// Вие четете...

Приложни науки

Морски дейности – Б.

F96„Стоя пет дена при американците и вече забрави българския.“

Морски дейности – Б.

Банка е всяко изолирано и ограничено по площ рязко възвишение на морското дъно, представляващо натрупвания от пясък, чакъл, тиня и други дънни отлагания. Банката е форма на релефа, свойствена преди всичко на шелфа, но някои банки са възвишения на континенталния склон и на дълбоководното дъно. Дълбочините над банките могат да бъдат най-различни от най-малки до 200 m и повече. Банка, дълбочината над която е относително малка, се счита опасна за корабоплаването.

Бар е плитчина или редица плитчини във вид на подводен вал, образуван от речни наноси, които ограждат устието на река откъм морето.

Баричен градиент е вектор, характеризиращ степента на изменение на атмосферното налягане в пространството.

Барично поле е разпределение на атмосферното налягане в пространството, характеризиращо се със система изобарни повърхности.

Барограф е прибор за отчитане и регистрация на промените в налягането.

Бароклинно течение е течение, при което изопикните не съвпадат с изобарите.

Барометрично налягане е стандартната международна единица за барометрично налягане – хектопаскала (hPa), която е числово еквивалентна на мили бара (mbar).

Барометрична тенденция е изменението на барометричното налягане за последните три часа.

Баротропно течение е течение, при което изопикните съвпадат с изобарите.

Батискаф е самоходен апарат за изследване на големите дълбочини в Световния океан.

Батитермограф е прибор предназначен за измерване на разпределението на температурата в дълбочина.

Батометър е прибор предназначен за вземане на проби морска вода от дадена дълбочина.

Базова линия е линията от която се измерват външните граници на териториалното море.

Безопасна скорост е скорост на движение, която позволява всеки кораб да може да предприеме необходимото ефективно действие за избягване на сблъскване и да може да спре движението си на достатъчно разстояние при съществуващите обстоятелства и условия.

Безопасни рейдове са райони, които позволяват оставането на плавателните средства на котва при безопасни условия.

Безопасни обстоятелства и условия са състоянието на видимостта, плътността на движението, включително съсредоточаването на риболовни, или на каквито и да са други кораби, маневрените качества на кораба, особено на разстоянието за окончателното му спиране и повратливостта на кораба в най-често срещаните условия, светлинният фон през нощта, както от светлините на брега, така и от разсейването на светлината на собствените светлини, състоянието на вятъра, морето и теченията и близостта на навигационни опасности, газенето на кораба по отношение на наличната дълбочина на водата.

Бентос са морски организми живеещи на морското дъно или близо до него.

Блато е плитководен басейн заобиколен от сушата със малки дълбочини и буйна блатна растителност с характерните животински видове.

Бон е плаващо заграждение във военните пристанища, което възпрепятства проникването в тях на противникови подводни лодки, надводни кораби и торпеда. В нефтените пристанища се поставят бонове за ограничаване на разлетия в акваторията им нефт.

Брегова зона е ивица, включваща части от сушата (крайбрежието) и морето (прибрежието), създадена при взаимодействието на морските вълни и течения с брега.

Брегова линия е линия, по която водната повърхност се пресича със сушата. В без приливните морета (Черно море) бреговата линия съвпада с положението на средното многогодишното ниво. При приливно отливните морета за брегова линия се приема положението на морското ниво при пълна вода.

Брегоукрепващо съоръжение е съоръжение, предназначено да предпазва брега от разрушителното действие на вълнението и леда. Брегоукрепващите съоръжения се строят, както в защитената част на пристанищата, така и извън нея на участъци от морския бряг, близо до които минават железопътни линии и автомобилни пътища или са разположени брегови постройки.

Бриз е вятър с умерена сила с посока от морето към брега или обратно.

Брутен тонаж е тонажната стойност на целия обем на един кораб, определена съгласно Международната конвенция за тонажно измерване на корабите1969г. И вписана в корабните документи.

Буйкова станция е автономно съоръжение, позволяващо измерване характеристиките на хидрометеорологичните елементи над и под нивото на водния басейн.

Буна е съоръжение във вид на къса дига от нахвърлени камъни, бетонни масиви или набити колове, разположено под прав или остър ъгъл спрямо брега и предназначено за укрепване на брега, чрез задържане на наноси и образуване на плажове.
Бухта е малък залив, значително отделен с носове и острови от основния водоем и имащ специфичен хидрологичен режим.

БОРБългарски морски отговорен район за търсене и спасяване е район, който обхваща акватория, заключена между брега и линиите, свързващи точки с координати 43°44’20“ (43°44′.3) N – 028°34’51“ (028°34′.9) Е, 43°44’20“ (43°44′.3) N – 031°08’00 Е, LL 43°20’43″N – 32° 00′ 00″E, ML 42° 26′ 24″N – 29° 34′ 20″E, MM 41°58′ 52.8″N – 28° 19′ 25.8″ E, където т. ММ е крайната точка на латералната граница на териториалното море с Република Турция.

Топоними.

Балтата (Батова гора) – (рум. балта–мочурище) Местност в лимана на р. Батова, Добричка област. Балтата е най-северната лонгозна гора в Европа с площ 198 ха. Притежава разнообразна и характерна флора: ясен, бряст, елша, тръстика, папур, лиани. От 1962 г. е обявена за природен резерват.

Балчик, град – (тур. кал, тиня) Град в Добричка област на 37 км югоизточно от гр. Добрич, център на община. Възниква през V в. пр.Хр. като древногръцка колония Круни (грц. извор), по-късно преименувана на Дионисопол. През ХІV в. става владение на болярина Балик. По Букурещкия договор от 1913 г. е предаден на Румъния (с прекъсване през 1916–18 г.). По Крайовския договор от 1940 г. е върнат на България. Население 12509 жители. Балчик е третото по значение черноморско пристанище след Бургас и Варна. Разположен е терасовидно по стръмните свлачищни склонове на Добруджанското плато. Развито зърнопроизводство, зеленчукопроизводство, лозарство, овощарство, животновъдство, промишленост, туризъм.

Балчик, плаж – Плаж, разположен източно от пристанищния вълнолом на гр. Балчик. Дължина 270 м, широчина до 60 м. Пясъкът е едрозърнест, карбонатен с кърбонатно съдържание 88 %.

Балчишки залив – Слабо вдаден в сушата, отворен към морето залив в Северното Българско черноморско крайбрежие при гр. Балчик.

Батова – (тур. потъващо, заливано място) Река, извираща от Франгенското плато и вливаща се в Черно море при курорт “Албена”. Дължина 38,7 км, водосборна площ 339 км2, водно количество 0,73 м3/сек, наносен отток 35000 т/год. Античното име на реката е Зирас.

Бегликташ – (тур. камък, на който се е плащал данъка върху дребния добитък беглик) Нос на 2 км източно от устието на р. Ропотамо между н. Св. Параскева и Маслен нос. Изграден е от сиенити. В местността Бегликташ е открито древно тракийско светилище.

Белия нос (Акбурун) – Нос, разположен североизточно от гр. Бяла, северно от н. Св. Атанас. Висок е 25 м, изграден е от бели миоценски пясъчници и варовици.

Белославско (Гебедженско) езеро – Лиман западно от Варненското езеро с дължина 8 км и широчина 0,5–3,5 км. Бреговете му са ниски и заблатени. През 1923 г. чрез канал е свързано с Варненското езеро. На северния му бряг е построено пристанище Варна–запад.

Бизоне – (трак. биза–град) Древногръцка колония на н. Чиракман до пристанище Каварна, основана през V в. пр.Хр. от Месамбрия на мястото на тракийско селище. Разрушен е от земетресение през І в. пр.Хр. Съществува до края на VІ в.

Близнаци – Село в община Аврен, образувано през 1959 г. от селата Горен Близнак (до 1934 г. Яйла) и Долен Близнак (до 1934 г. Петре). Разположено е на височина 200 м в южното подножие на Авренското плато на 2 км западно от морския бряг. Население 764 жители. Развито лозарство и овощарство.

Божака (Буджака) – (тур. ъгъл, кът) Полуостров на 3 км югоизточно от гр. Созопол. Дължина 1,5 км, височина около 60 м. Изграден е от горнокредни вулкански скали, латити и трахити. В най- източната му част са разположени носовете Колокита, Св. Стефан и Христос (Чаюка).

Божурец – (до 1942 г. Михал бей) Село в Добричка област на 2,5 км западно от гр. Каварна. Население 64 жители. Развито зърнопроизводство. В околността растат божури.

Болата – (грц. рибарска мрежа) Каньоновидна долина на 2,5 км северно от н. Калиакра. Устието и представлява лиман, запълнен от холоценски седименти с дебелина 35 м. В лимана извират два карстови извора. Старото му име е Мухулиман– грц. закътано пристанище.

Буджака – (тур. ъгъл, кът) Полуостров в южната част на Бургаски залив, на 5 км западно от с. Черноморец. Вдаден на 2 км в морето, най-северната му част е н. Атия. Изграден е от сиенити.

Бункера (Южен) – Нос, разположен на 1 км южно от с. Ахелой. Висок е 11 м. Изграден е от глини и сарматски варовици, в които средната скорост на абразия е 9 см/год. Тук през Втората световна война е бил изграден бункер за отбрана на брега.

Бургас – (грц. пиргос–кула). Отбелязан е в регистри от ХVІІ в. като Пиргос и Боргос. Град в югоизточна България, областен център. Разположен е в Бургаската низина на височина около 20 м. Население 192390 жители. Развито корабостроене, машиностроене, нефтохимическа и хранително–вкусова промишленост, дървопреработване, зърнопроизводство и животновъдство. Голям курортен център.

Бургаски залив – Най-големият залив на Българското Черноморско крайбрежие, дълбоко вдаден в сушата с морски граници н. Емине и гр. Созопол. Площ около 500 км2, максимална дълбочина 36 м. Брегът на залива е силно разчленен.

Бургаски риф – Подводна скална банка, разположена на 1 км източно от пристанище Бургас. Минималната дълбочина над банката е 6 м.

Бургаско езеро (Вая) – Най-голямото от Бургаските езера. Лиман на Айтоска река с площ 28 км и средна дълбочина 1 м. Вая на гръцки означава Връбница (Цветница).

Буруна – (тур. нос) Нос на 0,5 км източно от с. Варвара. Изграден е от вулкански тефроиден флиш.

Бутамята – (грц. потънало място). Плаж, разположен източно от с. Синеморец при едноименния лиман. Дължина 0,4 км. Пясъкът е среднозърнест, карбонатно–кварцов, с карбонатно съдържание 40 %.

Българево – (до 1942 г. Гявур суютчук). Село в Добричка област на 7 км югоизточно от гр. Каварна. Население 1636 жители. Разположено е на височина 90 м в равнинен релеф. Развито зърнопроизводство, лозарство и овощарство.

Бяла, град – (до 1878 г. Акдере и Аспра; на средновековните морски карти е отбелязан с името Аспро). Град на 56 км южно от гр. Варна, център на община. Население 2108 жители. Разположен е в най-източните разклонения на Стара планина на височина 100 м и на 1 км западно от морския бряг. Развито лозарство, овощарство, животновъдство, риболов и аквакултури. Пристанище.

Бяла, плаж – Плаж, разположен източно от гр. Бяла. Дължина 2,2 км. Пясъкът е едрозърнест, кварцов, с карбонатно съдържание 8 %.

Гео морфология.

Байпас – метод на създаване на изкуствен плаж посредством прехвърляне на определен обем наноси от източник на подводния брегови склон към брегови участък с дефицит на плажообразуващ материал. По този начин във Варненския залив е създаден плаж “Варна–буните”.

Баланс на наносите – съотношение между прихода и разхода на наноси за даден участък от бреговата зона. За Българското черноморско крайбрежие приходните елементи на баланса на наносите се оценяват на 4857000 т/год. и се формират от абрадирания материал, твърдия речен отток, еоловия пренос и биогенната седиментация. Разходните елементи включват материал, погребан в акумулационните форми на релефа, загуби от изтриване на наносите и материал, транспортиран извън бреговата зона.

Банка – локално издигане на морското дъно близо до водната повърхност, съставено обикновено от наноси. Типичен пример е разположената на 5 км южно от н. Емине на дълбочина 17 м пясъчна банка “Кокетрайс”. Максималната мощност на пясъците в нея е 26 м.

Бар – надводна акумулационна форма, представляваща ивица наноси, разположена паралелно на брега на разстояние километри от него и съставена обикновено от материал с дънен произход. Образува се при напречно движение на наносите.

Бариерен риф – система от дълги и тесни коралови рифове, успоредни на брега и отделени от него с лагуна.

Батиграфска крива–интегрална графика разстояние/ разпределение на дълбочините в бреговата зона. Служи за изучаване на релефа на подводния брегови склон.

Бенч–вж. абразионна тераса.

Берма на плажа – слабо наклонено по посока на морето стъпало на плажа, което разделя по-стръмните зони.

Бийч–рок (литификация) – литифицирани слоеве сред наносите на плажа и подводния брегови склон. Образуват се в резултат на карбонатна или желязно–хидроокисна циментация. Превръщане на утайките в скали.

Биогенна седиментация – процес и форма на отлагане в бреговата зона на наноси, образувани от жизнената дейност на морските организми: черупки от миди, охлюви, останки от водорасли, риби и др. Най-широко е разпространена в тропическата зона.

Биомаса – общата маса на живите организми в даден момент на единица дънна площ, под единица водна повърхност или в единица обем.

Биоценоза – съвкупност от живи организми, които населяват определен район от водата или сушата с почти еднородни условия за съществуване.

Бора – силен и поривист вятър, насочен надолу по планински склон. Наблюдава се в местности, където невисок хребет граничи с морето.

Брегова дъга – открит залив, с отношение между разстоянието на навлизане на морето в сушата и разстоянието между ограничаващите носове по-малко от едница. Образува се при селективна абразия, когато между два устойчиви участъка на брега залягат по-неустойчиви скали. На акумулационните брегове представляват ритмични форми с неголям размер, образувани от вълнението.

Брегова зона – зона, в която морското вълнение оказва въздействие на дъното. Включва в себе си брега и подводния брегови склон. Долната граница на бреговата зона е динамична, тъй като зависи от началото на трансформацията на вълните с различни параметри. За условията на Българския сектор на Черно море тя преминава на дълбочина 20–30 м. Горната граница е линята на заплеска. Бреговата зона се поделя на зона на трансформация на вълните, вълноприбойна зона, в която те се разрушават и зона на заплеска, където вълновите колебания преминават във възвратно–постъпателно движение на водата по повърхността на плажа.

Брегова линия – средно многогодишното положение на уреза на водата; линията на пресичане на морската повърхност със сушата.

Брегови (прибрежно–морски) наноси – пласт наноси, разположени под активния слой, който при съвременните динамични условия не преминава в движение.

Брегозащитни съоръжения – хидротехнически съоръжения за защита на морския бряг от разрушаване и размиване. Поделят се на надлъжни на брега (вълнозащитни стени, дамби, откосни облицовки, подводни вълноломи, изкуствени плажове и острови) и напречни (вълноломи, буни, шпори). Те са пасивни, когато отразяват и разрушават вълните (вълнозащитни стени, дамби) и активни, когато служта за задържане и натрупване на плажови и дънни наноси (буни, подводни и надводни вълноломи, изкуствени острови).

Брекча – кластична скала изградена от незаоблени минерални късове или костни фрагменти.

Бризи – ветрове с денонощна периодичност по бреговете на моретата и големите езера и реки. Дневният (морски) бриз духа от морето към нагрятото крайбрежие, а нощният (брегови) бриз–от охладеното крайбрежие към морето.

Бряг – ивица суша, на която формите на релефа и натрупването на наноси са създадени от морето при неговото средно многогодишно морско ниво. Долната граница на брега е началото на възвратно– постъпателния прибоен поток, образуван при разрушаването на вълните. Горната граница е подножието на клифа в абразионните участъци и линията на заплеска (горната граница на прибойния поток) в акумулационните участъци.

Бугаз – най-долният слой на древно черноморския подетаж на холоценската серия в Черно море. Бугазките седименти имат възраст 7000–10000 г. и се характеризират със смесен комплекс каспийски и средиземноморски молюски.

Буй – плаващ обект, закотвен на дъното, който маркира плавателен канал, плитчина и др.

Буна – напречно активно брегозащитно съоръжение, предназначено за натрупване на плажови наноси и за предпазване на брега от размиване. Представлява пилотна, железобетонна или гравитационна конструкция. Дължината на буната се определя в зависимост от релефа на подводния брегови склон и условията за постъпване на наноси в защитавания участък. Строителството на буни е най-разпространеният метод за укрепване на Българския черноморски бряг.

Буря – много силен вятър, предизвикващ високи вълни в морето и разрушения на сушата.

Бухта – неголям залив, значително отчленен от основния воден басейн чрез носове или острови. Притежава специфични черти на вътрешен хидрологичен режим и във връхната му част се формира плаж. Типични бухти са малките заливи, разположени южно от гр. Бургас.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар