// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Мотивирането на Сатаниста.

„Който не знае да се преструва, не знае да управлява.“

Мотивирането на Сатаниста.

Тогава, когато цялата религиозна вяра избледнява, това означава, че човек е станал по-близо до себе си и по-далеч от „Бог“, тоест по-близо до „Дявола“. Ако това е Дяволът и човек живее живота си в дяволското капище, с плът движена от енергията на Сатаната, тогава той или избягва от врявата и злобата на праведниците, или застава гордо на тайните си места по земята и манипулира глупавите маси, чрез собствената си Сатанинска мощ до деня, в който може да се появи в своето величие и да възвести: „Аз съм сатанист! Поклонете се, защото Аз съм най-висшето въплъщение на човешкия живот!“
Седемте смъртни гряха на Християнската Църква са: алчност, гордост, завист, гняв, лакомия, сладострастие и мързел. Сатанизмът одобрява отдаването на всеки един от тези „грехове“, тъй като всички те водят до физическо, умствено или емоционално удовлетворение.
Според Сатаниста, няма нищо лошо в това човек да е алчен, тъй като това означава само, че той просто иска повече, отколкото вече притежава. Завист е да гледаш одобрително на притежанията на другите и да желаеш да придобиеш подобни неща и за себе си. Завистта и алчността са двигателни сили на амбицията, а без амбиция много малко съществени неща могат да бъдат постигнати. Лакомията е просто да ядеш повече, отколкото ти е необходимо за да оцелееш. Когато преядеш до степен напълняване, един друг грях, гордост, ще те мотивира да си възвърнеш добрата форма, която ще ти възстанови самоуважението.
Щом ставаш неохотно сутринта, значи съгрешаваш с мързел, а ако се излежаваш в леглото си достатъчно дълго, можеш да откриеш, че извършваш още един грях – сладострастие. И най-слабият порив за сексуално желание е съгрешаване със сладострастие. За да осигури размножението на човешкия род, природата е направила сладострастието втория най-могъщ инстинкт след самосъхранението.
Най-силният инстинкт във всяко живо нещо е самосъхранението, което ни води към последния от седемте смъртни грехове – гнева. Не се ли възбужда инстинктът ни за самосъхранение, когато някой ни наврежда и когато ставаме достатъчно гневни, за да се защитим от по-нататъшно нападение? След като естествените инстинкти на човека го водят към тях, значи, всички хора са грешници, а всички грешници отиват в ада. Ако всеки отива в ада, тогава ще срещнете там всичките си приятели.
„Времената са се променили. Религиозните лидери вече не проповядват, че всички наши естествени действия са греховни. Ние вече не считаме секса за нечист, или че да се гордеем със себе си е срамно, или че да искаме нещо, което друг притежава е порочно“. През последните години имаше опит за очовечаване на духовната концепция на Християнството. Това се прояви по очевидно най-недуховния начин. Литургиите, които се произнасяха на латински, сега се произнасят на родните езици, което успя само да направи глупостите по-лесни за разбиране. Много по-просто е да постигнеш емоционална реакция, като използваш думи и фрази, които не могат да бъдат разбрани, отколкото с изявления, които и най-просташкия ум ще постави под въпрос, когато ги чуе на разбираем език.
Да си припомним, какви бяха целите за промените на времето? „Нужни са писания, осмиващи естествеността и почтеността като архаични отживелици. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинския страх сред хората, безсрамието, доносничеството и още много пороци заложени в човека трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикаме ерозия и развращаване на младежта. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител.”

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар