// Вие четете...

Приложни науки

Морски дейности – П.

A111„Делата свидетелстват за ума на човека, думите – за знанията му.“

Морски дейности – П.

Падина, това е затворено понижение на дъното с различна форма.

Пал, това е конструкция от няколко забити в дъното пилота или железобетонна тръба, запълнена с пясък, горната част на която остава над водата така, че на нея да може да се задържат корабните въжета и при най-висока вода. В някои теснини се строят за предпазване на минаващите съдове от засядане на брега.

Пикноклин, това е слой в морето, в който скоростта на изменението на плътността на водата по вертикала превишава 0,01 кг/м³.

Пилот, това е железобетонен, метален или дървен стълб, забит в морското дъно на определена дълбочина. Няколко забити един до друг пилота образуват носещата конструкция на някои хидротехнически съоръжения.

Пилотаж. Извършва се от морски лица наречени пилоти (лоцмани) за обезпечаване безопасността на корабоплаването между пристанища, по подходните пътища към пристанищата, в районите им, както и в други места, където е признато за необходимо провеждането на корабите.

Пиpc, това е дълго, тясно съоръжение, разположено във водата, служещо за заставане на вързала на плавателни съдове.

Плавучест се нарича способността на свободно тяло да се държи на повърхността на водата.

Плаващи навигационни знаци, това са буйове и вехи, представляващи плаващи конструкции с определена форма и размери, установени на котва в зададена точка и предназначени за ориентиране на мореплавателите, за ограждане на навигационни опасности, страните на каналите и фарватерите, а също така и за осигуряване осите на фарватери и препоръчителните пътища. Освен това, плаващите навигационни знаци се използват за обозначаване на отделни точки на вода, граници на полигони, зоните за разделно движение и за други подобни цели.

Плаваща сондажна платформа, това е кораб, предназначен за сондажни операции, свързани с експлоатация на морски и речни ресурси.

Плаж, това е част от брега, която периодически се залива от вълните и се състои от натрупани наноси (пясък, чакъл, раковини, черупки, дребни камъни) в прибойната зона.

Планктон (блуждаещо), това е съвкупност от организми, които живеят в морската вода и се пренасят пасивно от теченията. Фитопланктон, това са съвсем дребни едноклетъчни водорасли. Зоопланктон, това са едноклетъчни и малки многоклетъчни животни, които се хранят с фитопланктон и сравнително бързо се размножават.

Планшет се нарича картографски лист на който са изчертани рамките, изобразяващи границите на обследвания район. Работен планшет, предназначен е за водене на прокладка при извършване на измервания в море с цел най-рационално обследване на зададения район и за контрол по изпълнение на набелязаните промерни или трални галсове. Отчетен планшет, предназначен е за нанасяне на резултатите от хидрографските изследвания в окончателен вид. Те служат като изходни материали за последващо съставяне или коректура на морските карти и планове.

План за сигурност на пристанището, това е планът, изготвен с цел да гарантира прилагането на мерките, разработени за опазване на пристанищата и корабите, лицата, товара, единиците, транспортиращи товарите и трюмовете на кораба в рамките на пристанищата от възникването на риск, свързан с безопасността.

Плато, това е обширно възвишение на котловината на океана със сравнително равна повърхност.

Плитчина, това е по-вече или по-малко обширно по площ възвишение на морското дъно от не твърди материали (пясък, тиня и др.) в крайбрежната зона, дълбочината на която е по-малка в сравнение с околните. Крайбрежна плитчина,това е плитчина намираща се в близост до брега.

Плоски правоъгълни координати. Използват се преимуществено в хидрографията при извършване на крайбрежни работи. Оста на абсцисата X в този случай се разполага в плоскостта на осевия меридиан. Положителното значение на X се счита към север. Оста на ординатата Y се разполага перпендикулярно на оста на абсцисата и се счита за положителна към изток. Началото на координатната система се намира в точката на пресичане на осевия меридиан с екватора.

Плътност на морската вода, това е безразмерно отношението на масата на определен обем морска вода с температура в момента на наблюдението към масата на същия обем дестилирана вода при температурата на максималната плътност от 4˚С. Слой на скока на плътността (течно дъно) се нарича този слой морска вода, който разделя слоеве с големи вертикални градиенти на плътността от тези с малки градиенти.

Повиквателни сигнали на бреговите центрове, това са: за районите, обслужвани от брегови център Варна е „Варна трафик“, а за районите, обслужвани от брегови център Бургас е „Бургас трафик“, като сигналът се подава на български и на английски език.

Подводен брегови склон се нарича подводното продължение на сушата.

Подводен вулкан се нарича всяко място на подводно изригване, а понякога и подводна планина от вулканичен произход.

Подводен жлеб, това е дълго и тясно в голямата си част понижение на морското дъно с относително стръмни склонове разположено на шелфа и често преминаващо в континенталния склон. Откритият контур на жлеба е следствие на падането му към дълбоководната част на океана (морето). Дълбоководен жлеб e жлеб в дълбоководната част на морското дъно, запълнен обикновено с дебел слой утайки.

Подводен звуков канал. Може да се определи като слой във водата, в пределите на който звуковите лъчи се разпространяват, изпитвайки многократно вътрешно отражение. При това звуковата енергия се концентрира по протежение на оста на канала при което се създават условия за свръх далечно разпространение на звука, откриващи големи възможности за подводната свръзка и корабоводене. За възникването на подводно звуков канал е необходимо такова разпределение на скоростта на звука, при което на някаква определена дълбочина скоростта на звука има минимална стойност. Слоят в който скоростта на звука има минимална стойност се нарича ос на подводно звуковия канал.

Подводен каньон, това е дълбока със стръмни склонове V-образна в напречен профил долина, която разсича континенталния склон и влиза със своя връх в крайбрежната плитчина.

Подводен хребет, това е тясно и продълговато в определено направление възвишение на дълбоководното дъно с разчленени и относително стръмни склонове. Отделни върхове на подводните хребети излизат над водната повърхност във вид на острови, атоли, скали и рифове.

Подводна долина, това е тясно понижение на континенталната крайбрежна плитковина с полегати склонове или подводно продължение на коритото на голяма река. В много случаи подводните долини преминават постепенно в подводни каньони.

Подводна коса, това е тясна и дълга крайбрежна плитчина.

Подводна планина, това е отделно подводно възвишение на морското дъно със стръмни склонове. Терминът подводна планина се отнася към формите на релефа на дъното само в дълбоките части на океаните и моретата. Подводна столова планина е подводна планина с плоско било. Такива планини се разполагат сред различни дълбочини, включително до 6000м.

Подводно технически водолазни работи. Изпълняват се при обследване, строителство и обслужване на хидротехнически и други подводни съоръжения, оглед и почистване на дъното на акваториите и изваждане на предмети от дъното.

Подходящи пристанищни приемни съоръжения, това са пристанищни приемни съоръжения, които са съобразени с географското положение и големината на пристанището, с броя и вида на корабите, които нормално го посещават, както и с типа и обема на отпадъците от корабоплавателна дейност и на остатъците от корабни товари.

Поле на метеорологичния елемент. Съвкупността от значенията на метеорологичните елементи в цялото пространство или в ограничена негова област се нарича поле на метеорологичния елемент.

Поле на температурата и влажността на въздуха. Нагледна представа за разпределението на температурното поле дават специалните карти на изотермите. Изотермите са линии, които съединяват на картата точки с еднакви температури в даден момент или в някакъв интервал от време. Денонощен ход на всеки метеорологичен елемент се нарича неговото изменение по големина в течение на денонощието. Разликата между максималното и минималното значение на метеорологичния елемент през денонощието се нарича денонощна амплитуда на този елемент. Този слой от въздуха, в който температурата независимо от височината остава постоянна се нарича изотермия, а този слой в който температурата се изменя в зависимост от височината се нарича инверсия. Измененията на абсолютната влажност на въздуха с изменение на височината зависи от процесите на изпарение и кондензация, от валежите, от степента на развитие на конвенцията и турбулентния обмен.

Поле на налягането на въздуха. Вятър. Налягането на въздуха се изменя както в хоризонтална, така и във вертикална посока. Необходимо и достатъчно условие за неподвижност на атмосферата е хоризонталните съставляващи на баричния градиент да бъдат равни на нула. Разпределението на налягането в атмосферата може да се представи с изобарични повърхности, във всички точки на които налягането е еднакво. Линиите на пресичане на изобаричните повърхности с морското равнище или някаква друга височина се наричат изобари. Системата на изобарите, която изразява характера на разпределението на налягането на каквато и да е височина, се нарича баричен релеф. Областите с ниско атмосферно налягане със затворени изобари се наричат барични минимуми или циклони, а областите с високо атмосферно налягане със затворени изобари се наричат антициклони. Циклоните и антициклоните се отнасят към основните форми на баричния релеф. Към междинни или вторични форми на баричния релеф се отнасят долините, гребените и седловините. По-дългите области с ниско и високо атмосферно налягане, чиито изобари не са затворени се наричат съответно долини и гребени. Областта, намираща се между две двойки циклони или антициклони, се нарича седловина.

Полуостров, това е значителна по площ част от континент или остров, вдадена дълбоко в морето.

Посещение на кораб, това е периодът от време между контрола на пристигане на кораба в пристанището и контрола на неговото заминаване, оформено от органите на ИА „Морска администрация”.

Потенциална температура на водата, това е температура, която би приела водата адиабатно охладена при издигането от дълбочината, на която се намира, до повърхността.

Потенциална температура на въздуха, това е температура, която би приел въздуха, ако адиабатно се понижи или повиши неговото налягане до нормалното (1013,25 Pa или 760 мм/Hg).

Права засечка. Способът права засечка се състои в едновременно измерване на две или повече направления към обект, намиращ се в морето от брегови пунктове, координатите на които са известни. Като основно средство за измерване на направленията се използват теодолити.

Праг, това е незначително подводно възвишения между котловини.

Препоръчителен път, това е част от Системите за определяне на маршрутите за движение на кораби, които допринасят за опазване на човешкия живот на море, безопасността и ефективността на корабоплаването и или защитата на морската среда от замърсяване. Системите за определяне на маршрути за движение на корабите са препоръчителни, но могат да станат задължителни, за всички кораби, определени категории кораби или кораби, превозващи определени товари, когато са приети и се прилагат в съответствие с насоките и критериите, разработени от ММО.

Препоръчителен маршрут, това е част от морски път за съобщения по време на война, който удовлетворява освен изискванията на препоръчания път и изискванията на военната безопасност. Препоръчаните маршрути имат отделни номера. Необходимото навигационно осигуряване на препоръчаните маршрути се съчетава с осигуряването на военната безопасност на плаването по тях.

Престой на кораб, това е общото време на пребиваване на кораба на рейда, време за швартоване и отшвартоване на кораба, и времето на кея.

Пречупване на светлината. Морската вода е много пъти по-плътна от въздуха, затова светлинните лъчи при преминаването им през морската повърхност се пречупват, тоест изменят своята посока, като се приближават към перпендикуляра, прекаран към границата на средите въздух – вода.

Прибой. Образува се в плитководието при разрушаване гребена на вълната и се обуславя от наклона на дъното.

Прилежаща водна площ, това е оптимално необходимата водна площ за безопасен и сигурен подход и акостиране на кораби.

Прилежаща зона, това е морската ивица, която се опира до териториалното море и се разпростира на разстояние 24 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.

Прилив, това е периодично повишение и понижение на морското ниво вследствие на гравитационното взаимодействие между Земята, Слънцето и Луната.

Пристан, това е съоръжение предназначено за заставане на вързала на плавателните средства.

Пристанище, това е участък, който включва акватория, територия и инфраструктура на брега, островите и каналите, и обединява природни, изкуствено създадени и организационни условия за безопасно приставане, престояване и обслужване на кораби.

Пристанище за обществен транспорт, това е всяко пристанище, в което се извършват срещу заплащане пристанищни услуги и други съпътстващи дейности от/на кораби и сухоземни транспортни средства, което е достъпно без ограничение за всички кораби и товари.
Пристанища за обществен транспорт с регионално значение, това са Фиш Порт – Бургас, Кораборемонтен завод „Порт – Бургас“, Бургаски корабостроителници южен кей – Л, Трансстрой – Бургас, Одесос ПБМ – Варна, ПЧМВ – Варна, Поморие, Царево, Ахтопол,

Пристанище със специално предназначение, това е всяко пристанище, което е технологично свързано с производствения процес на корабостроителните и кораборемонтните предприятия, както и на специализираните крайбрежни предприятия за хидротехническо и хидроложко проучване, строителство, буксировка и спасяване, и за опазване на околната среда, и не извършва обработка на товари, пътници и поща.

Пристанище Бургас, това е пристанище за обществен транспорт с национално значение и включва Бургас – изток, Бургас – запад, Росенец, Несебър. Пристанище Бургас с район на действие от географския паралел на българско – турската граница до географския паралел на нос Емона.

Пристанище Варна, това е пристанище за обществен транспорт с национално значение и включва Варна – изток, Варна – запад, ТЕЦ Езерово, Петрол, Лес порт, Фериботен комплекс – Варна, и Балчик. Пристанище Варна с район на действие от географския паралел на нос Емона до географския паралел на българско – румънската граница.

Пристанищен басейн, това е част от акваторията на пристанището, оградена с кейове, пирсове, молове и предназначена за маневриране и стоянка на кораби и за извършване на претоварни операции. Пристанището може да има един или повече басейни. Приливен басейн, това е басейн в състава на пристанището (вж. смесено пристанище), изолиран от влиянието на морските приливи посредством дига със специално устройство за вкарване на съдовете (шлюз, полушлюз, врата). Нивото на водата в такъв басейн се поддържа на постоянна височина. Такива басейни в някои страни се наричат докове или мокри докове.

Пристанищен терминал, това е териториално обособена зона от пристанище за обществен транспорт, която осигурява завършен процес по приемане, обработка, съхраняване и експедиране на определен тип товари и или поща по определена технология, или за обслужване на пътници. Пристанищните терминали включват оперативна зона, която е съоръжена в съответствие с предназначението на терминала и технологията на обработка на съответния тип товари. Според технологията на обработка на съответния тип товари и предназначението на терминала той може да включва зона за съхраняване на товари и части от общата техническа инфраструктура на пристанището.

Пристанищна инфраструктура, това е техническата инфраструктура на пристанището по смисъла на § 5, т. 31 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, както и други сгради и съоръжения на територията на пристанището, свързани с обслужване на извършваните на неговата територия дейности и услуги.

Пристанищни приемни съоръжения, това са съоръжения, независимо дали са трайно прикрепени, подвижни или плаващи, които могат да приемат отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност, и остатъци от корабни товари.

Пристанищни съоръжения, това са елементи на пристанищната инфраструктура, трайно прикрепени към терена на пристанището, които са предназначени за извършване на пристанищни услуги.

Пристанищни такси (канални, тонажни и светлинни) се събират за обезпечаване на достъп до пристанищата за обществен транспорт с национално значение, чрез поддържане на акватория или подходните канали и ползване на пристанищна инфраструктура.

Пристанищни услуги, това са услуги с търговски характер, предоставяни в пристанищата за обществен транспорт и извършвани от пристанищни оператори.

Пристанищни морско технически услуги включват пилотаж, буксировка (влачене или тласкане), швартови услуги, снабдяване на корабите с електрическа енергия и комуникации, корабно бункероване (гориво, смазочни материали, вода), техническо снабдяване и услуги, снабдяване с хранителни и други продукти, приемане, транспортиране, съхраняване и преработка на течни и твърди отпадъци, поставяне на защитни заграждения за предотвратяване на разлив на нефтени продукти и почистване на морето от нефтени замърсявания, други услуги, свързани с предоставяне на условия за домуване, укритие и обслужване на плавателни средства.

Пристанищна услуга по вида на товара, за обработка на генерални товари – специализация по вид товар или многоцелево, за насипни товари – специализация по вид товар (напр. тежки насипни товари (руди, инертни материали и др.), за хранителни продукти (зърно), торове, скрап и др.), за обработка на ро-ро товари – по вид на обработваните превозни средства – сухопътни, железопътни, за обработка на наливни товари – нефт и нефтопродукти, течни химикали и газове и др.

Произшествие, засягащо безопасността на кораба, това е сблъскване, засядане, повреда, неизправност или срив в системите, наводнение или разместване на товара, всеки дефект по корпуса или неизправност в конструкцията.
Произшествие, което застрашава безопасността на корабоплаването, това е произшествие, при което възникват неизправности, които могат да повлияят на маневреността или мореходността на кораба, или дефекти, засягащи пропулсивната система или рулевото устройство, електрогенериращата система, навигационното оборудване или оборудването за свръзки.

Прозрачност на морската вода, това е отношението на входящия лъчев поток към изходящия в даден еднороден слой морска вода с дебелина 1 м. Прозрачността обикновено се изразява в проценти на 1 м. Относителна прозрачност на морската вода се характеризира с дълбочинното изчезване на бял диск с диаметър 30 см. В океанографията за краткост относителната прозрачност се нарича прозрачност на морската вода.

Пролив, това е относително тясна част от океана (морето), простираща се между два участъка от сушата и съединяваща водни пространства. Вход на пролив, това е част от пролива, която граничи непосредствено със съседния на нея район от океана или морето.

Просвет, това е минималното вертикално или хоризонтално разстояние, осигуряващо преминаването под мост.

Проход, това е стеснен, но с достатъчна за плаването широчина, участък от водното пространство между брегове, острови и навигационни опасности. Разликата между проход и пролив (проток) се състои в следното: Проходът, като правило е ограничен от малки участъци суша (малки острови, скали), макар че може да е по-широк от много проливи, проливът е ограничен от бреговете на континенти или големи острови. В прохода не може да има проливи, докато в пролива може да има няколко прохода. Проходът във всички случаи е плавателен. Много тесният и сложният в навигационно отношение проход се нарича теснина.

Пътнически кораб, това е всеки кораб или високоскоростен плавателен съд, който превозва повече от 12 пътници.

Пътнически услуги, това са пристанищни услуги с туристически характер, предоставяни в пристанищата за обществен транспорт и извършвани от пристанищни оператори.
Пясък, това е състав от отделни дребни твърди частици с големина от 0,625 до 2,0 мм.

Топоними.

Панисос – Античното име на р. Камчия.

Палеца (Палица) – Нос на 3 км северно от устието на р. Камчия. Изграден е от миоценски пясъчници. Палица на старобългарски означава тояга.

Папия – (грц. патица). Най-високият (501 м) връх на рид Босна, разположен на 4 км западно от с. Варвара. Изграден е от горнокредни вулкански андезитни туфи и туфобрекчи, издигнати над староплиоценска денудационна повърхнина.

Парк Росен (Отманли) – Плаж в южната част на Бургаски залив между н. Чукаля и н. Атия. Дължина 2,7 км. Пясъкът е среднозърнест, кварцов, с карбонатно съдържание 13 %. Наименованието Отманли произлиза от немска дума през турски език и означава надзирател на леярите, които са топели медна руда.

Паша дере – Плаж на 8 км южно от н. Галата. Дължина 1,3 км. Пясъкът е среднозърнест, кварцов, с карбонатно съдържание 13 %. По време на руско–турската война през 1828 г. при потока до плажа е бил убит турски паша.

Перла – Приморско – Северният плаж на гр. Приморско. Дължина 2,7 км. Пясъкът е средно зърнест, карбонатно–кварцов, с карбонатно съдържание 46 %.

Пода – Местност в южната част на Бургаски залив, югозападно от н. Форос, където Мандренското езеро се свързва с морето. Под се е наричал дървеният сал, с който се е преминавало устието, чрез изтеглянето му с въже.

Поморие – (до 1934 г. Анхиало). Град в Бургаска област на 22 км североизточно от гр. Бургас. Население 13629 жители, център на община. Разположен е на полуостров с височина

6–7 м. Морски курорт, солодобив, риболов, калолечение. Развито лозарство, винарство, зеленчукопроизводство. През V в. пр.Хр. е основана древногръцката колония Анхиало, като търговско поселище на Аполония. След края на ІІІ в. е епископски център. Градът е разрушен от аварите в края на VІ в. Известен е със старобългарското име Тутхом (четвърти). През средновековието пристанището на Анхиало се разраства значително. През 1453 г. пада под властта на османските турци.

Поморие–север – Източният плаж на гр. Поморие. Дължина 1,9 км. Пясъкът е средно зърнест, магнетитов с карбонатно съдържание 17 % и съдържание на тежки минерали 62 %.

Поморие–юг – Западният плаж на гр. Поморие. Дължина 1,3 км. Пясъкът е средно зърнест, магнетитов с карбонатно съдържание 24 % и съдържание на тежки минерали 75 %.

Поморийска банка – Скална банка на 3 км южно от гр. Поморие. Върхът и е на дълбочина 6 м. Изградена е от сарматски варовици.

Поморийска коса – Плаж, отделящ Поморийското езеро от морето. Дължина 8,3 км, широчина 100–200 м. Пясъкът е среднозърнест, магнетитов с карбонатно съдържание 12 % и съдържание на тежки минерали 73 %.

Поморийски риф – Скална банка на 1 км източно от гр. Поморие. Върхът и е на дълбочина 1 м. Изградена е от сарматски варовици.

Поморийско (Анхиалско) езеро – Най-голямата лагуна по Българското черноморско крайбрежие, разположена на 2 км северно от гр. Поморие. Площ 8,5 км2, дължина 6,7 км, обем 3,5 млн. м3, дълбочина до 1,4 м. В езерото са създадени солници с добив около 35000 тона морска сол годишно.

Приморско – (до 1934 г. Кюприя, средновековно име Зонарита). Град в Бургаска област на 15 км северозападно от гр. Царево, център на община. Население 2428 жители. Разположен е на н. Кюприя на височина 20 м. Морски курорт. Развито зърнопроизводство, овцевъдство и птицевъдство.

Приморско – ММЦ–Южният плаж на гр. Приморско при международния младежки център. Дължина 2,5 км. Пясъкът е средно зърнест, карбонатно–кварцов, с карбонатно съдържание 34 % и съдържание на тежки минерали 8 %.

Провадийска река – (грц. проват–овца, превод на името на българската крепост Овеч). Река, вливаща се в Белославското езеро. Дължина 119 км, водосборна площ 2132 км2, водно количество 2 м3/сек., наносен отток 71000 т/год.

Гео морфология.

Парников ефект – защитно действие на атмосферата в процеса на топлообмена на Земята с космическото пространство. В отсъствието на атмосфера средната температура на земната повърхност би била не + 15 °С, колкото е понастоящем, а–23 °С.

Пенеплен – заравнен земен релеф в резултат на продължителна денудация.

Пелитови частици – минерални зърна с диаметър по-малък от 0,001 мм.

Перлувий – струпвания на едрокъсов материал от валуни и чакъли, които запълват долинното дъно.

Плаж – елементарна акумулационна форма в зоната на бреговата линия, образувана в резултат на активното въздействие на прибойния поток. Изградена е от пясък или чакъл.

Плажообразуващи наноси – наноси (пясъци и чакъли), формиращи плажа в даден участък. Диаметърът на частиците им е по-голям от 0,1 мм.

Плейстоцен – долна серия на кватернера, обхващаща в Черно море седименти с възраст 0,01–0,73 млн. г.

Подветрена страна – страна на нос, остров или съоръжение, противоположна на тази, откъдето духа вятъра.

Подводен брегови склон – част от бреговата зона с долна граница началото на трансформация на вълнението под въздействие на морското дъно и горна граница–зоната на разрушаване на вълните.

Подводен ландшафт – съвкупността от физикогеографските условия, обхващащи геоложкия строеж на дъното, наносите, релефа, флората, фауната, свойствата и динамиката на водната среда.

Подходен канал – изкуствено удълбочаване на водоема, позволяващо влизането в пристанище на съдове с голяма водоизместимост.

Полуостров – част от сушата, окръжена от три страни с вода, а от едната страна съединена с континент или остров и вдадена в океан, море или езеро.

Потамогенен бряг – бряг, съставен главно от алувиален материал и формиран от речни фактори.

Прах – вж. алеврит.

Прибоен поток – движение на водата, обусловено от вълновата енергия и възникващо в зоната между последното до брега разрушаване на вълната и линията на заплеска.

Пристанище – крайбрежна акватория, естествено или изкуствено защитена от вятър, вълнение, лед и нежелана акумулация.

Пролив (проток) – сравнително тясно водно пространство, което разделя части от сушата (континенти, острови, полуострови) и съединява съседни водни басейни.

Пролувий – съвременни слабоспоени седименти, отложени от временно течащи потоци, които участват в изграждането на наносните конуси на долините и овразите.

Промерни работи – изследвания, провеждани за съставяне на карти и планове на дълбочините и за описване на релефа на подводния брегови склон.

Проток – вж. пролив.

Профил на равновесие на подводния склон – профил, изработен при продължително въздействие върху дъното на вълни с близки параметри при сравнително постоянен вълнови режим.

Пясък – неспоена теригенна или биогенна седиментна скала с размери на частиците от 2,0 до 0,1 мм в диаметър.

Пясъчник – споена със силикатно или карбонатно вещество седиментна скала с пясъчен (псамитов) размер на частиците, които я изграждат.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар