// Вие четете...

Водните маси

Морски течения в Световния океан.

„Никой не е длъжен повече, отколкото може.“

Морски течения в Световния океан.

Пренасянето на водни маси на голямо разстояние в Световния океан в резултат на постъпателното им движение се нарича морско течение. Морските течения обхващат огромни водни маси в ширина и дълбочина. Посоката им се измерва в градуси, а скоростта им в м/s или възли (knots).
Първите сведения за морските течения за протоците Керченски, Босфор и Дарданелите са дадени от Аристотел (ІV в. пр.Хр.), а за теченията в Гибралтарския проток – от Теофраст (ІV–ІІІ в. пр.Хр.). През 1678 г. немският естествоизпитател Атанасиус Кирхер издава първата карта на морските течения. През 1770 г. Бенджамен Франклин съставя карта на течението Гълфстрийм, а в средата на ХІХ в. във Великобритания са издадени подробни атласи на морските течения в Атлантически, Индийски и Тихи океан.

Карта на течението „Гълфстрийм” от Бенджамин Франклин.

Причините, под действие на които водата в океана започва постъпателно движение се поделят на външни по отношение на океана (вятър, приливообразуващи сили, изменение на атмосферното налягане, речен отток, изпарение, валежи) и вътрешни, възникващи в самия океан, поради хоризонтална нееднородност на полето на плътността вследствие разлики в температурата и солеността на водата. Теченията, наблюдавани в естествени условия са резултат от едновременното действие на външни и вътрешни сили.
Вятърът предизвиква ветрово вълнение по морската повърхност, но същевременно създава напрежение в повърхностния воден слой, което се предава чрез турбулентна дифузия в дълбочина и възникват най-разпространените течения, наречени дрейфови.
Неравномерното поле на вятъра и влиянието на бреговете причиняват наклон на свободната повърхност на океана и хоризонтални градиенти на налягането, поради което възникват градиентни течения.
Приливообразуващите сили са свързани с гравитационното въздействие на Луната и Слънцето. Те причиняват приливни течения с периодично действие. Приливните течения не пренасят съществени водни маси в определена посока, но те поддържат турбулизацията на водите в Световния океан.
Измененията на атмосферното налягане предизвикват хоризонтални градиенти на налягане и съответни на тях бароградиентни течения.
Процесите на водообмен и топлообмен в океана създават хоризонтални градиенти на налягането, свързани с разлика в температурата и солеността на водите, които причиняват термохалинни (плътностни) течения.
На следващата таблица са представени характеристиките на главните течения на Световния океан.

Главни течения в Световния океан.

Чрез измерване на посоката на скоростта на морските течения се получава представа за траекторията на водните частици. Измерванията се извършват с автономни буйкови станции или като върху морската повърхност се поставят плаващи предмети. Чрез оцветяване на повърхностния слой може да се проследи водния поток. Системата на морските течения в голяма степен оказва влияние на процесите в атмосферата и формирането на метеорологичните условия. Пренасяните от теченията водни маси обуславят разпределението на биологичните ресурси в Световния океан, което е от първостепенно значение за риболова.

На следващата на схема са представени  основните повърхностни течения в Световния океан.

Схема на основните повърхностни течения в Световния океан.

В дълбоките слоеве на океаните поради нееднородното поле на плътността съществуват течения особено между полярните и екваториалните области. В антарктическата област води с голяма плътност се спускат в дълбочина и се разпространяват в дълбоководните райони на Атлантическия, Индийския и Тихия океан. Тези придънни течения имат висока скорост (0,4–0,5 м/s).

Обща схема на дълбочинната циркулация и повърхностните течения.

Разпространение на придънните Антарктически води в дълбоководните райони (>4 км) на Световния океан.

В Атлантическия океан дълбочинната циркулация е изразена особено добре между островите Гренландия и Исландия. Северно атлантическите води се движат на юг на дълбочина 1,5–4,0 км. В тяхната горна част се добавят и средиземноморски води с висока соленост, които изтичат от Гибралтарския проток и се разпространяват на дълбочина около 1 км. Северно атлантическите води се проследяват на юг до южна ширина 50–70° , където те се издигат и смесват с водите от горния слой на океана.
В северната част на Тихия океан няма условия за образуване на големи количества дълбочинни води. Затова в северната половина на океана се разпространяват еднородни по структура антарктически придънни води.
В северната част на Индийския океан е добре изразено образуването и разпространението на юг на дълбочинните води. Над тях се разполагат високо солени води от Червено море и Персийския залив подобно на притока на средиземноморски води в Атлантическия океан.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар