// Вие четете...

Приложни науки

Морски дейности – Е, Ж, З.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA„Което е направено през нощта се вижда през деня.“

Морски дейности – Е, Ж, З.

Е
Езеро е голям воден басейн изцяло заобиколен от сушата със сравнително големи дълбочини в близост до брега..

Електропроводимост на морската вода. Способността на морската вода да провежда електрически ток се дължи на това, че тя сама по себе си представлява почти напълно йонизиран разтвор на различни соли. Електропроводимостта на морската вода расте с повишаване на нейната температура и соленост.

Ерозия е размиване на скалите на дъното от водни потоци.

Естакада е конструкция на пилоти или колони, която служи за приставане на плавателни съдове и извършване на претоварни, изследователски или други морски дейности.

Ехолот е прибор за измерване на дълбочините на водни басейни по хидроакустичен способ.

Ж
Жлеб (вдлъбнатина) е полузатворено тясно и дълго вдлъбнато място с доста стръмни склонове, което обикновено представлява подводно продължение между планински долини от сушата.

З
Залив е част от океана (морето), вдаваща се в сушата, но за разлика от моретата те нямат отделящи подводни възвишения на дъното (прагове), при което вдадеността е съизмерима с широчината при входа. Вход на залив (бухта) е линията разделяща вътрешните води от териториалното море. Дъно на залив (бухта) е вътрешната част от залива (бухтата), вдадена най-дълбоко в сушата.

Звукоразсейващ слой е воден слой населен с организми (планктон, нектон), който разсейва звуковите вълни с определена честота.

Звукосигнални СНО. Това са излъчватели на звукови сигнали и са предназначени да предупреждават мореплавателите за навигационни опасности в условията на лоша видимост с далечина на видимост от няколко кабелта до няколко мили.

Значителна облачност е ниска или средна облачност (8-10/10) с възможни отделни намаления до 5/10 бала.

Зона на плаване в открито море е цялото водно пространство на моретата и океаните, намиращо се зад пределите на зрителната и радиолокационна наблюдаемост на бреговите средства за наблюдение.

Зона на прибрежно плаване е част от морето, лежаща по протежение и в близост на брега в която е възможно зрително и радиолокационно наблюдение със средствата за наблюдение. Плаването в прибрежната зона се осъществява по препоръчителни пътища или по фарватери с ограничена ширина и само в отделни райони се допуска свободно корабоплаване. Условията на плаване в прибрежната зона изисква повишена точност и бързо определяне на мястото на кораба в сравнение със зоната на открито море.

Зона на плаване в теснини. Тази зона включва в себе си канали, теснини, шхери, акватория на пристанища и устията на плавателните реки. Плаването в тази зона се осъществява, като правило по строго определени направления, осигуряващо безопасно корабоплаване. Условията на плаване в зоната изисква контрол на местоположението на кораба с още по-голямо по сравнение с другите зони точност и честота на определяне на мястото. На особено сложни участъци от зоната заради отсъствие на време за инструментално определяне на мястото се използва лоцманския метод на водене на кораба. В зоните на интензивно корабоплаване с цел намаляване опасността от сблъскване се въвеждат системи за разделно движение.

Зона на действие на СНО. Това е район от морето в пределите на който е възможно измерване на навигационния параметър на даденото СНО. Работна зона на СНО. Това е част от зоната на действие в пределите на която е възможно определяне на мястото на кораба със зададена точност.

Зонален пренос е пренос на водни или въздушни маси от една географска ширина на друга.

Зрителни СНО. Представляват специални стационарни съоръжения с характерна форма и окраска, предназначени за визуално определяне на направления и разстояния до тях. За използване в тъмната част на денонощието зрителните СНО са оборудвани със светло оптична апаратура създаваща кръгово, насочено или секторно осветяване. Всички зрителни СНО трябва да бъдат определени като геодезични пунктове с точност не по-малка от ±2 м. Фар е денонощен навигационен ориентир, представляващ съоръжение предимно с кулообразна форма и отличителна окраска, установено на брега или в морето на което е поставено светло оптично устройство с помощта на което се осигурява далечина на видимост през нощта на 15 мили и повече. Светещ знак е денонощен навигационен ориентир представляващ съоръжение от ажурна конструкция с щитове за повишаване на видимостта на което е поставена светло оптична апаратура с далечина на видимост през нощта до 15 мили. Огън (навигационна светлина) е нощен навигационен ориентир представляващ светло оптичен апарат, действащ автоматично и е установен на сграда, мачта, стълб или на друго не специално построено за него съоръжение. Не светещ знак е съоръжение от същия вид като светещия, но е без поставен светло оптичен апарат. Створ се нарича система от няколко средства за навигационно оборудване разположени на местността в определен порядък и образуващи линия на положението, наречена ос на створа. Плаващи навигационни знаци са буйове и вехи, представляващи плаващи конструкции с определена форма и размери, установени на котва в зададена точка и предназначени за ориентиране на мореплавателите, за ограждане на навигационни опасности, страните на каналите и фарватерите, а също така и за осигуряване осите на фарватери и препоръчителните пътища. Освен това, плаващите навигационни знаци се използват за обозначаване на отделни точки на вода, граници на полигони, зоните за разделно движение и за други подобни цели.

Топоними.

Евксиноград, местност – (грц. гостоприемен град или град на Евксинския понт). Местност на 5 км североизточно от гр. Варна, където е разположена правителствена резиденция. Строителството и започва през 1881 г. като лятна резиденция на княз Александър І Батемберг под името Сандрово. През 1893 г. името е променено по предложение на княгиня Мария Луиза.

Езерец – (до 1942 г. Сатълмъш, тур. продадено село). Село в община Шабла на 3 км югозападно от с. Крапец. Население 162 жители. Развито зърнопроизводство.

Езерецко езеро – Лиман, образуван в карстова долина, разположена северно от Шабленското езеро. Площ 0,72 км2, обем 2,5 млн. м3, максимална дълбочина 9 м.

Екрене – нос на 1,5 км югоизточно от с. Кранево. Изграден е от сарматски варовици и пясъчници. На него се намира най- високият фар по нашето крайбрежие–94 м. Името произлиза от средновековната българска крепост Кранея (Крън).

Елените, ваканционно селище – Курорт, разположен на 7 км западно от н. Емине и на 12 км северно от курорт “Слънчев бряг”. Строителството му започва през 1985 г.

Елените, плаж – Плаж при н. Козлука на 7 км западно от н. Емине. Дължина 0,6 км. Пясъкът е среднозърнест, кварцов, с карбонатно съдържание 5 %.

Емберлер – (грц. лозя през тур.). Нос на 0,5 км северозападно от с. Лозенец. Изграден е от горнокредни вулкански туфи.

Емона – Скален нос в най-югоизточния край на Стара планина с височина 60 м. Изграден е от горнокредни флишки седименти–варовици, мергели, пясъчници. Емине е турското произношение на Емона. Емине е майката на пророка Мохамед.

Емона – (до 1884 г. Емон, до 1934 г. Емине; лат. Хеми Промонторум– нос Хемус). Село в община Несебър на 2 км северозападно от н. Емине. Население 25 жители. През ХІІ–ХІV в. е крепост на Второто българско царство. Името произлиза от Аймон (Хемус)– тракийското име на Стара планина. Според някои изследователи името е гръцко и означава студ, мраз, лошо време.

Ж

Журналист (Кабакум) – (тур. кабакум–едър, дебел пясък). Плаж, разположен на 2 км южно от курорт “Златни пясъци”, северно от н. Каваклар. Дължина 1,3 км. Пясъкът е едрозърнест, кварцов, с карбонатно съдържание 6 %. След построяване на буна в южната част на плажа там широчината му се увеличава за сметка на северната му част.

З

Зеленка (Йешила) – Местност на северозапад от н. Калиакра, където изворна вода напоява зелената раститерност.

Зирас – Античното име на Батова река.

Златни пясъци – Курорт, разположен на 17 км североизточно от гр. Варна в източното подножие на Франгенското плато. Братя Шкорпил през 1937 г. наричат местността Узункум “Златни пясъци”. Строителството на курорта започва през 1956 г. Разполага с 89 хотела.

Златни пясъци, плаж – (до 1942 г. Узункум–тур. дълги пясъци). Плаж на 17 км североизточно от гр. Варна. Дължина 2,6 км, широчина до 70 м. Пясъкът на плажа е среднозърнест, кварцов, с карбонатно съдържание 10 %.

Змийски остров (о. Св. Тома, Фидониси) – Скалист остров, разположен в морето на 0,2 км пред езерото Алепу и на 2 км северозападно от устието на р. Ропотамо. Изграден е от вулкански скали. Висок е 13 м. От 1962 г. е част от резерват “Ропотамо”. Храстова растителност, кактуси, водоплаващи птици, сиви змии.

Зонарита (Зунарита) – Средновековното име на гр. Приморско грц. пояс; място, оградено със стена).

Гео морфология.

Евапорити – химични седиментни скали и минерали, образувани в морета, езера и лагуни в резултат на изпарение на висококонцентрирани природни разтвори.

Евксински понт – “гостоприемно море”. Име на Черно море между VІІ в. пр.Хр. и ІІІ в. сл.Хр. Дадено е след основаването по черноморските брегове на древногръцките колонии и е известно от произведенията на Херодот, Пиндар, Тукидид и др.

Еволюция на бреговата зона – развитие на бреговата зона във времето като формирането и протича в няколко последователни стадии: начален (неизменен от морето изходен бряг); младост (последователно абразионен, абразионно–акумулационен и акумулационен бряг); зрелост (изравнен и вторично разчленен бряг); старост (отмиращ бряг, близък до състояние на динамично равновесие). Крайният стадий е стабилизация, при която брегът излиза от въздействието на морето и неговото развитие се прекратява.

Евстатични колебания – глобални колебания на морското ниво, поради изменение в обема на океанската вода, вследствие климатични промени, движение на литосферните плочи или интензивна седиментация.

Единична вълна – непериодична, прогресивна вълна, имаща само гребен и безкрайна дължина. Пресмятането на вълновите параметри по теорията за единичната вълна дава добри резултати в близост със зоната на разрушаване на вълната.

Експозиция на брега – разположение на брега спрямо вълноопасните направления.

Елувий–останали на мястото на изветрянето скални частици, които образуват изветрителна покривка.

Енеолит – каменно–медна епоха, праисторически период, обхващащ V–ІV хилядолетие пр.Хр. Характеризира се с най-ранната обработка на метали, вкл. злато (Варненски некропол), мотично и поливно земеделие.

Еолов пренос на наноси – транспорт на наноси под действието на вятъра.

Еоплейстоцен – серия на неогена, обхващаща в Черно море гурийския етаж. Възрастта на гурийските седименти е 0,73–1,81 млн. г.

Епидот – минерал, калциево–алуминиев силикат, съставна част на тежката фракция на плажовите пясъци.

Епиконтинентално море – море, разположено на шелфа или континента и свързано с океана чрез тесен проток.

Ерозия – механично разрушаване на скалите под действие на временно или постоянно течащи повърхностни води.

Естуар – разширено фуниеобразно устие на река, представляващо тесен и дълъг залив.

Еутрофикация на морската вода – увеличаване на количеството на хранителните вещества в морските води поради изобилие на биогенни елементи. Често се получава при замърсяване на водите, когато масово се развива фитопланктон (цъфтеж на морето).

Ефект на Бруун – обяснение на съвременното размиване на бреговите акумулационни форми с бавното евстатическо повишаване на морското ниво.

Ефузивни скали – вж. вулкански скали.

З

Заледяване на морето – покриване с лед на повърхността на морето в бреговата зона при силни продължителни студове и слаб вятър. По Българското черноморско крайбрежие се отбелязва сравнително рядко–през 1929, 1942 и 1954 г.

Залив – част от океан, море или езеро, която се вдава в сушата, но има свободен водообмен с водоема, към който принадлежи.

Замърсяване на морската вода – промени на естествените свойства на морската вода чрез внасяне на чужди за морето вещества; увеличаване на естествените компоненти над пределно допустимата концентрация; изпускане на горещи води; разпространение на вредни организми и др.

Заплеск – линията, до която достига правият прибоен поток.

Запълване на входящ ъгъл – запълване с наноси на изкривен вдлъбнат контур от брега, при което се образуват акумулационни форми.

Земетресение (моретресение) – еластични вълнови колебания, които обикновено възникват в литосферата и предизвикват деформация на земната кора на сушата и в Световния океан (моретресение). Моретресенията причиняват подводни свличания на седименти и гигантски вълни цунами.

Зиб (мъртво вълнение) – остатъчни ветрови вълни, продължаващи да се разпространяват в даден район по посоката, в която е духал вятърът и след неговото затихване.

Зърнометричен състав на наносите – вж. гранулометричен състав.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар