// Вие четете...

Приложни науки

Навигационно хидрографско осигуряване на морските дейности.

„Кораб с двама капитани потъва.“

С приемането на документите, определящи националната политика на страната и механизма за нейната реализация, са заложени основите за възраждането на нейното морско могъщество, осигуряването на устойчивото й развитие, защитата и осигуряване на националните интереси на държавата както и безопасността на мореплаването.

Хода на реализацията на основните направления на националната морска политика, изложени в морската доктрина на страната за периода до 2020 година, където е дадена оценка за работата по изпълнението на конкретните задачи в сферата на морските дейности за изтеклия период и изработка на съответните препоръки.

По своето съдържание НХО на морските дейности е дейност по осигуряване на процеса по изучаване, усвояване и използване на Световния океан на основата на съгласувани и взаимно свързани по цели, задачи, място и време на мероприятия и работи, провеждани в районите на океана и морските зони в интересите на създаването на благоприятна навигационно хидрографска обстановка за действието на субектите на националната морска политика, довеждане на навигационно хидрографската информация за нейното отчитане при вземането на решения, планиране и провеждането на морските дейности.

Ролята и значението на НХО на морските дейности е огромна, доколкото то определя:

– възможност за регионално сдържане и защита на националните интереси в Световния океан от силите на флота, а също така и глобалното сдържане в единна система за планиране, подготовка и използване на ВС на страната;

– безопасност на плаването на корабите на подходите и в акваториите на морските пристанища в условията на нарастващи потребности на отечествената икономика и външната търговия в прехвърлянето на експортно- импортни транзитни и каботажни товари;

– възможност за съблюдаване на интересите на държавата при разграничаване на морските пространства и морското дъно със съседните държави на основата на изпълнение на работи по подготовка на пакети от геолого географски и океанографски материали, обосноваващи континенталната природа на земната кора и установяване на външните граници на континенталния шелф;

– решаване на проблеми от системен характер при реализация на проекти в областта на изучаване и усвояване на минералните и енергийни ресурси на Световния океан.

Изхождайки от горе изложеното може да се счита, че е настанало време за определяне на системата на основополагащи виждания за НХО на морските дейности на държавата, практическите пътища за нейното усъвършенстване в близки, средно срочни и дългосрочни перспективи с отчитане на оптималното разпределение на съответните функции на националните субекти за НХО.

Във връзка с това е необходимо да се оцени състоянието на НХО на морските дейности, да се определят стоящите проблеми и противоречия.

Състоянието на НХО на морските дейности на държавата основно се определя от:

– качествените характеристики за функционирането на националните субекти на НХО и ефективността на тяхното взаимодействие;

– количествените и качествени характеристики на функционалните обекти на НХО;

– степента на развитие и усъвършенстване на нормативно правната база на НХО на морските дейности;

– нивото на развитие на научно методическата база, методите, средствата и технологиите на НХО на морските дейности;

– нивото на подготовка на кадрите, осъществяващи дейности по НХО на мореплаването и националната безопасност на страната.

Обобщената оценка по всяка съставляваща показва, че сегашното състояние на НХО на морските дейности като цяло не отговаря на положенията на морската доктрина.

В частност, съществуващите качествените характеристики на функциониращите субекти на НХО и тяхното взаимодействие се характеризира с недостатъчно качество на оказваните държавни навигационно хидрографски услуги, а също така сегашното състояние на НХО на морските дейности като цяло е неудовлетворително.

При това:

– оборудването в навигационно хидрографско отношение на морските пристанища, морските пътища, морските стратегически райони и зони, създаването и поддържането за надеждно функциониране на обектите на НХО се характеризира като недостатъчно, несъгласувано по целеви направления на НХО на мореплаването и национална безопасност, определяно от не приоритетни задачи на НХО, а източниците и възможностите за ресурсно осигуряване на субектите на НХО е с различна ведомствена принадлежност и форми на собственост;

– критически са съкратени обемите на хидрографските и геофизичните изследвания на морските и океанските зони, прекратени са работите по изучаване на релефа на морското дъно, което поставя под заплаха възможността за създаването, воденето и поддържането в конкурентно състояние на националната колекция от морски карти, снабдяването на националните субекти на НХО с информация, морски карти, ръководства и пособия, в това число и за изпълнение на задачите по осигуряване на националната безопасност;

– затруднено е пълноценното обновление на националната колекция от навигационни морски карти на крайбрежните води в съответствие с новите изисквания на Международната хидрографска организация;

– развитието и воденето на държавните картографско геодезически информационни фондове е ограничено и не надлежно са изпълнени изискванията за обезателно предаване на техните резултати към хидрографските, геофизичните и океанографските работи;

– функционирането на системата за сбор, обработка и довеждане до мореплавателите на информация за измененията в навигационната обстановка изостава от световното равнище;

– националните обекти на НХО практически не координират своята дейност по плановете за изучаване на океана и морето за целите на създаване на морски карти, пособия и ръководства за плаване, поддържането им на равнището на съвремието, оборудването на крайбрежието със средства СНО, развитието на корабния състав, а също така техническата политика и изпълнението на другите необходими мероприятия;

– снижено е качеството на изпълнението на международните задължения на държавата и изискванията на националните правни актове в областта на НХО на морските дейности;

– не е съгласувано изпълнението от субектите на НХО на функциите по приемането на нормативните правни актове води към натрупването на противоречия и пропуски в нормативно правното регулиране на НХО на морските дейности.

Съществуващите качествени и количествени характеристики на функционалните обекти на НХО като цяло се явяват недостатъчни и не позволяват на националните субекти на НХО качествено да осъществяват свойствените им функции по изпълнението на задачите на НХО на мореплаването и навигационната безопасност.

И така:

– общото количество функционални обекти за НХО се съкращават и не съответстват на ръста на интензивността на мореплаването в териториалното море, икономическата зона и на континенталния шелф;

– значително количество от функционални обекти на НХО се нуждаят от ремонт, модернизация и реконструкция, а част от тях се намират в аварийно състояние;

– болшинството от функционалните обекти на НХО по своите качествени характеристики отстъпват на чуждестранните аналогични такива, а в отделни случаи не позволяват в пълен обем да изпълняват международните си задължения в областта на осигуряване на мореплаването;

– редица функционални обекти на НХО, използвани за решаване на задачите по навигационната безопасност, по качествени характеристики и по количествен състав не съответстват на предявяваните изисквания и ограничават ефективността на използването на силите, оръжието и техническите средства на флота;

– естествените обекти на НХО като цяло не са достатъчно оборудвани с необходимите функционални обекти на НХО, а в отделни райони количеството на работоспособни функционални обекти са съкратени до критичен минимум, осигуряващи възможността за безопасно мореплаване.

Съществуващото състояние на нормативно правната база на НХО на морската дейност като цяло е отражение на ниското ниво на развитие на морското законодателство и се характеризира с недостатъчната развитост и усъвършенстване, изразяваща се в наличие на съществуващи пропуски и противоречивости в отделни правни норми, а също и дублиране на редица функции на държавни органи в областта на НХО на морските дейности.

Като цяло основния проблем се явява това, че съставът и разпределението на функциите на органите от изпълнителната власт в сферата на навигационно хидрографското осигуряване на морските дейности не позволява осъществяването на ефективното усъвършенстване на системата на НХО вследствие на което:

– министерство, което да осъществява функциите по избора на държавната политика и нормативно правното регулиране в сферата на навигационно хидрографското осигуряване на мореплаването и националната безопасност, не е определено;

– служба по надзора в сферата на транспорта, подведомствена на министерството на транспорта, не осъществява контролно надзорни функции в областта на навигационно хидрографското осигуряване на морските дейности, тъй като в нейната структура не са създадени териториални органи в пълен обем, по осигуряването на безопасността на мореплаването и порядъка в морските пространства, в това число и по контрола за дейността на лоцманската служба, както и за системата по движението на корабите се осъществява от капитаните на пристанища, които се намират в подчинение на агенция от министерството на транспорта;

– функциите по оказване на държавни услуги, управление на държавно имущество и функции в сферата на навигационно хидрографското осигуряване се изпълняват от МТ и МО. При това ХС няма необходимия юридически статут за осъществяване на функции по контрола и надзора, а също и по оказване на държавни навигационни хидрографски услуги, включително и законодателна основа за осъществяване им в сферата на НХО в пристанищата;

– държавното агентство по геодезия и картография не провежда геодезични и картографски работи в океана и морето за целите по осигуряването на мореплаването и не осъществява в НХО проверки за преминаването на линията на държавната граница, а също и при делимитацията на морските пространства.

Освен това, в действащата нормативно правна база съществуват противоречиви положения. Така, отговорностите за НХО на мореплаването са разделени между държавни органи на изпълнителната власт по следния начин:

– НХО на морските пътища се осъществява от МО;

– НХО на речните пътища както и в акваториите на пристанищата се осъществява от МТ.

В закона, регулиращ въпросите по геодезия и картография, отговорностите и функциите на ведомствата по решаването на задачите от областта на НХО са трактувани по противоположен начин, макар формално този закон да не регулира отношенията в областта на НХО.

Като следствие от несъвършенството на нормативно правната база за НХО на морските дейности се явяват:

– дублиране на функции от министерства, което води до натрупване на противоречия във ведомствените нормативни документи;

– недопустимо забавяне на практическата реализация на важни положения от морската доктрина по създаването на единна държавна ХС;

– не ефективно използване на ресурсите, привличане на ведомствените планове и програми за решаването на задачите на НХО на морските дейности;

– отсъствие на единен ред по финансовото осигуряване на работите по развитието на системата на НХО както за сметка на държавния бюджет, така и за сметка на извън бюджетни средства.

Например, нормативно неправилно е определено разпределението на средствата от пристанищните сборове (такси).

В условията на съвременната геополитическа ситуация, появяването на нови морски граници и изострянето на конкуренцията между страните за правото им на използване на океанските ресурси и пространства, а също така мащабността, сложността и важността за държавата на проблемите, свързани с НХО на морските дейности е необходимо комплексен подход за тяхното решение.

На съвременния етап на развитието на НХО на морските дейности в съответствие с тях трябва да бъде реализиран един от принципите на националната морска политика – „концентриране на усилията по строителството и развитието на инфраструктурата на флота на територията на субектите на държавата, които традиционно са свързани с мореплаването, унификацията на тази инфраструктура за военни и стопански нужди”. Това предполага разработването на съответстващата по своите мащаби техническа политика в областта на НХО на морските дейности на държавата и може да бъде реализирано само в рамките на създаването на държавна хидрографска служба.

За съжаление, указаното положение на морската доктрина засега още не е реализирано на практика.

Както следва от казаното до тук, в съвременните условия по усъвършенстването на високо точни оръжия, увеличаването на тонажа и обема на морските превози, строителството на морски пристанища и усвояването на нефтено газовите ресурси на континенталния шелф се отбелязва както ръста на броя на потребителите на навигационно хидрографска информация, така и ръста на изискванията към нея. Това предизвиква необходимост от развитие на нови и усъвършенстване на съществуващите технологии и средства за навигация, хидрография, морска картография и океанографско осигуряване, а също така и провеждане на редица организационни мероприятия. Но решаването на указаните въпроси в значителна степен се задържа заради отсъствието на нужното равнище на интеграция и рационално използване на системите, комплексите и средствата от различното им ведомствено подчинение във вид на не урегулираност по създаването в държавата на единна държана хидрографска служба на основата на обединението им.

Решаването на указаните проблемни въпроси ще позволи осъществяването на обоснован избор на ефективните направления за развитието на системата на НХО на морските дейности на държавата и освен това ще способства за укрепването на националната безопасност както и осигуряването на устойчиво развитие на страната.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар