// Вие четете...

Приложни науки

Морски дейности – И, К.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA„Възложи работата на лентяя и той ще започне да ти дава умни съвети.“

Морски дейности – И, К.

И
Известие до мореплавателите е бюлетин, съдържащ информация относно безопасността на корабоплаването.

Изобата е линия върху морската карта, свързваща точки с еднакви дълбочини.

Изобара е линия върху метеорологичната карта, съединяваща точките с еднакво атмосферно налягане.

Изключителна икономическа зона, простира се отвъд границите на териториалното море на разстояние до 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.

Изключително лоши метеорологични условия са условия, които създават сериозна заплаха за замърсяване на морските пространства или бреговите зони на Република България или на корабоплавателните райони или бреговите зони на съседни държави, или застрашават безопасността на човешкия живот на море.

Изопикта е линия, съединяваща точките с еднаква плътност.

Изотерма е линия, съединяваща точките с еднаква температура.

Изотаха е линия, съединяваща точките с еднаква скорост на вятъра.

Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е организация, която организира и координира дейности по безопасността на корабоплаването, упражнява контрол за спазването на условията за безопасност на корабоплаването и предоставя услуги по управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства, вътрешните водни пътища, каналите и пристанищата на Република България.

Информация за морска безопасност е информация, която се предава до корабите, като навигационни и метеорологични предупреждения, прогнози за времето и други спешни съобщения, свързани с безопасността на корабоплаването.

Информационни услуги са услуги по предоставяне на информация до корабите и до външните потребители за: корабите в съответните райони и за техните товари; състоянието на други брегови служби и съоръжения, свързани с корабоплаването; времето и мястото на качване на пилота; метеорологичната обстановка; докладвани аварийни случаи; кораби, представляващи заплаха за морската безопасност; безопасността на човешкия живот или околната среда; всякаква друга информация, свързана с условията и безопасността на корабоплаването.

К
Камък е малка скала, разположена близо до брега. Камъкът се различава от острова по малките си размери и по това, че той, както и скалата, са лишени от почвена и растителна покривка. Камъните биват надводни, подводни, осушаващи се. Последните два вида камъни обикновено са покрити с водорасли. Струпването на подводни и осушаващи се камъни се нарича риф.

Канал е изкуствено прокопан в сушата проход между два водни басейна.

Каналите за обмяна на информация и информационно обслужване на корабоплаването са на ултракъси вълни, обявяват се от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и се оповестяват в „Известие до мореплавателите“.

Канални такси се събират за преминаване на кораби през морски канали и подходи.

Капитан на пристанище е длъжностно лице, което има право да издава задължителни разпореждания и носи отговорност за околната среда от замърсяване от кораби и за осигуряване безопасността на корабоплаването и човешкия живот.

Карта. Умаленото, обобщено изображение на земната повърхност или на отделни нейни участъци се нарича карта. Това е такова изображение на земната повърхност при което изкривяванията са подчинени на определени закони. Математическото изразяване на тези закони зависи от способа на изобразяване на земната повърхност на плоскост. План се нарича такова изображение на земната повърхност при което изкривяванията не превишават пределите на графическата точност (0,2 мм). Плановете се характеризират с постоянство на мащаба и отсъствие на ъглови изкривявания.

Картна нула се нарича такова ниво от което се отчита дълбочината върху морските карти. Дълбочините нанесени на морските карти се привеждат за морета без приливи (при височина на прилива до 50 см) към средното многогодишно ниво на морето.

Картография. Науката занимаваща се с методите и процесите по създаването на картите, а също така и със способите за тяхното използване за практически цели се нарича картография. Разделът от картографията занимаващ се с изучаване на свойствата на картографските проекции се нарича математическа картография. Тук се установява връзката между координатите на точките от земната повърхност и съответстващите им точки на картата, разработват се способи за построяване на картографската мрежа, изследват се изкривяванията, възникващи при изобразяване на земната повърхност.

Картографска проекция. Математически зададения способ за изобразяване повърхността на елипсоид или кълбо на плоскост се нарича картографска проекция. В действителност земната повърхност в геометрически смисъл е изключително сложна. При създаване на карта от тази реална повърхност се преминава към идеална (математически правилна) повърхност. За такава математически правилна повърхност се приема обикновено повърхността на сфероида (въртящ се елипсоид), малката ос на който съвпада с оста на въртене на Земята. В някои случаи сфероида се заменя с кълбо (сфера).

Картометрия. Въпросите свързани с извършването на различни измервания по картите се нарича картометрия.

Кейове или съоръжения за акостиране са съоръжения, които позволяват приближаването и швартоването на кораби, за да могат да извършват своите операции, при необходимите условия за безопасност, се наричат кейове. Брегови кей е участък от брега на пристанищната територия, предназначен за заставане на плаващи съдове на вързала за извършване на претоварни операции. Плаващ кей е участък в защитената акватория на пристанището, предназначен за заставане на плаващи съдове при извършване на претоварни операции на вода от кораб на лихтер и обратно.

Кейова стена е брегови кей, на който предната (лицевата) страна е вертикална.

Кейово приспособление е всяко приспособление на кея, служещо за завързване на плаващите съдове и предпазващо ги от удар в него.

Климат. Характерният за дадена местност, многогодишен режим на времето, който се определя от географското положение се нарича климат.

Климатична система. Съвкупността от атмосфера, хидросфера, биосфера и геосфера и тяхното взаимодействие се нарича климатична система.

Климатично време. Физическото състояние на атмосферата в определен момент, което се характеризира със съвкупността от значенията на метеорологичните елементи и явления се нарича климатично време.

Кнехт. Приспособление на кея, което служи за задържане въжетата на плаващия съд, се нарича кнехт. По своето предназначение кнехтовете биват обикновени и щормови. Те се изготвят от метал или железобетон с удебеление в горната си част, за да не се изплъзват корабните въжета.

Континентален склон се нарича частта от подводната периферия на континента, спускаща се стръмно от границите на континенталното плитководие към дъното на океана.

Континентално плитководие е подводно продължение на сушата, което се характеризира с малки наклони на дъното, като рядко надвишават 1,5-2º.

Континентално подножие се нарича най-ниската част от подводната периферия на континента, прилягаща към основата на континенталния склон и представляваща вълнообразна наклонена акомулативна равнина. Широчината на континенталното подножие се колебае в широки граници. Някъде то може да е много тясно и почти незабележимо, а другаде е широко до стотици километри. Наклонът на подножието е обикновено около 2 – 3°.

Количество обявен за обработка товар е посоченото в генералния акт или в митническия манифест количество товар при разтоварване и, или в товарния ордер – при натоварване на кораба в морско пристанище за обществен транспорт с национално значение.

Конвенция за международни правила за предпазване от сблъскване на море. Конвенцията е приета през 1972 г. (обн., ДВ, бр. 17 от 2003 г., в сила от 15.06.1977 г.).

Континенталният шелф включва морското дъно и недрата на подводния район, които са естествено продължение на сухоземната територия и се разпростира отвъд териториалното море до установените граници с континенталния шелф на другите прилежащи и срещулежащи държави.

Контейнеровоз е специализиран кораб, предназначен за превоз на контейнери.
Контейнеровоз тип „open-top” е контейнеровоз, отговарящ на изискванията в „Препоръки относно измерване на контейнеровозите тип „open-top”, приета от Комитета по безопасност.

Комбинирана засечка е способ за определяне на мястото, в който за получаване на координатите се използват разнородни навигационни параметри.

Координатна мрежа се нарича съвкупността от две системи координатни линии на сфероида. Координатна линия се нарича геометрично място на точки от сфероида за което едната от координатите е постоянна. Изображението на координатната мрежа на плоскост в дадена проекция се нарича картографска мрежа.

Корабни водолазни работи, извършват се за оглед, експертиза, почистване и отстраняване на повреди по подводната част на корпуса на кораба или в наводнени корабни отсеци, оглед на место стоянките и кейовете.

Кораб е всяко самоходно или несамоходно плавателно съоръжение от какъвто и да е тип, включително съдове на подводни криле, на въздушна възглавница, подводници, плаващи средства и неподвижни или плаващи платформи, предназначени за плаване по море и което се използва за извършване на една или няколко от следните дейности: превоз на товари, превоз на пътници и багажи; влачене на плавателни съоръжения; извършване на морски услуги и други помощни операции; риболов; експлоатация на други морски богатства, както и други дейности.

Кораби в състав е временно формирование от влачени/тласкани кораби и влекач/тласкач.

Корабостроителен и кораборемонтен завод е производствено предприятие, разположено на брега и предназначено за строеж и ремонт на плаващи съдове, съвкупност от различни съоръжения, като хелинги, стапели, докове и др.

Коса се нарича ниско и тясно наносно образувание, успоредно на брега или в друго направление. По вида на очертанията си косите биват праволинейни, извити и сложни. Материалите, от които се образуват са пясък, раковини и дребни камъни.

Котвена стоянка е определен район, в който корабите могат да застават на котва.

Котвено място е участък от водното пространство край брега (в рейда, залива, бухтата), удобен за заставане на котва. Котвеното място се използува несистематично и е ограничено по площ.

Котловина е обширно затворено понижение на океанското дъно с кръгла или неправилна форма с полегати склонове и големи дълбочини (около 5000м).

Крайбрежие се нарича ивицата от сушата, намираща се до морето и неговата широчина се определя в зависимост от навигационно хидрографските и други особености.

Курс е хоризонталното направление на движението на кораба. Измерва се от 0° до 360°.

Топоними.

Икантълък, нос – (тур. йъкънтълък–разрушаване). Нос на 6,5 км източно от гр. Балчик. Изграден е от сарматски варовици, които активно се рушат със средна скорост на абразия 15 см/год.

Икантълък, плаж – Плаж западно от н. Икантълък. Дължина 150 м, широчина 35 м. Пясъкът е среднозърнест, карбонатен, с карбонатно съдържание 73 %.

Иланджик – (тур. Яланджък–Лъжегалата; йъланджик–змийче). Нос на 4 км северно от устието на р. Камчия. Изграден е от карагански пясъчници и мергели. Покрит е с гора.

Иракли, плаж – Плаж при устието на р. Иракли. Дължина 2,5 км. Пясъкът е среднозърнест, кварцов, с карбонатно съдържание 5 %. Името произлиза от древногръцкия герой Херакъл–прославен от Хера.

Иракли (Вая), река – Река, вливаща се на 6 км северно от н. Емине. Дължина 10 км, водосборна площ 40 км2, водно количество 0,17 м3/сек., наносен отток 3800 т/год.

К

Каварна, град – (индоевр. хубава вода, антично име Бизоне, средновековни имена Карвуна, Карбона, Карнава). Град в Добричка област на 18 км източно от гр. Балчик. Център на община с 20 съставни села. Население 11520 жители. Разположен е на 2 км северно от морския бряг, където при н. Чиракман до пристанище Каварна сарматските варовици достигат височина 125 м. Голям селскостопански център с развито зърнопроизводство, зеленчукопроизводство, лозарство, говедовъдство, риболов. По Букурещкия договор от 1913 г. градът е предаден на Румъния (с прекъсване през Първата световна война 1916–18 г.). Върнат е на България по Крайовския договор от 1940 г.

Каварна, плаж – Изкуствен плаж от насипан кариерен пясък на пристанище Каварна с дължина 0,5 км.

Каваклар – (тур. тополи). Нос, разположен между плаж “Журналист” (Кабакум) и курорт “Св. Св. Константин и Елена”. Изграден е от сарматски варовици и пясъчници.

Каваците – (тур. тополи). Плаж на 2 км южно от гр. Созопол между н. Христос и н. Св. Агалина. Дължина 2,1 км. Пясъкът е среднозърнест, карбонатно–кварцов, с карбонатно съдържание 39 %. Малки дюни с пясъчни лилии.

Калиакра – (грц. красив нос; антично име Тиризис Акра–нос на теризите, тракийско племе). Скалист нос на 12 км югоизточно от гр. Каварна, вдаден на 2 км в морето, висок 70 м. Изграден е от червено обагрени сарматски варовици. Обявен е за природен резерват през 1941 г. с площ 687 ха. Запазени са останки от древна крепост. Туристически обект.

Калкантепе – (тур. калкан–щит, тепе–връх, хълм). Местност на брега на община Каварна, между селата Топола и Божурец. Брегът е изграден от сарматски варовици с височина до 38 м, в които средната скорост на абразия е 14 см/год.

Камен бряг – (до 1942 г. Кая бейкьой). Село в община Каварна на 12 км северно от н. Калиакра. Население 87 жители. Развито зърнопроизводство и животновъдство.

Камчия, курорт – Курорт в близост до устието на р. Камчия, в местност Лонгоз. Строителството му започва през 1971 г.

Камчия, река – (стбълг. Камчии–лодкар; антично име Панисос, средновековни имена Тича и Камчи сую). Най-голямата българска черноморска река- дължина 244,5 км, водосборна площ 5358 км2, водно количество 20 м3/сек. По-големи притоци Луда Камчия, Елешница, Комлудере и др. След построяване на 4 язовира наносният и отток намалява от 2,1 млн. т/год. на 0,5 млн. т/год. В долното си течение преминава през местността Лонгоз, покрита с ясенови и брестови гори и увивна растителност. През 1951 г. 842 ха в устието на реката са обявени за природен резерват.

Камчия–Шкорпиловци – Най-големият плаж по Българското черноморско крайбрежие с дължина 12,7 км, широчина до 300 м и площ 2 км2. Пясъкът е среднозърнест, кварцов с ниско карбонатно съдържание 3–8 % и съдържание на тежки минерали до 10 %. Дюните на плажа достигат височина 8,5 м.

Караагач – (тур. бряст). Нос на 1 км южно от гр. Китен. Изграден е от горнокредни вулкански туфи.

Карантината – (итал. четиридесет дни). Местност между плаж Аспарухово и н. Галата в южната част на Варненски залив, където в миналото корабите са били изолирани за известно време за избягване на заразни болести.

Карвуна (Карбона) – Средновековно име на гр. Каварна.

Карон Лимен – (грц. пристанище на карите). Антично селище при н. Шабла, съществувало до VI в.

Карталбурун – (тур. орлов нос). Нос на 3,5 км източно от с. Дуранкулак. Изграден е от льос с височина 13 м, в който средната скорост на абразия е 11 см/год. Наименованието е свързано с морските орли, обитавали в миналото района.

Карталийско (Орлово, Балтата) блато – Най-северният лиман по Българското черноморско крайбрежие, разположен югозападно от н. Карталбурун. Оформен е в карстова долина. Подхранва се от подземни води и валежи.

Кастрици – (грц. крепост). Средновековното име на варненския квартал Виница.

Кастро – (грц. крепост). Нос на южния бряг на залива на Царево, където е разположена старата част на града. Изграден е от сарматски варовици.

Кая – (тур. скала). Нос северно от устието на р. Ропотамо. Изграден е от горнокреден вулкански тефроиден флиш.

Китен, град – (до 1937 г. Урдовиза). Град на 4 км южно от гр. Приморско. Население 867 жители. Разположен е на височина 20 м върху малък полуостров. Морски курорт. Развито овощарство, лозарство, риболов.

Китен, плаж – Южният плаж на гр. Китен. Дължина 1,2 км. Пясъкът е среднозърнест, карбонатно–кварцов, с карбонатно съдържание 30 %.

Китенска река (р. Караагач) – Река, вливаща се на 1 км южно от гр. Китен. Дължина 30,5 км, водосборна площ 224 км2, водно количество 1 м3/сек., наносен отток 21300 т/год.

Козлука – (тур. козлук–място с орехи, означава още преграда за добитък). Нос на 7,5 км западно от н. Емине. Изграден е от пясъчници и мергели, в които средната скорост на абразия е 8 см/год.

Козяк – Средновековното име на с. Обзор.

Кокетрайс – Подводна пясъчна банка на разстояние 5 км южно от н. Емине, открита от английския хидрографен кораб “Кокетрайс” през 1897 г. Връхната и част е на дълбочина 16 м. Изграден е от едро–и среднозърнести кварцово–фелдшпатови пясъци, примесени с мидени черупки с обща дебелина 26 м, като под тях е отложена тиня. Банката представлява система от реликтови пясъчни коси, образувани от наносите на р. Палеохаджийска.

Кокодива – (трак. град на Коокос). Местност южно от н. Каваклар, където се намират останки от антично селище.

Колокита – (грц. тиква, кратуна). Нос на 3 км югоизточно от гр. Созопол, най-северният нос на п-ов Божака. Изграден е от горнокредни вулкански скали, латити и трахити.

Коракя (Коритория) – (грц. гарвани). Нос на 3 км северно от Маслен нос. Висок 44 м. Изграден е от горнокредни вулкански туфи. Обрасъл е с храсти и широколистни дървета.

Кочан, нос – (грц. скрит). Нос на 7,5 км северно от н. Емине. Изграден е от палеоценски пясъчници и мергели. Покрит е от широколистна гора.

Кочан, плаж – Плаж, южно от н. Кочан. Дължина 0,5 км. Пясъкът е едрозърнест, кварцов, с карбонатно съдържание 6 %.

Крайморие, квартал – Квартал на гр. Бургас, разположен в южната част на Бургаския залив, на 2 км югоизточно от н. Форос. Морски курорт.

Крайморие, плаж – Плаж източно от кв. Крайморие. Дължина 1,5 км. Пясъкът е среднозърнест, карбонатно–кварцов, с карбонатно съдържание 26 % и съдържание на тежки минерали 36 %.

Крайморие – юг, плаж – Плаж на 1 км югоизточно от кв. Крайморие. Дължина 0,6 км. Пясъкът е средно зърнест, карбонатно– кварцов, с карбонатно съдържание 25 % и съдържание на тежки минерали 20 %.

Кранево – (до 1942 г. Екрене). Село в община Балчик на 24 км североизточно от гр. Варна. Разположено е на височина 20 м в най-североизточните разклонения на Франгенското плато. Население 971 жители. Морски курорт. Развито лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство. Името произлиза от крепостта Кранея (Крън; стбълг. отчупен, изрязан).

Краневска река (р. Екрене) – Река, вливаща се в Черно море при с. Кранево. Дължина 14 км, водосборна област 84,5 км2, водно количество 0,36 м3/сек., наносен отток 8000 т/год.

Крапец, нос – Нос на 1,5 км североизточно от с. Крапец, висок 11 м. Изграден е от льос, в който средната скорост на абразия е 11 см/год.

Крапец, село – (до 1942 г. Карапча, стбълг. карп–шаран). Село в община Шабла на 12 км южно от границата с Румъния. Разположено е на височина 6 м. Население 330 жители. Развито зърнопроизводство, зеленчукопроизводство, овцевъдство, риболов. Морски курорт.

Кротирия (Червеният нос) – (грц. шум, грохот). Нос на 4 км западно от гр. Поморие. Висок е 6 м. Изграден е от сарматски варовици.

Кръстова банка (Кресчент) – Банка на 2 км югоизточно от гр. Поморие. Връхната и част е на дълбочина 8 м. Изградена е от сарматски варовици и пясъчници. Открита е от английския хидрографен кораб “Спитфайър” през 1854 г.

Къмпинг Градина, плаж – Плаж на 3 км западно от гр. Созопол. Дължина 4 км. Пясъкът е среднозърнест, кварцов, с карбонатно съдържание 20 % и съдържание на тежки минерали 5 %.

Къмпинг Делфин, плаж – Плаж между с. Варвара и гр. Ахтопол. Дължина 0,2 км. Пясъкът е среднозърнест, карбонатно– кварцов, с карбонатно съдържание 25 % и съдържание на тежки минерали 8 %.

Къмпинг Европа, плаж – Плаж на 5 км западно от гр. Поморие, между н. Лахна и н. Кротирия. Дължина 2,5 км. Пясъкът е среднозърнест, магнетитов с карбонатно съдържание 14 % и съдържание на тежки минерали 75 %.

Къмпинг Корал, плаж – Плаж на 2,5 км южно от гр. Китен. Дължина 0,8 км. Пясъкът е средно зърнест, карбонатно–кварцов, с карбонатно съдържание 42 % и съдържание на тежки минерали 18 %.

Къмпинг Оазис, (Потурнашки) плаж – Плаж при устието на р. Потурнашка на 1 км югоизточно от с. Лозенец. Дължина 0,5 км. Пясъкът е среднозърнест, карбонатно–кварцов, с карбонатно съдържание 35 %.

Къмпинг Черноморец, плаж – Източният плаж на с. Черноморец. Дължина 0,4 км. Пясъкът е среднозърнест, кварцов, с карбонатно съдържание 20 % и съдържание на тежки минерали 36 %.

Къмпинг Юг, плаж – Плаж на 1,5 км южно от гр. Китен. Дължина 0,3 км. Пясъкът е среднозърнест, карбонатно–кварцов, с карбонатно съдържание 42 %.

Кюприя – (тур. мост). Нос, на който е разположен гр. Приморско. Изграден е от сарматски варовици с височина до 20 м. Според някои изследователи името произлиза от старогръцки и означава кошара, обор.

Гео морфология.

Изветряне на скали – повърхностно разрушаване на скалите под действието на атмосферни агенти (механично), химични агенти (химично) или живи организми (биогенно), в резултат на което скалите и минералите се превръщат в нови по-устойчиви продукти при изменените физикомеханични условия.

Изкуствен плаж – съоръжение за защита на бреговете от размиване или за разширяване на съществуващи плажове чрез насипване или намиване на пясъци или чакъли.

Изобати – линии върху карта, съединяващи точки от морското дъно с еднаква дълбочина спрямо средното морско ниво.

Изостазия – теория, според която земната кора плува в подкоровия субстрат по законите на хидростатиката.

Изохипси – линии върху карта, съединяващи точки от сушата с еднаква надморска височина.

Изтриване на наноси – загуби в масата на наносите в бреговата зона, в резултат на ударите помежду им, в брега и в морското дъно.

Ингресия – заливане на понижени крайбрежни участъци от морето при евстатично повишаване на нивото или при тектонско потъване на сушата. В резултат се образуват лиманни, фьордови и риасови морски брегове.

Интерглациал – периодът, разделящ две ледникови епохи. Характеризира се със затопляне на климата и топене на ледници.

Инфилтрация – проникване на водите от земната повърхност в почвата.

К

Каламит – слой на древночерноморския подетаж на холоценската серия в Черно море, залягащ над витязкия. Каламитските седименти имат възраст 3000–5000 г.

Кален вулкан – хълм с конична форма, образуван от кален материал и скални отломки, изхвърлени заедно с вулканските газове.

Калцит – безцветен или бял минерал, калциев карбонат, изграждащ варовици, доломити, мрамори и др. скали.

Канал подходен – изкуствено удълбочаване на дъното на водоема, обезпечаващо влизането на кораби с голямо водоизместване в пристанището.

Каньон – тясна и дълбока долина със стръмни или отвесни склонове.

Капацитет на наносния поток – максимално количество наноси, което надлъжно–бреговият поток може да пренесе за единица време при дадена хидрометеорологична обстановка.

Караджол – западен вятър по Българското черноморско крайбрежие. Времето, когато духа този вятър, е облачно и дъждовно.

Карангат – долният етаж на горния плейстоцен в Черно море. Карангатските седименти имат възраст 30000–120000 г. Карангатският басейн се характеризира с по-висока температура и соленост на водите в сравнение със съвременния.

Карбонати – седименти, съдържащи над 70 % калциев карбонат. Обикновено имат биогенен или химически произход.

Карст – комплекс от брегови или подводни форми на релефа, образувани под действието на химическата абразия.

Кварц – един от най-разпространените в природата минерали, силициев диоксид, изграждащ пясъци, пясъчници, кварцити, конгломерати, гранити, риолити, и др. скали.

Кватернер – последният период от неозойската ера, който има продължителност 1,81 млн. г. Препоръчва се замяната на термина с неговите подразделения: плейстоцен и холоцен.

Кекур – изолирана в морето скала, устойчива на абразия.

Класификация на бреговете – морфоложка, динамична, структурна, еволюционна или генетична подялба на морските брегове.

Климат – характерен за дадена местност многогодишен режим на времето.

Клиф – абразионна вертикална плоскост, изработена от вълнението в коренни скали, в чието подножие е формиран бенч.

Коефициент на разчлененост – понятие, характеризиращо увеличената дължина на бреговата линия, поради вдлъбване и изпъкване. Представлява отношението между дължината на даден участък и дължината на отсечката, съединяваща двата му края.

Колебания на морското ниво – изменения на взаимното положение на повърхността на морето и сушата по вертикала.

Колувий – откъсната, преместена под действие на гравитацията и натрупана в основата на стръмните склонове и сипеи разнокъсова груба скална маса.

Конвергенция на наносните потоци – сближаване на наносни потоци с противоположни посоки във вдлъбнати брегови участъци (най-често заливи).

Конгломерат – споена скала, съставена от заоблени късове.

Коса – тясна надводна пясъчна ивица, която се вдава в морето и с единия си край е свързана със сушата.

Крайбрежие – бреговата зона и ивицата от сушата, на която са се съхранили брегови форми на релефа, създадени при морско ниво, по- високо от съвременното.

Критична скорост – скорост на течението, при която се преминава от ламинарно в турбулентно състояние.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар