// Вие четете...

Приложни науки

Морски дейности – М.

S11„Ако нещо не го вижда окото, чува го ухото, ако не го чува ухото, вижда го окото.“

Морски дейности – М.

Море. Това е част от океана, вдаваща се в сушата или отделена от другите му части с острови, в която вследствие на нейната обособеност се формират специфични характеристики на хидрологичния режим. По своето разположение моретата се разделят на вътрешни, периферни и между островни. Вътрешно море е море, напълно затворено или почти напълно затворено от сушата и имащо връзка с океана чрез друго море. Периферно море е море, разположено край континентите и се вдава много слабо в тях. Между островно море е море, заобиколено с пръстен от острови и прагове между тях, които възпрепятствуват свободния обмен на водите му с океана.

Морски карти. По своето предназначение морските карти се разделят на навигационни, специални, спомагателни и справочни. Навигационните карти се подразделят на морски навигационни карти, радио навигационни карти, навигационно тактически карти, навигационно промишлени карти, както и карти за вътрешните водни пътища. Морските навигационни карти са предназначени за непосредствено водене на навигационна прокладка и избиране на курса за плаване на кораба. Морските навигационни карти се подразделят по своя мащаб на генерални, пътеви, частни и планове. Специалните морски карти са предназначени за осигуряване на щабовете, корабите и частите на военния флот. Към тях могат да бъдат причислени обзорните карти, карти с мрежа за ПВО и други. Спомагателните и справочни карти са предназначени за решаване на ред практически задачи. Към тях се отнасят бланкови, грундови, карти за елементите на земния магнетизъм, за радио навигационни системи, ортодромически, за часовите пояси, лодъчни, мрежови карти и някой други.

Морска навигационна карта или морско навигационно пособие е карта или книга със специално предназначение или специално съставена база от данни, от която е получена тази карта или книга, официално издание на правителство, упълномощени хидрографска служба или друга съответна правителствени институции или по тяхно възлагане, която е предназначена за удовлетворяване на потребностите на морското корабоплаване. Съдържание на морската навигационна карта се явяват елементите на географската среда, като брегова линия с обозначен характер на брега, хидрография на сушата (реки, езера, канали), релеф на морското дъно, релеф на сушата, навигационни опасности, населени пунктове и пътна инфраструктура, различни забележими от море характерни съоръжения, елементи на специална навигационна информация (средства за навигационно оборудване, фарватери, забранени райони, сведения за магнитното склонение, течения, приливи и други). Морски навигационни пособия. Сведенията за климата, хидро метеорологичните условия, правилата за плаване, работата на средствата за навигационното оборудване, възможностите за попълване със запаси и други се публикуват в лоциите, описанията на СНО, както и в други ръководства и пособия за плаване. Най-пълни и подробни описания на отделни части на океаните и моретата се съдържат в лоциите, материалите за които се събират в процеса на хидрографските изследвания.

Морски бряг. Полоса от сушата, простираща се до бреговата линия, релефа на която се формира под непосредственото влияние на морските вълни при дадено средно ниво се нарича бряг. Брегова линия се нарича границата по която водната повърхност се пресича със сушата. Бреговата линия забележимо се премества в резултат на размивните и на акомулативните процеси. Част от сушата, простираща се непосредствено до брега се нарича крайбрежие. По крайбрежието отчетливо се забелязват форми на релефа, създадени от морето при древни високи нива. Прибрежната полоса от морето, където активна релефообразуваща роля има вълнението се нарича подводен брегови склон. Брегът и подводния брегови склон заедно съставят бреговата зона. В пределите на бреговата зона най-активно протичат съвременните процеси на взаимодействие на морето със сушата т.е. абразия и акумулация. В резултат на абразията се разрушава или размива брегът. В съответствие с преобладаващото влияние на абразията или акумулацията морския бряг е от абразивен или акумулативен тип. За абразивния бряг е характерен високия отстъп, съставен е от коренни породи и е образуван в резултат на разрушителната дейност на вълните. Такъв отстъп се нарича брегови обрив. При последващо развитие на бреговия обрив се натрупват отломъчни материали непосредствено в подножието на обрива и така се заражда плажът. Плажът е акомулативната част на брега, престрояващ се при всяко вълнение. На плитководните брегове вълните се разбиват далече от бреговата линия, като разрушават повърхността на дъното и премествайки отломъчните материали, създават наноси в пределите на бреговата зона.
По морфографичен признак морският бряг се подразделя на праволинеен, разчленен и изровен. Праволинеен е бряг при който липсват извивки на големи разстояния. При това към тях могат да се отнасят, както високи и стръмни бегове, така и ниски полегати. Разчленен се нарича такъв бряг, който се състои от ред близко разположени една до друга бухти и заливи. Изровен е брегът с малки кривини и ниски плажове зад които се намират стръмни склонове на възвишения със сложен твърд произход.
По генетичен признак морските брегове се разделят на корени и съвременни (млади). Корените брегове са съставени от древни планински породи, а младите се образуват в резултат на съвременни отлагания. Към групата на корените брегове се отнасят фиордовите, шхерневите, далматинските и риасовите брегове. Фиордовите брегове се характеризират с тесни, дълбоки заливи с начупена брегова линия, вдаващи се в сушата на десетки километри. Тези брегове имат стръмни, често отвесни склонове, съставени от твърди планински породи. Шхерневите брегове се отличават със сложен релеф, за които е типично наличието на множество заливи с неправилна форма, със скалисти брегове. В заливите по протежение на брега са разположени огромно количество не високи и не големи острови, разпръснати са и множество подводни скали, плитчини и банки. Далматинския бряг е бряг който външно е силно разчленен, и паралелно на общото му направление са разположени многобройни острови, полуострови, заливи и проливи. При това целия бряг е съставен от коренни породи на планински вериги, хребетите на които се явяват острови или полуострови, а долините като заливи и проливи. Риасовия бряг по произход има много общо с далматинския. Разликата е само в това, че тук планинските хребети са разположени спрямо брега почти перпендикулярно. Със спускането на сушата в морето под водата многобройните долини се превръщат в клиновидни заливи. Тези заливи са наречени „риа” в Испания, от където е и наименованието им.
Към групата на съвременните (млади) брегове се отнасят лиманите, лагуните, дюните, ваттовите, коралови и мангрови брегове. Лиманът е бряг сходен с риасовия, но се образува при приводняването на устията на речни долини. Образувалите се по такъв начин заливи се наричат лимани и са съставени от утаечни планински породи. Разпространени са по бреговете на Черно море. Лагуната по външен вид напомня лиман, но тук плитководните заливи (лагуни) са разтеглени по общото направление на ниските брегове и са вдадени в сушата, като са съставени от рохки породи. Лагуните имат две брегови линии вътрешна и външна. Вътрешна е с много извивки, а външната се образува от брегови бар, отличаваща се със своята праволинейност. Дюни това е бряг, който е осеян с характерни пясъчни хълмове, разположени по протежение на бреговата линия. Ваттовите брегове са свързани с мокрещите се плитководни участъци на приливните морета, скриващи се под водата в период на прилив и откриващи се при отлив. Кораловите брегове са обградени с коралови рифове, които или образуват ограждащ брегови риф, или се намират на някакво отдалечение от бреговата линия, даващ началото на бариерен риф. Мангровите брегове се образуват основно по бреговете на тропическите морета, където има гъсти мангрови гори, вследствие на натрупване на наноси при отлив под завесата от въздушните им корени.

Морско дъно. Това е част от земната кора, намираща се под повърхността на морето.
Морски канал. Това е изкуствено прокопан в морското дъно проход за преминаване на плавателни съдове през морското плитководие. Морските канали се делят на подходни и съединителни. Подходен канал е канал, прокопан на подходите към пристанището, когато дълбочините в тях са по-малки от тези в пристанището. Съединителен канал е канал, прокопан през плитководие между два водни басейна. Страните на каналите се именуват лява и дясна, считано по хода на съдовете, идващи от морето към пристанището. Ос на канала е средната (осева) линия на канала.

Морски полигон е определен район от морето, предназначен за провеждане на изпитания на бойни и технически средства или за провеждане на бойни учения.

Морските пространства на Република България обхващат вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф и изключителната икономическа зона.

Морско ниво е височината на повърхността на морето, свободна от влиянието на вълнението (ветрово и зиб), измерено относно условен хоризонт. Средно ниво на морето се нарича величината, получена в резултат осреднените наблюдавани значения на нивото за определен период от време. В зависимост от промеждутъка от време, за който се извършва осредняването се нарича денонощно, месечно, годишно и многогодишно. За практиката на корабоплаването, хидрографията и геодезията най-голямо значение има средното многогодишно ниво, тъй като от него се определят дълбочините на морето и височините на сушата.

Морско технически услуги са пилотаж, буксировка (влачене или тласкане), швартоване, снабдяване на корабите с вода, телефон и електрическа енергия; приемане и обработване на отпадъци.

Място за временно укритие е част от акваторията на морето, където са създадени условия по естествен или по изкуствен начин за временен престой на риболовни кораби в случай на лоши хидрометеорологични условия или форсмажорни обстоятелства.

Мъртво вълнение е ветрово вълнение, след прекратяване на действието на вятъра.

Мъгла се нарича потъмняването на въздуха в приземния слой на атмосферата, предизвикано от продуктите на кондензацията (или сублимацията) на водната пара, при което хоризонталната видимост е по-малка от 1 км. При видимост от 1 до 10 км, това явление се нарича димка. Образуването на мъглите се дължи на насищането на въздуха с водна пара и наличието на кондензационни ядра (солни кристали, разтворени във водата, продукти на изгарянето и др.), при охлаждане на долния слой въздух чрез топло обмен с постилащата повърхност, изпарение от повърхността на водата в по-студения въздух или постъпване на водна пара с продукти от непълното изгаряне на горива в приземния слой въздух. Мъглите предизвикани от изгаряне на горива често се наричат градски мъгли.
Над моретата се наблюдават три типа мъгли: адвективни, мъгли от изпарение и фронтални мъгли. Адвенктивните мъгли се образуват при преместването на топъл въздух с повишено съдържание на влага над по-хладна водна повърхност или над ледовете. Отличават се с голяма продължителност и значителна площ на хоризонтално разпространение. Мъглите от изпарение се образуват при движение на студен въздух над топла морска повърхност, когато температурата на долния въздушен слой е 10° и повече по-ниска от температурата на водата. Гъстотата на този тип мъгла е пропорционална на разликата между температурите на въздуха и водата. Фронталните мъгли се образуват в зоната на срещането на топли и студени въздушни маси, където въздухът се овлажнява силно поради падащите валежи.

Място за убежище е пристанище, част от пристанище, друг защитен пристан, котвена стоянка или всяка друга защитена площ, определена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за приютяване на бедстващи кораби.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар