// Вие четете...

Приложни науки

Морски дейности – Г

OLYMPUS DIGITAL CAMERA„Малцина знаят колко много трябва да знаем, за да заем колко малко знаем.“

Морски дейности – Г

Газене е вертикалното разстояние от повърхността на водата до кила на кораба.

Геоид По данни на геодезията Земята представлява математически неправилна фигура наречена геоид. От всички математически правилни фигури, най-близка до геоида се явява елипсоида – фигура получена при въртене на елипса, около малката й ос. Елипсоидът, приет в дадена страна при построяване на картите и обработка на триангулацията се нарича референц – елипсоид, и се ориентира в тялото на Земята така, че неговото отклонение от фактическата фигура на Земята, приведено към нивото на океана да е минимално. Земния елипсоид се определя с размерите на неговите полуоси или с неговата голяма полуос и сплеснатост. Сплеснатостта на земния елипсоид е незначително от порядъка 1:300 и поради това земния елипсоид често се нарича сфероид, тоест сплескана сфера.

Гравитационно поле представлява само по себе си поле на сила на тежестта за което съществуват устойчиво съответствие между координатите на коя да е точка от земната повърхност или около земното пространство и значението на силата на тежестта в тази точка. Силата на тежестта се определя като сила, действуваща на единица маса вследствие на земното гравитационно притегляне. Числено тя е равна на ускорението на тяло при свободно падане. Силата на тежестта се изменя с изменение на широтата от 978 гала на екватора до 983 гала на полюсите. Тя се изменя също и с изменение на височината от нивото на морето.

Град това са ледени частици с форма, като правило, близка до сферичната с радиус приблизително 1 – 25 мм.

Гребен е подводно продължение на напречни планински хребети от сушата към дълбочините, които се увеличават по посока на морето.

Грунд на морското дъно е отложените във вид на утайки на дъното на океаните и моретата продукти от разрушенията на планински породи на сушата и остатъци от измрели животни и растителни организми. Някаква роля за образуването на дълбоководния грунд имат и вулканичната и космическа пепел. По произход и веществен състав те биват минерални, органически и хомогенни, образуващи се в резултат на химически процеси, протичащи във водата и на дъното на морето. Минералните отлагания се образуват в резултат на размиване на основните скали, от които са съставени бреговете и дъното, и от частиците на скалите, които се донасят в океана от реките. При това по-големите частици се утаяват близо до бреговете, а по-малките се отнасят навътре в морето. До брега на дъното отначало се срещат валуни (валчести камъни) и едър чакъл, после – дребен чакъл, след това едър пясък, дребен пясък и тиня, още по-нататък разни видове тиня с пясъчни примеси и накрая чиста тиня. Органичните отлагания представляват твърди остатъци от различни организми (скелети, обвивки, черупки), оцелели от разтваряне или разлагане при падането им на дъното. Хомогенните отлагания се образуват по химичен път от плаващи примеси и разтворени в морската вода вещества. Различават се два вида основни вида грунд: древни планински скали и съвременни утаечни скали от неорганичен или органичен произход. Древните планински скали представляват масиви с утаечен (глина, пясъчник, варовик и др.) или кристален произход (гранит, диабаз). Всички те представляват твърд грунд, плоча или скала. Съвременните отлагания от минерален произход се делят на грубо отломъчни, зърнести, и свързани. Грубо отломъчните отлагания се делят на скални блокове с размер над 1 м, камъни (загладени и не загладени) от 10см до 1м, дребен и ситен чакъл от 1 до 10 см. Зърнестите отлагания се делят на дребен чакъл и чакъл, примесен с пясък от 1 до 10 мм, едър пясък от 0,5 до 1 мм, пясък от 0,25 до 0,5 мм, дребен пясък от 0,1 до 0,25 мм и ситен (праховиден) пясък от 0,01 до 0,1 мм. Свързаните отлагания се характеризират с наличието на съвсем дребни зърна (по-малки от 0,01 мм) и се делят на тинест пясък, пясъчна тиня и глинеста тиня. Съвременните отлагания от органичен произход (в зависимост от степента на обработка на повърхността) се делят на загладени (миден пясък, коралов пясък) и не загладени (черупки, парчета от черупки, корали, мъхови животни, варовикови образования на повърхността на водораслите). Навигационна класификация на грунда. В основата на навигационната класификация на грунда лежи техния механичен състав, тоест големината на образуващите ги зърна, възрастта и произхода на грунда. Също така грунда се различава по цвят, консистенция, пластичност, текстура и веществен състав. По цвят бива бял, сивкаво кафяв, небесносин, жълт, зелен, кафяв, червен, оранжев, розов, сив, син, виолетов, черен, а също и с оттенък. Консистенция се нарича степента на подвижност (гъстота) на веществото, като грунда бива течен, полутечен, мек, плътен и много плътен. Пластичност на грунда се нарича способността да си изменя формата под влияние на външно въздействие и да я запазва след това. Под текстура на грунда се разбира особеностите на техния структурен състав, обусловен от ориентировката и пространственото положение на частиците. Веществения състав се определя от какви породи е образуван грунда. Означаване характера на образуващия морското дъно грунд на морските карти се извършва със специални буквени съкращения. Първо се дава цветът на грунда, после неговия състав и свойства (с малки букви) и по-нататък названието на грунда (с главна буква). При сложен по състав грунд съкратените обозначения на съставящите ги видове се пишат едно под друго.

Грундова снимка Специалните дейности организирани по изучаване на грунда на дъното се нарича грундова снимка. Информацията за грунда на дъното е важна по отношение на избора на котвените стоянки, районите за лягане на дъното на подводници, хидротехнически съоръжения, полагане на подводни кабели, нефто и газо проводи.

Грундова станция Непосредственото вземане на проби от грунда на дъното с помощта на специални прибори в точки, рационално разположени по цялата площ на обследвания район се наричат грундови станции.

Губа е залив с продълговата форма и речно устие на края, подложен на влиянието на реката.

Топоними.

Галата, квартал – (грц. галати–келти, гали). Бивше село на 12 км югоизточно от Варна, от 1975 г. квартал на града. Развито лозарство и туризъм. През Второто българско царство е важна крепост и пристанище. В началото на ХІV в. е владение на генуезците. Според някои изследователи името на старобългарски означава хълм, а на гръцки–млекар.

Галата, нос – Висок скалист нос, най-южна точка на Варненския залив. Изграден е от миоценски черупчести варовици, пясъчници и мергели. На носа е разположен фар.

Галата–изток, плаж – Плаж, разположен южно от н. Галата. Дължина 0,6 км. Пясъкът е едрозърнест, кварцов, с карбонатно съдържание 5 %.

Галата–фара, плаж – Плаж, разположен западно от н. Галата. Дължина 0,2 км. Пясъкът е среднозърнест, кварцов, с карбонатно съдържание 10 %.

Гларомите – (грц. гларусова човка). Нос на 2 км източно от устието на р. Ропотамо. Изграден е от горнокредни вулкански туфи.

Гео морфология.

Географска (морска) миля – единица за дължина, равна на 1 минута от дъгата на меридиана или 1852,2 м.

Геоид – математическото тяло на Земята, ограничено от повърхност, съвпадаща със средното ниво на Световния океан и мислено продължена под континентите, така че да пресича под прав ъгъл направлението на отвесните линии.

Геоидална евстазия – колебания на нивото на Световния океан, обусловени от измененията във формата на геоида. Водната повърхност на океана има неравности с амплитуда до 200 м, причинени от нееднородния дълбочинен строеж на Земята, който води до изменения в силата на тежестта на нейната повърхност.

Геоложка възраст – времето, изминало от момента на образуване на минералите, скалите или геоложките тела.

Геоморфология – наука, която изучава релефа на земната повърхност с цел да установи произхода, етапите и механизма на развитието му, както и пространствено–времевата му структура с оглед на стопанското му усвояване и рационалното му използване.

Геохронология – последователност (относителна геохронология) или продължителност (абсолютна геохронология) на процесите на образуване на скалните формации, изграждащи земната кора.

Глациоевстатически колебания на нивото – колебания на нивото на Световния океан, предизвикани от увеличаване или съкращаване на континенталните ледници.

Глина – пластична седиментна скала с частици с пелитови размери по-малки от 0,01 мм. Изградена е от водни алуминиеви силикати– каолинит, монтморилонит, хидрослюди и др.

Грабен – ограничен от разломи блок, който е понижен по отношение на съседните блокове.

Гравий – неспоена, теригенна или биогенна седиментна скала с размери на частиците 1–10 мм.

Градиентно течение – течение, възникващо в бреговата зона, вследствие на хидростатичен градиент, обусловен от неравномерността на вълновия или ветрови нагон, въздействието на приливи или на дънния релеф.

Гранулометричен (зърнометричен) състав на наносите – процентно съдържание в общата маса на фракциите от наносни частици с различен диаметър.

Гребен на вълната – точка от вълната с максимално положително отклонение от равновесното състояние.

Грунт – скала или наноси на повърхността на морското дъно, техният състав и физико- механичните свойства.

Групова скорост на вълните – скорост на движение на формата на вълновата повърхност, възникваща в резултат на сумирането на няколко вълни, близки по своята дължина и с еднаква амплитуда.

Гурий – вж. еоплейстоцен.

Гюнц – епохата на най-древното плейстоценско заледяване преди 565000–590000 г.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар