// Вие четете...

Ниво на океана

Наблюдения за колебания на нивото на морето.

„Трудът винаги дава, а мързелът само взема.“

Наблюдаваните в морето колебания на нивото са в резултат едновременно от влиянието на всички причислени по-рано процеси и поради това те се наричат сумарни. Сумарното ниво се изменя във времето и в пространството, и поради това надеждната и пълната негова оценка може да бъде получена само на основата на непосредствените наблюдения в района на провеждане на снимката на релефа.

Наблюдения за нивото на морето се водят в развърнати мрежи от пунктове.

Мястото на наблюдения е оборудвано с устройства за регистрация на нивото и се наричат нивомерни постове. По местата на разположение на измервателната апаратура нивомерните постове могат да бъдат брегови, островни, на крайбрежен морски лед и морски. По назначението си те биват постоянни, допълнителни и временни нивомерни постове.

Постоянни нивомерни постове – това са фундаментални устройства, предназначени за непрекъснато и продължително наблюдение на морското ниво. Те са предназначени за определяне на средното многолетно ниво на морето и нулата на дълбочините с висока точност и надеждност, а също за определяне на поправките на измерените дълбочини в пределите на зоната на действие. В качеството на постоянни нивомерни постове се използват предимно хидрометеорологични станции.

В Русия, например, първите регулярни наблюдения и регистрацията на морското ниво е била през 1703 г в Кронщат.

Допълнителни нивомерни постове се установяват в такива райони, където изменчивостта на колебанията на морското ниво не могат да бъдат осигурени наблюдения за нивото от постоянните постове. Тук средното морско ниво и нулата на дълбочините се установява също на основата на непосредствените измервания, но точността на тяхното определяне е по-ниска и удовлетворява само конкретни практически задачи.

Временните постове служат само за привеждане на измерените дълбочини към приетата нула на отдалечените участъци от снимката и се установява, като правило, само за периода на работа по снимката.

На нивомерните постове измерването на височините на нивото трябва да се извършва относително непрекъснато за целия период на наблюдения спрямо условен хоризонт, наречен нула на поста. Разбираемо е, че такава нула на дълбочините трябва да се назначава по-ниско от нивото на най-малката вода за дадения участък и бреговите репери да се закрепят надеждно.

На нивомерните постове височината на морското ниво се регистрира относно така наречената единна нула на постовете на морето. За единна нула на постовете, например, в моретата на Русия, имащи връзка с океаните е приет условен хоризонт, лежащ на 5000 мм по ниско от нулата на Кронщатския футщок.

На всички нивомерни постове се установяват по два репера: основен и работен.

Основният репер служи за закрепване на местността за продължителен срок на височинното положение на нулата на дълбочините, а също за контрол на неизменното височинно положение на постовото устройство. За такива репери могат да служат репери и марки от държавната нивелачна мрежа, разположена в района на установката на нивомерния пост.

Връзката на основния репер на нивомерния пост с репер от държавната опорна мрежа се осъществява с двоен ход IV клас при дължина на хода до 3 км и с двоен ход III клас при дължина на хода от 3 до 10 км.

Работният репер служи за повсеместен контрол на височинното положение на постовите устройства и нулата на поста. Поради това работния репер се поставя близо до постовото устройство и трябва да съхранява височинното положение непрекъснато на не по-малко от 2 – 3 години.

Връзката на работния репер с основния се извършва в началото и в края на работата чрез прилагането на двойни нивелирни ходове от IV клас. Привързването на постовите устройства и нулата на поста към работния репер се извършва с двоен нивелирен ход от IV клас при установяване на поста, след завършването на наблюденията на поста, а също в периода на наблюдения след щормово време, ледоход, пълно замръзване и в други случаи, когато възникне съмнение в неподвижността на ниво мерната рейка или свая.

Съвкупността от марки и репери на държавната нивелачна мрежа, а също реперите на основните, допълнителните и временните нивомерни постове, на които е определено положението на нулата на дълбочините, се нарича височинна основа на хидрографските изследвания.

Основни изисквания към местата за установяване на нивомерните постове:

– нулата на поста (рейката) не трябва да се осушава при малка вода;

– местата на установяване трябва да имат свободна връзка с морето;

– постът трябва да бъде по възможност защитен от вълнение;

– трябва да има възможност за извършване на отчитане непосредствено от брега (мостика, пристана);

– в зимно време постът трябва да бъде защитен от мърдане на леда.

Следва да се избягва установяване на постове в дълбочина на бухтите и в устията на реките, когато те служат за привеждане на дълбочини, измерени в морето. Постоянните нивомерни постове трябва да се устройват фундаментално и да се разполагат близо до населени пунктове.

Измерителните устройства на нивомерните постове трябва да осигуряват наблюдения в пределите на целия диапазон от възможни колебания на нивото и да гарантират точност на отчета до 2 см.

Основен и най-прост прибор за измерване на нивото е рейката със сантиметрови деления (футщок), установена вертикално и здраво закрепена на скала или на хидротехнически съоръжения. На постоянни нивомерни постове се установява много по сложни конструкции на футщока и автоматични регистратори – самописци на морското ниво.

Разработени са и се използват автоматични регистратори на нивото с транслация на резултатите от измерванията на кораба по радиото или по хидроакустичен канал. Използването на самописци не изключва непосредствените измервания с помощта на футщок (рейка). В този случай последната служи за привеждане на непрекъснатите записи към нулата на поста, внася калибровъчни поправки и контрол.

Ако средната величина на изменението на нивото под влияние на приливни и сгонно – нагонни колебания на мористите участъци на снимката превишава 1% от дълбочината и при това максималната разлика превишава мигновените нива до брега и на мористите участъци е по-голяма от 0,2 м (за дълбочини по-големи от 50 м – 0,5 м) непосредствено в района на снимката се установяват един или няколко морски нивомерни поста.

При снимка на отдалечени от брега участъци, особено на приливните морета, бреговите нивомерни постове не отразяват действителните колебания на морското ниво. В тези случаи се използват самописци в открито море, които се установяват на дъното и по разликите в налягането от стълба вода автоматично фиксират колебанията на морското ниво. При отсъствие на самописци, в открито море наблюденията за нивото на морето се изпълняват по пътя на измерване на дълбочините с ехолот от кораб, стоящ през целия период на наблюдението на котва.

На бреговите нивомерни постове наблюденията за нивото се извършват по световно време в следните срокове:

а) на не приливните морета – в 0, 6, 12 и 18 ч, а във време на сгон и нагон, ако изменението на нивото за 1 ч превишава 0,2 м, – ежечасно;

б) на приливните морета – ежечасно, а около моментите (±30 мин) за пълна и малка вода – на всеки 10 мин.

За нагледното представяне на същността на тези работи и с цел съхранение на единството на обозначенията на рис. 7 са показани основните величини и техните обозначения, използвани при създаването на височинната основа на приливните и не приливните морета:

Рис. 7

А0 — средно многогодишно ниво (СМУ);

F — мигновено ниво;

N — най-ниско теоретично ниво (НТУ);

О — нула на поста;

m — отчет по СМУ;

f — отчет по мигновено ниво;

n — отчет по НТУ;

h — превишение на нулата на поста относно репера;

h0 — превишение на СМУ относно репера;

L — превишение СМУ относно НТУ;

zи — измерена дълбочина;

z — дълбочина, показана на картата;

zf — поправка към дълбочината за разликата във височините на нулата на дълбочините и мигновеното измерване.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар