// Вие четете...

Човешката душа

Мотиви за психични атаки.

„Понякога и дяволът се позовава на свещеното писание, за да постигне своите цели.“

Мотиви за психични атаки.

Вече беше отбелязано, че най-лесният начин да се разкрие дали жертвата на психична атака си фантазира или не, е да се търсят мотиви, и ако те не се долавят, нека предоставим на въображението преимуществото да се съмнява. Общо познатите мотиви на алчността, похотта, отмъщението и страха от предателство не изискват психична проницателност, за да се разкрият, а са видими и с просто око. Има обаче и други мотиви, прилагани в окултните кръгове, които няма да бъдат заподозрени от обикновения изследовател.
Старите книги за омагьосване, достигнали до нас от някоя домашна прислужница, гъмжат от рецепти за осигуряване на любовта на противоположния пол. Древните гримоари предоставят най-подробни ритуални предписания, а документите относно процесите срещу вещици съдържат чести обвинения към вещата жена, която се е заела да направлява хорските чувства в посоки, за които те са нямали естествени пристрастия. Трябва ли такива действия да се приемат сериозно или да ги сложим в една категория с таблетките за отслабване, даващи резултат без да пазим диета?
Вече сме споменавали за старите любовни еликсири. Древните били добре запознати с афродизиаците, които възбуждат половото влечение. Нито пък нашите съвременници ги пренебрегват, както разкриват някои реклами. Има компании във Франция, които специализират в производството на шоколади, съдържащи скрити дози от тези медикаменти. Напоследък бе дадена популярност на тяхната продукция след смъртта на две момичета и един мъж, които поели свръх дози. В тази страна има коктейли, които включват така наречените „тонизиращи съставки“ с добре известен ефект. Ако това не са „еликсири на любовта“, какво са тогава?
Тук ние не засягаме методите, принадлежащи само към физическото ниво, но тези неща трябва да се споменат, защото в много случаи афродизиаците са били използвани като помощно средство при окултните практики. Имаше една фирма, която направи хубав бизнес с тъй наречените „окултни шегички“. Сред нещата, които те доставяха, имаше „Благовоние за операции на Венера“. Тази фирма стигна до фалит, а двамата съдружници влязоха в затвора.
Но освен използването на чисто материални средства, полза може да се извлече от умственото въздействие в тази посока.
Атаката е неосезаема и не оставя следи, а жертвата може да е доверчива и абсолютно невежа не само относно психичната страна на „любовта“, но и относно нейните физически и недоловими емоционални аспекти. Нещо повече, най-силно пострадалите говорят най-малко. Човек чува от време навреме за някое предотвратено посегателство. Посегателството, завършило с успех, рядко излиза наяве, тъй като жертвата има точно толкова мотиви да го скрие, колкото и нападателят.
Когато разглеждаме чисто окултни практики, откриваме два начина за постигане на желания резултат. Може да се приложи психичен натиск върху желания човек и той или тя да изпита въздействието на извършителя, или може да стане тъй нареченото „незабележимо и фино събиране“.
Какво означава това? Трябва да научим много повече за окултната страна на „любовта“, преди да отговорим на този въпрос. На първо място, какви са реалните или загатнати факти по този проблем? Древните са имали строго определени понятия, които могат да ни насочат по вярната следа, дори и да не приемаме антропоморфните обяснения, придружаващи конкретните схващания.
Вярвало се е, че архидемонът Лилит е в дъното на всички подобни въпроси. Според кабалистите, Лилит е била първата съпруга на Адам, която го спохождала само в сънищата му, докато той бил все още самотен в райската градина. Господ Бог бил толкова разтревожен от това, че създал Ева като обратна примамка. Вещиците били предмет и приемник на подобно внимание от страна на Дявола. Света Тереза от Авила е записала, че самият Господ Бог я посещавал. Дева Мария е приела Светия Дух. Свети Антоний е бил подложен на изкушение от красиви женски демони. Има много записани случаи за цели женски манастири, нападани от Дявола. Джордж Мур в своето изключително интересно изследване върху монашеския живот „Сестра Тереза“ описва случаи на „нашествие“ сред по-младите монахини от страна на „ангелски“ любовници, за които имало предположение, че са душите на удавниците в Потопа. Четем в „Битие“ и в „Книгата на Енох“ как Синовете Божии се съвокупляват с дъщерите на хората и в резултат се получава демоничната раса. Фолклорът на различни народи включва примери на съюзи между хора и елементали, които обикновено завършват трагично. Класическата литература гъмжи от истории за посещение на богове и богини на земята. Какво можем да кажем ние за всички тези примери? Има ли в тях нещо повече от приказни елементи и желания? Можем лесно да разберем мотива на монахинята, която се стреми да скрие самоличността на тайния си любовник, като твърди, че е била посетена от Дявола. Също толкова лесно разбираме психологията на останалите в манастира, които вземат присърце тази история и виждат Дявола във всеки ъгъл.
Всеки, който познава езотеричната страна на „любовта“, знае, че това е колкото физически, толкова и етерен съюз. Точно този факт съставлява основната разлика между нормалния съюз и унизителното съвкупление и обяснява защо първото е животворна хармония, а второто носи изнемога и разруха. Не можем ли да приемем за вероятен факта, че някой, който може да излъчи етерно тяло или същество, чиято най-плътна същност е етерната, участва в съюзи при определени условия? И ако ние приемем теорията за медиумството или обсебването, което е патологичната страна на медиумството, какво ще кажем за възможността за даден съюз, докато единият или другият партньор е под контрол? Какъв тип душа ще се появи и ще приеме тленна форма при тези условил?
Средновековната традиция признавала два вида демони, които нахлували в съня, и ги наричала Инкуби и Сукуби Те носели похотливи видения. Съвременната психология не признава тяхната роля и гледа по-близо до реалността Психиците обаче са на мнение, че има зрънце истина в старите поверия и че еротичните въображаеми образи на мъже и жени наистина пораждат изкуствени елементали по метода, описан по-рано. Тези елементали са нещо повече от субективни образи и имат съвсем обективно етерно съществуване, като пораждат определени преживявания. Например човек може да сънува и фантазира еротични преживявания и те, от своя страна, да образуват мисло-форми. Последните съществуват независимо от разума, който първоначално ги е породил, и тъй като се намират в аурата на съответния човек, те му въздействат, точно както мисло-формите, излъчени телепатично от разума на друг човек. Ние в действителност сме обгърнати от собствената си атмосфера, а тя е еманирана от нас самите.
Известно е, че се стига до оргазъм по време на сън, съпътстван от подходящи картини. Древните са вярвали, че той е причинен от демони. Съвременниците ни са склонни да отдадат това на физическото напрежение. Не толкова популярен е фактът, че има хора, мъже и жени, които стигат до такава реакция, като съвсем волево използват фантазията си. Можем ли да не се запитаме дали това не може да стане посредством телепатично внушение и дали то не е играло роля в действията на много сборища?
„Любовната“ сила е едно от проявленията на Кундалини, огненият змей, който според Тантристката философия лежи в основата на гръбначния стълб, или на езика на Западния окултизъм – кръстния сплит. Контролът и концентрацията на силата на Кундалини е важна част от техниките на практическия окултизъм. Има правилен начин тази сила да се насочи чрез мисловен контрол.
Има и още един метод, състоящ се в стимулирането на тази сила и отправянето й в непривични канали, където тя няма да бъде абсорбирана, но ще остане достъпна за магьоснически ритуали. Точно затова при някои от формите на Черната Меса използват като олтар голото тяло на жена, която може да е жива, или убита и принесена в жертва.
По-неопитните оператори обаче не могат да контролират тази сила; веднага щом я натрупат, тя трябва да стигне до логичния си завършек. Затова те използват друг вид стимул, не жена, а момче или младеж. Практикуването на педерастия във връзка с окултизма е много старо и е една от причините за дегенерацията на Гръцките Мистерии.
Всеизвестно е сред окултистите, че не е приятно да се спречкаш с някое окултно братство, на което си станал член посредством церемониално посвещаване, а обвързаността ти с него да се крепи на полагането на клетва.
Както вече видяхме, злонамереният ум на професионалния окултист е отвратително и мощно оръжие. Представете си тогава до каква степен се засилва това оръжие при груповите усилия на повече тренирани мозъци, особено ако те са концентрирани посредством ритуал.
Но освен индивидуалната умствена сила на членовете на дадено братство и колективната мощ на груповите усилия, има още един фактор, който трябва да имаме предвид, когато една окултна организация се занимава с дейности на защита или разруха. Мощта на всяка една окултна организация зависи от т. нар. „контакти“ на един или повече от нейните водачи, които са в психически досег с определени сили. Ако, в допълнение на това, организацията има утвърдени традиции, се изгражда силно въздействащо струпване от мисло-форми. Всяка една церемония за посвещаване съдържа под някаква форма Клетвата на Мистериите, която обвързва новопосветения да не разкрива тайните на различните мистерии и да не злоупотребява със знанието, което му даряват те. Тази клетва често включва Наказание и Инвокация, с които кандидатът се подлага на наказание при нарушаване на обета и призовава някое същество да определи провинението. Някои от тези клетви са ужасяващи и се прилагат с най-голяма церемониалност. Начинът, по който окултните братства са успели да запазят своите тайни показва колко рядко се нарушават положените клетви.
В случай на разногласия с окултното братство, силата, инвокирана в тази клетва влиза в действие автоматично, ако непокорният член спазва духа на традицията, а неговите водачи са сгрешили, силата, призована в тази клетва, ще упражни мощно защитно въздействие, с което ще се сблъскат самите ръководители. Ако, от друга страна, съответен член наруши даден обет за тайна, този наказателен поток на отмъщението ще се отприщи, независимо че провинението може да отмине неразкрито.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар