// Вие четете...

Приложни науки

Морски дейности – В

F76„И колелото около своята ос се върти.“

Морски дейности – В

Валеж Наблюденията на валежите се изразява в определянето на техния вид, като дъжд, сняг, снежни зрънца (зърнест сняг), град, ръмеж и др., и установяване на типа им. Различават се следните видове валежи: спокойни, които падат обикновено от слоесто – дъждовните облаци, слоесто – купестите и по-рядко от високо слоестите, които се отличават с голяма продължителност, слаба интензивност и голяма монотонност; проливни, отличаващи се с малка продължителност и силна интензивност (диаметърът на капките на проливния дъжд е винаги по-голям от 1мм); и ръмящи валежи, характеризиращи се с малка скорост на падане, вследствие на което общата сума на падналата вода е нищожно малка.

Вертикална термоcолна структура е съвкупност от слоеве вода, с характерни типове изменения на температурата и солеността по вертикала.

Вертикален разрез на атмосферата е вертикално разпределение на метеорологичните елементи в атмосферата.

Веха е средство за навигационно оборудване на моретата, представляващо закрепен на дъното или закотвен дървен или метален прът с отличителна фигура на върха, а понякога със светлинно оптически апарати (светлина, отражател, отразяващо покритие), предназначен за ограждане на морски навигационни опасности, за означаване положението на морски канали, фарватери и др.

Скала на видимостта.
Видимост

Видимост. Метеорологична далечина на видимостта се нарича максималното разстояние, зад което при дадена прозрачност на атмосферата абсолютно черен обект с големи ъглови размери се слива с фона на небето, димката или облаците на хоризонта и вследствие на това става невидим.

Влажност на въздуха определя се от съдържанието на водна пара, която се среща постоянно във въздуха. За характеристика на влажността се използват следните величини: Абсолютна влажност е количеството водна пара в 1м³ въздух. Максимална пъргавина на водните пари е най-голямото количество водна пара, което може да съдържа въздухът. Относителна влажност е отношението между пъргавината на водната пара, намираща се във въздуха и максималната пъргавина. Дефицит на влажността е недостигът на насищането, който показва какво количество водна пара е необходимо за пълното насищане. Специфична влажност е количеството водна пара в грамове, което се съдържа в 1 кг влажен въздух. Точка на оросяване е температурата, при която водната пара, която се намира във въздуха, става насищаща.

Водата като разтворител притежава значителни свойства да разтваря различни вещества благодарение на силно изразената полярност и големия диполен момент на молекулите. Теоретически неразтворими във водата вещества не съществуват, ако времето е неограничено. Поради това в природата практически чиста вода не съществува. Морската вода значително се различава от водата на сушата по много по богатия качествен състав на разтворените в нея вещества и по тази причина тя може да се разглежда като слаб и напълно йонизиран разтвор съдържащ голямо количество частици.

Водна маса е голям обем вода, който дълго време запазва основните си физически, химически и т.н. характеристики.

Водолазна дейност е всяка дейност под повърхността на водата с военна, стопанска или изследователска цел, при която човек използва дихателно съоръжение за повече от едно вдишване, или която се осъществява от съоръжения, управлявани от разстояние. Водолазната дейност се извършва за: водолазни работи, спорт, туризъм и развлечение.
Водолазната дейност за спорт, туризъм и развлечение е спускане под вода, при което се използва дихателно съоръжение за повече от едно вдишване, престояване под вода, движение (ходене) и плаване / плуване (със или без средства за движение под вода) с цел спорт, туризъм и развлечение.

Водолазните работи представляват подводни работи, извършвани с използване на водолазен труд. Водолазни работи за улов на риба и други морски организми и култивиране на морски организми са подводни работи, извършвани с използване на водолазен труд.

Водороден показател е показател на киселинните (0-7) и алкалните (7-14) свойства на водата. В океански условия може да се изменя от 7,6 до 8,5 .

Военен кораб е всеки кораб, който принадлежи към въоръжените сили на някоя държава, има външни знаци за различаване на неговата националност, намира се под командването на офицер на кадрова военна служба, името на когото е вписано на офицерите от военноморските сили на държавата или в друг подобен документ, и има екипаж, подчинен на военна дисциплина.

Военно, включително гранично полицейско пристанище е всяко пристанище, кей, морско или речно съоръжение, предназначено за домуване или приставане на военни кораби или на кораби на Министерството на вътрешните работи.

Време е състояние на свойствата на атмосферата при земната повърхност и в свободната атмосфера, за дадено място, в даден момент от време (период от време). Характеризира се с температура и влага на въздуха, налягане, вятър, облачност, видимост и атмосферни явления.

Всички кораби означава всеки кораб, плавателен съд или средство, независимо от типа и предназначението му.
Възвишение е общ термин, отнасящ се към тези положителни форми на подводния релеф, на които е трудно да се даде по точно определение. Ограниченото по площ изолирано възвишение представлява банка. Терминът възвишение се дава понякога на обширни плитководни части от шелфа. Издигане е обширно дълго възвишение, което прилича на хребет, но склоновете му не са така разчленени и стръмни.

Въздушни маси. Този обем въздух, които има еднородни физически свойства и обща насоченост на движението се нарича въздушна маса. Въздушните маси се характеризират с малки хоризонтални градиенти на метеорологичните елементи. Площите, които заемат въздушните маси, могат да се сравнят с големи части от континентите и океаните, като техните хоризонтални размери се измерват с десетки хиляди километри, а вертикалните с единици. Процеса при който въздушната маса придобива свойствата си се нарича формиране на въздушната маса, а районите, където протича този процес се нарича огнище на формиране на въздушната маса. Този процес при който въздушната маса изменя свойствата си, след като излезе от огнището на формирането си се нарича трансформация. Въздушните маси се разделят по термична и географска класификация. Съгласно термичната класификация въздушните маси се разделят на топли, студени и неутрални, а съгласно географската класификация названието на въздушните маси се определят от названието на географския пояс в който се намира огнището на формирането й, и от характера на постилащата повърхност (море, континент).

Скала за силата на ветровото вълнение.
Вълнение

Вълнение е колебателно поведение на водната повърхност от положение на равновесие, вследствие въздействието на различни сили, като вятър, прилив, атмосферно налягане (сейша), сеизмични изменения (цунами), протичащи в земната кора и при движението на кораба. Най-често (практически винаги) на повърхността на моретата и океаните се наблюдават ветрови и приливни вълни, при което най-големи неприятности на мореплавателите носят ветровите вълни. Ветровото вълнение води до клатене на кораба, заливане на палубата, намаляване на скоростта на движение, изменя зададения курс, могат да предизвикат повреди, а по някога и гибел на кораба, разрушават брега, и бреговите съоръжения. Зиб (мъртво вълнение) е свободни ветрови вълни, които се разпространяват след прекратяване или отслабване на предизвикващия ги вятър. Приливните вълни се възприемат като периодически колебания на нивото на морето и периодични течения. Постъпателните вълни се характеризират с това, че при тях се премества само формата (профила) на вълната при което водните частици се движат по почти затворена орбита, имаща форма близка до окръжност или елипса. Стоящи вълни (сейша) са тези при които водните частици не извършват движение по кръгова орбита, а се движат само по вертикала и хоризонтала. Елементи на вълната са профил, гребен, връх, стръмнина, височина, дължина, фронт, дължина на гребена, период и скорост на разпространение. Рефракция на вълните се нарича явлението при което с приближаване на плитководието, фронта на вълната се стреми да заеме положение паралелно на бреговата черта. Прибой се образува, когато стръмнината на вълната достигне пределното си значение и гребенът на вълната започне да се разрушава. До бързо увеличение на стръмнината на вълната води намалението на дълбочината при което едновременно намалява дължината на вълната, а височината й се увеличава. Когато дълбочината над банка или риф е по-малка от половината на дължината на вълната, но не на толкова малка, че да предизвика разрушение на вълната и бурун, над тях винаги се наблюдава изкривяване на профила на вълната и увеличение на нейната височина.

Вълнограф е прибор за записване вълновите изменения на нивото на свободната водна повърхност.

Вълнолом е несвързано с брега съоръжение предпазващо крайбрежни водни райони (пристанища, котвени стоянки) от морските вълни. Подводен вълнолом е вълнолом от камъни или бетонни масиви, горната част на който лежи по-ниско от морското ниво. Такива вълноломи се строят на определено разстояние 100 – 200 м и успоредно на брега, за неговата защита от вълнението за образуване на плажове. Плаващ вълнолом е вълнолом, образуван от няколко закотвени един до друг понтона и предназначен за погасяване на най-интензивните повърхностни вълни. Най-благоприятни места за използуването на такива вълноломи са тези с големи дълбочини и слабо вълнение. Пневматичен вълнолом е устройство във вид на тръбопровод, потопен на определена дълбочина, който при вълнение се пълни със сгъстен въздух. Сгъстеният въздух излиза през малки отвори, като образува въздушни токове, които при взаимодействие с вълните създават необходимия вълнопогасяващ ефект. Хидравличен вълнолом е вълнолом, който по устройство е като пневматичния, но в него вместо сгъстен въздух се вкарва вода под голямо налягане.

Вълномер е прибор за измерване на вълновите изменения на нивото на свободната водна повърхност.

Вътрешни морски води са водите между бреговата линия и изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море, водите на пристанищата, ограничени откъм морето с линията, съединяваща най-отдалечените точки в морето на котвените места, хидротехническите и другите постоянни пристанищни съоръжения, водите на Варненския залив между бреговата линия и правата линия, съединяваща нос Св. Константин с нос Иланджик, Бургаския залив между бреговата линия и правата линия, съединяваща нос Емине с Маслен нос, водите между бреговата линия и правите изходни линии, съединяващи нос Калиакра с нос Тузлата, нос Тузлата с нос Екрене и Маслен нос с нос Рохи.

Съотношение на единиците за измерване на скоростта на вятъра.

ВятърВятър. Хоризонталната съставляваща на движението на въздуха по отношение на земната повърхност се нарича вятър. Основната причина за неговото възникване е неравномерното разпределение на атмосферното налягане. При неравномерно разпределение на атмосферното налягане въздухът се стреми да се премести от места с по-високо налягане в места с по-ниско. Характерът на движението на въздуха се определя от съвместното влияние на сила та на хоризонталния баричен градиент, отклоняващата сила на въртенето на Земята (Кориолис), силата на триенето и центробежната сила. Установеното хоризонтално движение на въздуха при липсата на сили на триене се нарича градиентен вятър. Установеното хоризонтално движение на въздуха по кръговите изобари при липса на сили на триенето се нарича геоциклострофичен вятър.
Посоката на вятъра се измерва в градуси от северния край на истинския меридиан по посока на часовниковата стрелка и отбелязва тази точка от хоризонта, откъдето духа вятърът, т.е. “вятърът духа към компаса”. Скоростта на вятъра се измерва в м/с, възли и балове.

Топоними.

Варвара, плаж – Плаж на 0,5 км източно от с. Варвара. Пясъкът е среднозърнест, карбонатно–кварцов, с карбонатно съдържание 35 %.

Варвара, село – Село на 3 км северозападно от гр. Ахтопол, община Царево. Население 230 жители. Развито лозарство, риболов и туризъм. Жителите на Агатополис наричали варвари тракийското население на селището.

Варна – (от 1949 до 1956 г. Сталин). Град в Североизточна България, трети по големина в страната с население 332000 жители. Градът е разположен на западния бряг на Варненския залив и е едно от най-древните селища у нас. В града и околностите са намерени археологически находки от средния и късен палеолит, от мезолита, енеолита (Варненският некропол е с най-старото обработено злато в света) и от бронзовата епоха. Днешният град възниква през VІ в. пр.Хр. в съседство с древно тракийско селище като древногръцка колония под името Одесос (място до вода) основана от малоазийския град Милет. Варна е международен черноморски курорт с голямо пристанище и аерогара. Развито корабостроене и кораборемонт, приборостроене, текстилна и хранително– вкусова промишленост, лозарство и овощарство. Според някои изследователи името на Варна произлиза от старото име на Провадийска река – Врана. В редица селища в Мизия ниските заблатени местности се наричат Шаварна. Вероятно Варна означава място до вода, т. е. превод на името Одесос. На езика санскрит Варна означава първично начало, основа.

Варна–буните – Изкуствен плаж, създаден по метода на байпас между буни 101 и 102Б до гр. Варна с дължина 1,5 км и широчина до 50 м. Пясъкът е среднозърнест, кварцов, с карбонатно съдържание 12 %.

Варна–централен – Плаж, образуван след построяване на Варненския вълнолом през 1906 г., разположен северно от него. Дължина 1,5 км, широчина до 100 м. пясъкът е среднозърнест, кварцов, с карбонатно съдържание 9 %.

Варненски залив – (от 1949 до 1956 г. Сталински залив). Вторият по големина залив по Българското Черноморско крайбрежие с морски граници н. Св. Георги (Франгенско плато) и н. Галата (Авренско плато). Площ 20 км2, максимална дълбочина 18 м. Северният бряг е висок, свлачищен и срутищен, а западният и южният са ниски и акумулационни. Заливът е свързан с Варненското езеро чрез два канала, прокопани през 1909 и 1975 г.

Варненско езеро – Най-големият по обем (170 млн. м3) и най- дълбокият (до 19 м) лиман по Българското черноморско крайбрежие, разположен западно от гр. Варна. Площ 1,7 км2, дължина 15 км, средна широчина 1,3 км. До прокопаването през 1909 г. на първия канал, който го свързва с морето, езерото е било сладководно. През 1975 г. е прокопан втори плавателен канал. През 1923 г. Варненскоот езеро е свързано чрез канал с Белославското.

Василико – (грц. василикос–царски, василико–босилек). Име на гр. Царево до 1934 г., сега е квартал на гр. Царево.

Ватерахи (Ватарухи, Ватрохи) – (грц. жаба). Нос на 1,5 км източно от устието на р. Ропотамо. Изграден е от горнокредни вулкански туфи. До носа се намира дълбок залив.

Велека, плаж – Пясъчна коса, която отделя лимана на р. Велека от морето. Дължина 0,9 км. Пясъкът е едрозърнест, карбонатно– кварцов, с карбонатно съдържание 37 %.

Велека (Велика), река – Река в югоизточна България, която извира от планината Странджа в Турция и се влива в Черно море на 4,5 км южно от гр. Ахтопол, където образува лиман. Дължина 147 км, водосборна площ 995 км2, водно количество 8,7 м3/сек., наносен отток 78000 т/год.

Верготи – (грц. пръчка) нос на 2 км югоизточно от с. Лозенец. Изграден е от горнокредни вулкански туфи.

Виза – (трак. биза–град). Антично селище, съществувало при н. Св. Атанас на 2,5 км югоизточно от гр. Бяла.

Виница – (до 1934 г. Кестрич, до 1947 г. Царево; средновековно име Кастрици). Квартал на гр. Варна от 1975 г., разположен на 5 км североизточно от града.

Вромос (Врамос) – (грц. мирис, трясък). Плаж, разположен между н. Атия и н. Акин в южната част на Бургаски залив. Дължина 2,2 км. Пясъкът е дребнозърнест, кварцов, с карбонатно съдържание 10 %.

Гео морфология.

Вадозни води – плитки подземни води с атмосферен произход.

Вал брегови – форма на релефа, разположена в тилната част на плажа и образувана под действието на прибойния поток.

Вал подводен – форма на релефа, съставена от пясък, разположена паралелно на разстояние десетки или стотици метри пред акумулационния бряг. Дължината на вала е от порядъка на километри, ширината до 100 м, а височината–1–4 м.

Валуни – неспоени седиментни скали с размер на частиците, по- голям от 20 мм в диаметър.

Варви – ивици от финопесъчливи или глинести седименти с тъмен или светъл цвят, които се редуват. Образуват се под влияние на сезонни климатични изменения и отразяват пълен едногодишен цикъл.

Варовик – споена седиментна скала, изградена главно от калциев карбонат (калцит) и примеси от доломит. Широко е разпространена по Добруджанското крайбрежие.

Ветрово вълнение – вълнение, предизвикано от ветровото действие; през цялото време се намира под неговото влияние и се разпространява в посоката, в която вятърът духа.

Ветрово течение – течение, обусловено от наклона на морската повърхност или разпределение в плътността на водата, предизвикани от действието на вятъра.

Вискозитет – свойство на течностите и газовете да оказват съпротивление при деформация, т. е. при преместване на едни частици спрямо други под действие на външни сили.

Висящи долини – ерозионни долини, врязани в горната част на интензивно абрадирани клифове. Образуват се при резки промени на ерозионния базис или при тектонски движения.

Витяз – слой на древночерноморския подетаж на холоценската серия в Черно море, залягащ над бугазкия. Витязките седименти имат възраст 5500–7000 г. и се отличават с отсъствие на каспийски молюски.

Воден баланс–съотношение между прихода и разхода на вода във Световния океан, в отделните морета, на сушата, на отделни континенти, водосборни области и др.

Вулкански скали – магмени скали, образувани при изливане, изстиване и изкристализиране на лавата на повърхността на земята или на морското дъно. По Българското черноморско крайбрежие са разпространени южно от гр. Бургас.

Входящ ъгъл – участък, в който естествено или изкуствено се изменя експозицията на брега спрямо енергетичната равно действаща на вълновия режим.

Вълна – движение на течност, притежаваща свободна повърхност, съпровождано от отклонение на тази повърхност от равновесното положение.

Вълнение – разпространение на вълните по повърхността на морето. Различават се три типа: ветрово, мъртво и смесено.

Вълнова база – дълбочина, на която и най-големите океански вълни не могат да окажат влияние на дъното (около 200 м).

Вълнова сянка – силно отслабване на вълнението при екраниране на брега от остров, нос, подводно препятствие или хидротехническо съоръжение.

Вълнови (стоксов) пренос – пренос на водни маси в посоката на разпространение на вълните.

Вълново течение – течение, образувано вследствие трансформацията на вълновата енергия в бреговата зона.

Вълнолом – външно хидротехническо съоръжение, ограждащо пристанищната акватория от вятър, вълнение и наноси. Вълноломите създават преграда в цялата мощност на водния поток, от морското дъно до височината на щормовите вълни.

Вълноотбойна стена – пасивно съоръжение за брегозащита от масивни бетонни елементи, обикновено с криволинеен профил за отразяване на вълните.

Вълноприбойна ниша – абразионна форма на релефа, изработвана в основата на активен клиф, под действието на прибойния поток.

Вюрм – епохата на последното късноплейстоценско заледяване преди 11000–115000 г.

Коментари

Trackbacks/Pingbacks

  1. […] Таблиците са взети от: http://vmh-bg.com […]

Публикувай коментар