// Вие четете...

Черно море

Морски течения и ниво на водите в Черно море.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA„Умен човек е онзи, който търси знание: който си въобразява, че го е намерил, е безумец.“

Колебания на нивото на Черно море.

В затворените морета, свързани с океаните чрез протоци височината на приливите е много малка или практически отсъства. За Черно море височината на максималния сизигиен прилив е 9 см.
В резултат на цикличните изменения на климата на Земята се променя и нивото на Световния океан – настъпват евстатически колебания, породени от изменения обем на океанските води. От края на XIX в. се наблюдава повишаване на нивото на Световния океан със скорост 1,5 мм/год., което е започнало в северните ширини и постепенно се разпространява на юг.

В Черно море то се констатира след 1924 г.lin81

lin82Многогодишни колебания на морското ниво при мареографна станция Варна.

Многогодишни колебания на морското ниво при мареографна станция Бургас.

През кватернера нивото на Черно море многократно се е повишавало или понижавало, при което са се променяли неговите размери и средна дълбочина.

Параметри на Черно море през кватернерния период.lin83

Повишаването на морското ниво води до образуването на лимани и лагуни по нашето крайбрежие. lin84
Лимани (1–27) и лагуни (a – e) по Българското черноморско крайбрежие.

Морски течения. Циркулация и смесване на водите в Черно море.

Повърхностните течения в Черно море се зараждат в устията на големите реки и Керченския проток. Голямо значение за посоките на теченията имат ветровете и конфигурацията на бреговата линия.
Основната маса речни води постъпва в северозападната част на морето. Тук започва мощно крайбрежно течение. Събирайки водите на Днепър, Южен Буг и Днестър, то придобива истинските си размери след поемането на дунавските води. Това течение се насочва на юг край румънския и българския бряг. Източно от Варна в него се влива Кримското течение и се образува Южното течение, което се насочва към Босфора.lin85

Схема на повърхностните течения в Черно море.

Оста на течението отстои на няколко мили от брега – там то е най-силно и солеността на водата е най-малка. Във връзка със сезонната динамика на ветровете и прииждането на реките през зимата и пролетта Южното течение е най-силно. През лятото то отслабва и Северното междинно противотечение е изразено по-забележимо. Същото се забелязва и през есента, понякога даже в по-значителна степен. В Българската шелфова зона основното Черноморско течение със средна скорост 0,2–0,4 м/s е насочено в посока от север към юг (фиг. 13).
След Босфора основната маса на водите на крайбрежното течение продължава движението си покрай Анадола. Доминиращите ветрове благоприятстват източната посока на течението. От нос Керемпе една струя на течението се отклонява на север в посока към Крим, а другата продължава да се движи в източна посока, поемайки водите на турските реки в този район. Завихряне на повърхностното течение се забелязва обикновено в югозападната част на морето, главно под влияние на югоизточните средиземноморски ветрове и северните ветрове от районите на Азовско море и Предкавказието.
Край кавказкия бряг доминира течение със северозападна посока. Пред Керченския проток то се слива с Азовското течение. От югоизточния бряг на Крим течението се разделя на две – единият клон се спуска на юг, разминавайки се с течението идващо от Керемпе, и в района на Синоп се влива в Анадолското течение. По този начин се затваря кръгът на Източночерноморското циклонично течение. Вторият клон на Азовското течение се насочва от Крим на запад и се разделя на течение със северозападна посока (към Тендра и Одеса) и течение с югозападна посока (към Варна). Последното се нарича Кримско течение и при сливането му с течението, създадено от водите на Днепър, Южен Буг, Днестър и Дунав, се затваря кръгът на Западно черноморското циклонично течение.lin86

Течения в Българската шелфова зона.

Под кръговите течения на дълбочина 150–200 м често се констатират компенсационни антициклонични течения. Такива течения се наблюдават при устията на големите реки.
С отдалечаването от оста на кръговите течения в посока към централните части на морето скоростта на теченията намалява.
В централните области практически няма определени течения, а само дрейфови придвижвания на водните маси по посока на вятъра.
Обобщените данни от инструменталните наблюдения свидетелстват, че схемата на дълбочинните течения съответства на схемата на повърхностните течения. На хоризонти 200, 300, 500 м средната скорост на теченията е равна съответно на 10, 8, 3,2 см/s (Еремеев и др. 2004). Минималната скорост 2,8 см/s се наблюдава на хоризонт 750 м, след което нараства до 3,2 см/s на хоризонт 1600 м. Вероятно нарастването на скоростта на големи дълбочини е свързано с разпространението на води от Долнобосфорското течение.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар