// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Мяра-Информация-Материя.

„Всеки на свой госод се моли.“

Формиране на Славянската вяра. Древно руското жречество е притежавало цялостно световъзприятие. Славянската Вяра се е формирала на базата на мъдрост и знания, получени от нашите предци чрез съзерцаване на явленията в природата и на всичко съществуващо, достъпно за сетивата и за разбирането на човека в процеса на неговото развитие. Нивото на разбиране на наблюдаваните явления и обема знания постоянно растели, което обективно довело до необходимостта от обяснения и тълкувания на тези явления, тяхното обобщаване и осмисляне. Разнородните и разновидни понятия за явленията в заобикалящия свят непрекъснато се систематизирали и подреждали, което позволявало да се съхранят тези знания и мисли в определен образ за потомците.

На нашите предци по вяра бил представен основен образ, възникващ от обоготворения Творец Единствен, Създателя на всичко. Бог Единен. В разбиранията на нашите предци Създателят е съществувал и преди тях, а не е излязъл от средите на човечеството! Тоест Бог – това е над всемирна реалност. В Славянската Вяра тази над всемирна действителност е изразена така също в Триглава „Прав – Яв – Нав“, а почитането и обожествяването на Неговото творение и проявление (проявлението на Създателя) така също били представени с определени образи и обожествени.

Един от решилите се на такова обобщение на всички насъбрани до този момент знания и представи за Мирозданието, а така също на основата на собственото си разбиране и получено Свише откровение, е напълно конкретен човек на име Даждбог, роден и живял в Южен Урал, в селище на име Съйвой. Представата му за нашата Вяра, която е била оставена на потомците, е дошла до нас, в частност, във Велесовата Книга. Не трябва да се смята, че оставените от предците сведения са били изложени на основата на знания и разбирания само на един човек. Затова има и толкова Веди.

Още в първоначалния етап от зараждането на Славянската Вяра хората осмисляли различните явления, осъзнавали тяхната взаимна връзка и взаимна зависимост. Тази взаимна зависимост те свързвали със съществуването на някакво единно управление на всички явления, намиращо израз в признаването от хората на Един Бог, Творец, Създател. Тоест трябва ясно да си представим, че нашите предци са разбирали, че съществува само един Бог, който управлява всички процеси във Вселената, но за пред хората в различни случаи и ситуации Той се представя в различен вид. Те също са обожествявали и проявленията на действието (управлението) от Единия Бог в различни природни и жизнени явления, тоест проявяването в различни образи, въплъщения. И именно тези въплъщения на Единия Бог нашите предци са наричали Богове, осъзнавайки при това тяхната взаимна свързаност с Единия Бог и взаимната зависимост на всички Богове помежду им. Тоест Славянската Вяра в Бог не е била „многобожие“ и още по-малко „идолопоклонничество“, както се опитват сега да ни представят това „определени сили“.

Но за пълнотата не било недостатъчно описанието на взаимната зависимост и взаимното влияние на действията на Боговете – въплъщения на Единия Бог. Така се появило Триглавието.

Триглавията изразяват напълно цялостността на определени процеси, протичащи както във Вселената като цяло, така и в живота на обществото.

Основополагащ е Триглавът „Прав – Яв – Нав“. Чрез него била изразена пълната мяра за това, което ние днес разбираме под думата Бог, Творец, Абсолют, Създател и т.н. Този Триглав дава ключа към по-нататъшното разбиране и правилно възприемане на всички съставни части на Славянската Вяра.

Погледнете какъв прекрасен символ на Триглава „Прав – Яв – Нав“ е съществувал у славяните (рис. 9–6).

Рис. 9–6

Прикрепяли са го като ковано украшение на вратите, на стените на домовете си. Този символ се използвал и в ювелирните украшения. А кой от нашите съвременници го е виждал някъде в нашата страна? Ние знаем петолъчната звезда, знаем шестолъчната, знаем „ян“ и „ин“… а не знаем значението на своя древен символ, защото него толкова старателно го крият от нас… Скриват от нас и замаскират и това, че славяните са били нация. Славяните – това не е само нация. Славяните – това са хора, изповядващи Славянската Вяра в Бога. Има християни, има мюсюлмани, има будисти и т.н. и има и славяни, но всички останали религии са били създадени на основата на нашата вяра и в последствие извратени от чифутите със сатанинската си концепция. Славянската Вяра в Бога е най-първата религия на човечеството. Що се отнася до християнството, то цялата му основа е създадена на базата на Славянската Вяра. За това ще говорим по-нататък. Основополагащият смисъл на думата „славяне“ говори сам за себе си – това е „славление“. „Славление“ не подразбира безсмисленото просене на помощта от Бога за благополучен живот, който по начало е даден на човека Свише. Славяни е националност, общност на народи, начин на живот, основан на вероизповеданието.

Мяра-Информация-Материя.

ВЕДА 4. Смисълът на Прав, Яв и Нав.В превод това звучи така: „Още помним древните доблестни времена. Идем със своя Кон незнайно къде. Обърнем се назад. Говорейки, срамуваме се Нав да знаем правилно. Раздвоени сме. Не искаме да мислим. Та нали Даждбог ни сътвори вяра навеки, която е светлината на нашата зора сияеща. В тази бездна е закрепил ДаждБог нашата земя, за да бъде опазена тайната. Така повеляват нам душите на предците ни. Те осветяват утрините ни от Ирия.

Гърци нахлуха в Рус и скверно творят в името на боговете си. Ние самите не се вече доверяваме на ДаждБог. Вече и Кона по границите ни стана изменчив.

Сега творите Прав, той е неведомо даден нам от ДаждБог. Понятен засега, протича той в Яв, та сътворява нашия живот. Щом така е казано за нашата Дида, смъртта е Яв, защото тя е текуща. Творението става в Прав. Нав на небето е в Прав. Преди него има Нав и след него има Нав. В Прав е Яв, за да се поучим от старото. Да въоръжим мощите и душите вън, защото душа има. На колони записахме всичката творяща божествена сила, ще почувстваме това в себе си, това е дадено нам. Това е дар от Боговете. Да го употребим, иначе това би било напразен труд.

Ето душите на прадедите ни от Ирия ни гледат. Там от Жал плачат. Вие ни крещите, как ние не пазим Прав, и Нав, и Яв не пазим. Гледаме с очите си и не го забелязваме, но то е истината. Носим я. Ние сме достойни да бъдем даждбогови внуци, да се молим божествено, да имаме чисти души и тела наши. Да имаме живот с опора във вярата. Отците наши в Бога са се слели в единна правда, самите те – даждбогови внуци. Гледай Рус в ума, нали за ум говорим, то ОУМ великий божествен е. Само той е с нас.

Нему слава творете. В общуването с Боговете воедино ще бъде опазен вашия живот. Ако забравите своите Богове, бъдете като коне … работете там, живеейки в своите земи като овце.

С тази ода враговете се разбягват на … вси страни …“

Ние ще отделим от всичко това само примерите, които ни интересуват по разглежданата, а именно „Прав“, „Яв“ и „Нав“:

Прав – „Праведно“, „Управляващо“, „Това, което прави“ (Каузален, Причинен, Огнен свят), една от трите съставни части на света. Прав е невидим, за разлика от Нав, който понякога бива видим, а понякога и съществува „на този свят“ – нав (навий) се появява или проявява в Яв (наяве).

Яв – „Явно“, „Проявено“ (Физическо; това, което е тук в този свят; „Този свят“), една от трите съставни части на света.

Нав – „He-Яв“, „Неявно“, „Непроявено“ („Онзи Свят“), една от трите съставни части на света.

Както виждате, уважаеми читатели, тълкуването на основополагащите понятия практически напълно съвпада с тълкуването, изложено в КОБ, което е:

Прав – има единен цялостен комплекс закони за развитието на Вселената и всичко е съществуващо и подвластно само на Единия Бог.

Яв – света, който хората са в състояние да усетят чрез своите сетива и да го проявят в своето съзнание.

Нав – света, също съществуващ в природата, но недостъпен за нашето възприятие.

„Преди него има Нав, след него има Нав“, – казва Велесовата Книга. „Той знае това, що е било преди тях и това, що ще бъде след тях…“ – казва Корана. И единия, и другия цитат говорят за информацията, не унищожимостта на която потвърждава и М. А. Булгаков: „Ръкописите не горят“.

И накрая, Нав (Информация) по пътя на управляващото въздействие на Прав (Мярата) се материализира в Яв (Материята).

Даденият Триглав от Даждбог твърди, че процесът на Творение носи управляем характер и се осъществява чрез Прав (управлението се осъществява по определена от Бога Мяра).

Триглавът „Прав-Яв-Нав“ не е нищо друго, освен древен аналог на съвременното триединство „Мяра-Материя-Информация“, явяващо се първо основа, своеобразен фундамент на Концепцията за Обществена Безопасност. Даждбог е съумял да изрази с обобщени понятия първо основата на Мирозданието, т.е., казано на съвременен език, той е бил велик философ на своето време. Явно, че на някого (на „световното задкулисие“) много му е нужно русите да нямат свои корени, да нямат своя писменост, да нямат свои философи от древността и т.н., а всичко да е започвало с покръстването на русите в православието, извършено паралелно на целия наш народ по днешните ни земи.

Русите – сподвижници безусловно са наследили тези древни знания от своите руски предци – славяни. И както и да са се стараели чистачите на историята на нашата страна да скрият от нас правдата, все едно „няма нищо тайно, което с времето не би станало явно“. Правдата винаги излиза наяве. Така например, описваната в „Житие на преподобния Сергей Радонежски“ (издание на печатницата на Свято-Троицката Сергиева Лавра, 1904 г.) на стр. 172, разказвайки ни за събитията, предшестващи Куликовата битка, архимандрит Никон пише:

„Свят старец провидял чрез духа нуждата още веднъж да укрепи мъжеството на Великия Княз пред самата битка, и му изпратил във благословение Богородичната просфора и своеръчна грамота, края на която един от нашите летописци съхранил за потомството. Тази грамота, увещава великия Княз да се сражава мъжествено за делото Божие и да пребивава в несъмнено упование, че Бог ще увенчае делото му със щастлив успех. И завършва със следното изречение: „Затова ти, господине, така ще тръгнеш, и Бог и Троица ще ти помогнат“.

Опитвайки се някак си да обясни разделението на Сергей Радонежски на Бога от Троица, в забележките се дава нелепо лекомислено тълкуване за това, че под „Троица“ Сергей Радонежски явно е имал предвид „храма Пресвета Троица“. Сергей Радонежски не е бил от тези, които си позволяват изказвания, които могат да се тълкуват от всеки както му хрумне. В дадения случай той даже не е казал, а написал: „Бог и Троица!“

Струва си да се замислите над съдържанието и източниците на руската народна поговорка: „Бог троицу любит!“. Също така християнството е преправило и взело доста много образи, обреди и празници от славяните. Ще се върнем накратко към това по нататък.

Символите на противопоставяне на мирогледа на древно руското жречество и древно египетското жречество се явяват:

– руската тройка;

– египетската квадрига (гръцка, римска, византийска, сега западна).

След това погледнете скулптурните композиции на най-емблематичните здания на тези страни и ги сравнете с руската тройка (рис. 9–7).

Рис. 9–7

Защо древно египетското жречество се наложило над древно руското? За това – по- нататък.

„Атон-Ра“ и Славянския Триглав против официалната съвременна философия.

Сега цялата официална академична наука се ръководи от древни представи за мирозданието, които идват от древен Египет. Първоначални и един вид „обективно съществуващи“ философски категории в нея се явяват: материя, енергия, пространство и време.

Но „енергия“ – това е преходна форма на съществуване на материята. Най-прост пример: въглищата (твърда материя) изгарят и се превръщат в газ (газообразна материя). Процесът на преминаване от твърдо в газообразно състояние е съпроводен с отделяне на топлина (енергия).

А „пространство“ и „време“? – това са частните мери на общо вселенската мяра. Това са субективни категории, създадени от човека за:

– измерване на всички честотни процеси на една честота, произволно избрана (време);

– измерването на „пространството“ (протяжността) с една единица дължина, избрана в качеството на еталон.

Така от 4-те основни „елемента“ на съвременната официална философска академична наука верен е само един – „материята“. В същото време първоначални философски категории от древни времена се явяват „мяра“, „информация“ и „материя“. При това не отделени една от друга, а в „процес – триединство: мяра – информация – материя“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар