се преобразува в духовно. Ако човек изпълняващ заповед е действително настроен да извършва духовно действие, считайки го за един от елементите на своето служене на Твореца, неговите физически усилия достигат духовното ниво и установяват пряка връзка между материалната и духовна среда. Ако заповедта се изпълва не с възвишено намерение, тя остава само във физическия свят.

Законът на духовния свят гласи: за всичко трябва да се заплаща в съответната мяра. Поради това чисто физическото действие може да има само физически последствия. И обратното, ако действието е започнато в трансцеденталната сфера, този компонент на човешката личност, който сам по себе си е трансцедентален, т.е разумен, такова действие може да живее и във висшия свят. Ето защо “настройката”, намерението играят толкова важна роля в изпълнението на заповедите. Необходимо е всеки път твърдо да се осъзнава, че заповедта се извършва само заради самата заповед, защото Бог ни е заповядал да я изпълним.

В действителност се зачита даже тази заповед, която се извършва без надлежната духовна мотивация (“настройката”); ако тя отговаря на минималните алахически изисквания, предявявани към дадената заповед навярно ще остави следа във вечността. В книгата „Месилат йешарим“ на Рамхал е казано, че Бог въздава даже на най-бездуховното изпълнение на заповедта, защото „Пресветия, благословен да е Той не лишава от награда Своите творения. Ако човек извършва заповед заради някаква изгода, например, дава пожертвование, той ще има заслуги според представите на обкръжаващите го, тогава няма да има съмнение, че той ще получи своята награда, но при условие, че той макар и частично е имал намерение да изпълни дадената заповед.

Обаче в самия подбор на думите в изречението „ейно мекапеах схар кол брийа“ е скрито важно и сурово предупреждение: тук се има предвид награда, която Тора е приготвила за кучетата. Хумаш ни казва: когато евреите напускали Египет, нито едно куче не е залаяло. Като награда за това мълчание Тора е определила да се хвърлят на кучетата остатъците от мъртвите животни. Получава се така, че Бог награждава справедливо даже кучетата и другите живи същества, които нямат свободна воля: ”Бог не лишава от награда своите творения”. От тук ние правим извод, че даже лошото изпълнение на заповедта, т.е. направено с абсолютно минимално намерение, ще бъде наградена по достойнство. Но колко издевателство е скрито в самото изречение от „Месилат йешарим“, където наградата за заповедта, извършената без надлежната духовна настройка се уподобява на мършата, хвърлена на кучето за мълчанието в нощта на Изхода!

В същото това време даже една единствена заповед, изпълнена в името на Небесата, може да обезпечи на човек вечно пребиваване в Света на Бъдещето. Заповедите се изпълняват във физическия свят, но трябва да се “инвестират” не тук, а в Света на Бъдещето. Ако ние желаем да имаме истински живот в този възвишен духовен свят, ние сме длъжни да му посветим всички наши земни дела.

Истина е, че някои последствия от извършването на заповедите ние усещаме и в този свят, понякога даже получаваме за тях нещо подобно на награда. В светлината на изученото от нас принципно нищо удивително няма: делата живеят там, където те са били “вложени”. Когато заповедта способства непосредствено за подобряване на някой от аспектите на този свят, то може да се прояви не само в Света на Бъдещето, но и тук на Земята. Мишна ни съобщава, че за някои добри дела наградите се плащат още в този свят, а самия капитал може да се поиска в Света на Бъдещето: “Ето, добри дела, плодовете, на които човек жъне в този свят, но заслугата му се запазва (във вид на капитал) и за Света на Бъдещето…”.

Може да се приведе и по-нагледен пример за това, че заповедта, ако трябва образно да се изразим, живее само там където е посадена. Не рядко се задава въпроса: защо праведниците така често страдат, а негодяите процъфтяват. Един от класическите отговори гласи: страданията избавят праведниците от малкото им недостатъци и грехове извършени в този свят, за да могат да преминат в Света на Бъдещето чисти, “като стъкълце”. Защото и най-достойните хора понякога извършват недостойни постъпки и тогава, за да получат истинско с нищо не затъмнено блаженство в духовния свят, на тях ще им се наложи да минат през грехоочистващите страдания тук на Земята.

И обратното, лошия човек може да изпитва щастие в този свят, всички негови желания се изпълняват, като награда за не многобройните заповеди, които е извършил (заслуги имат даже и завършените негодници). Но не си струва да му се завижда: в Света на Бъдещето той няма да получи никаква награда, защото за всички негови заслуги вече е извършено разплащане – тук в земния му живот.

Обаче възниква трудния въпрос: ако истинската награда за заповедите се дава не тук, а в Света на Бъдещето, както ние току що разбрахме, то къде е справедливостта? Та нали даже грешникът заслужава да му бъдат оценени заповедите, като заповеди, т.е. по мащабите на Света на Бъдещето. На нас ни е известно, че даже и една заповед е достатъчна за вечна награда. Защо към неговите заслуги отношението не е такова, както към заслугите на праведниците?

В това е и цялата работа: злодеят по своята същност не е заинтересован да “инвестира” свои заслуги, където и да било освен в този свят. Такъв човек живее тук и само сега. Всичките му придобивки се намират в този свят, освен земни блага за него повече нищо не съществува. А ние учихме, че човек живее само там, където строи своя живот. Ако той не създава духовна среда за себе си, не расте духовно, то това измерение за него просто не съществува. Заповедите, извършвани от такъв човек, това не е нищо повече от физическо действие във физическо измерение. Просто казано, как може той да получи награда в този свят в тази среда, където него просто го няма? Разбира се заповедта съдържа безкрайно огромен потенциал, но тя трябва да се извършва с осъзнаване на този факт. Ако личността е затворена в тесните рамки на физическото битие, нейните действия изпитват върху себе си същите ограничения, тя не е в състояние да преодолее границата на своето естество. Когато човек предпочита крайното пред безкрайното е способен да реализира себе си само в действия ограничени от физическите рамки. На него не му се полага награда във висшия свят – защото него там просто го няма.

Заповеди и разум, тяло и душа. Тези две двойки могат да влияят на зад пределните сфери. Висшият съюз на физическото и духовно начало в крехката обител на човешката личност, това е и тази многообразна реалност, която отразява Бог и Неговото Творение. Вкарвайки тялото и душата в съзнателно изпълнимите заповеди, ние ставаме живо въплъщение на Висшия съюз.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар