// Вие четете...

Приложни науки

Морски дейности – А

„Ако искаш работата да се свърши добре, върши я сам.“F95

Морски дейности – А

Абисал е дълбоководна област в океана разположена на обширно пространство и дълбочина над 3700м.

Абсолютна влажност е количеството водна пара в грамове в 1 куб.м. въздух.

Абразия е разрушаване и размиване на морските брегове под въздействието на редица фактори и преди всичко на вълнението.

Авантпорт е рейд, който се намира извън или вътре в акваторията на пристанището, защитен от молове, вълноломи или по естествен начин. Авантпортът служи, като убежище за кораби при лоши метеорологични условия, при очакване да влязат в пристанище или пък да бъдат частично разтоварени.

Аварийно-спасителни водолазни работи се изпълняват при спасяване на хора във водата и оказване на помощ на кораби, лодки, плавателни и въздухоплавателни средства, търпящи бедствие на море и във вътрешните водни пътища на Република България.

Адвекция е пренос на въздушни маси и вода в хоризонтално направление.

Акватория на пристанище е прилежащата на пристанищната територия водна площ с естествени или придобити по изкуствен начин условия за защита от вълни и затлачване, която притежава нужните площ и дълбочина за безопасно маневриране и заставане на кей на най-големия разчетен кораб за съответното пристанище.

Акумулация е натрупване на наносни материали в участъци, където намалява силата на водните потоци или вълнението.

Акустични вълни се наричат периодичните сгъстявания и разреждания на материалните частици на средата (водата). При разпространението на акустичната вълна частиците извършват трептения около известно равновесно положение. Различават се надлъжни и напречни вълни. Във водата най-често се разпространяват надлъжните акустични вълни, при които частиците се изместват успоредно на посоката на разпространението на вълната. Явлението отражение на акустичните вълни от граничната повърхност на две среди се използва широко при хидроакустичните измервания на разстоянията. Акустичен лъч се нарича разпространението на звука във водата при условие, че граничната повърхност на две среди е достатъчно голяма и плоска в сравнение с дължината на падащата акустична вълна.

Аномалии на водата При разглеждане на водата като физическо тяло се забелязват много аномалии отличаващи я от повечето физически тела. Плътността на телата при повишаване на температурата се понижава. При повишаване на температурата на водата от 0º до 4ºС плътността се увеличава, при 4ºС става най-голяма и при по нататъшно повишение на температурата на водата плътността се понижава. При замръзване водата увеличава своя обем (почти на 10%). Плътността на пресния лед е равна 0,9г/см³. Плътността на повечето други тела, освен бисмута и галия, се увеличава при прехода от течно състояние към твърдо. Водата притежава голяма относителна топлоемкост. При топене на леда (0ºС) се отбелязва увеличение на относителната топлоемкост с 0,49 в фазата на твърдо състояние до 1,009 в течно. След това топлоемкостта на водата до температура 40ºС се намалява и веднага след това започва да се увеличава. Ледът притежава изключително голяма топлина при ледообразуване равна на 79,4 калории на грам т.е. водата и ледът при 0ºС се различават по съдържание на скрита енергия, почти на 80 калории. Скритата топлина при парообразуване е много голяма и е равна на 539 калории на грам при температура 100ºС. Коефициента на пречупване на светлината във водата е 1,34, а според вълновата теория на светлината, той трябва да е 9.

Антициклон се нарича област с високо атмосферно налягане ограничена с затворени изобари с вихрообразно движение на въздуха около неговия център. В Северното полукълбо преместването на въздушните маси, участващи в антициклоналния вихър е по часовниковата стрелка, а в Южното обратно на нея. Размерите на добре развитите антициклони обикновено превишават размерите на циклоните.

Антропогенен фактор е фактор, отразяващ влиянието на човешката дейност (случайно или не) върху произволен процес или състояние на системата.

Архипелаг е група острови, разположени един до друг и разглеждани обикновено като едно цяло.

Атлас е колекция от морски карти обособени като отделно пособие.

Атмосфера Газовата обвивка на Земята се нарича атмосфера. Тя се намира в постоянно движение и се премества спрямо земната повърхност. Метеорологични елементи са величини, който характеризират състоянието на атмосферата и главните от тях са температура, налягане, плътност и влажност на въздуха, вятърът и видимостта.

Атмосферни явления са физически процеси, които се съпровождат с резки изменения на състоянието на атмосферата и към които се отнасят облаците, валежите, мъглите, бурите и някои други явления.

Атмосферен фронт Преходната зона между въздушните маси с различни физически свойства, която се характеризира с резки изменения на метеорологичните елементи в хоризонтална посока, се нарича фронтална повърхност или атмосферен фронт. Пресичането на фронталната повърхност с земната се нарича линия на фронта или просто фронт. Основни се наричат фронтовете с големи хоризонтални размери и се образуват от големи въздушни маси, които се различават съществено по свойствата си. Скокът на температурата от двете страни на основния фронт на приземната кора обикновено е по-голям от 5°С. Основните фронтове се делят на топли, студени и неподвижни или стационарни. Топли се наричат участъците на основния фронт в който топлата въздушна маса се движи към страната на студената. Студени се наричат участъците на основния фронт в който студената въздушна маса се движи към страната на топлата. Студен фронт 1-ви род се нарича такъв студен фронт в който клинът на студения въздух се движи бавно, а топлия въздух има възможност да изтича върху него. Студен фронт 2-ри род се нарича такъв студен фронт в който клинът на студения въздух се движи бързо, а топлия въздух не успява да се оттече и е принуден да се издига бързо нагоре. Стационарни се наричат участъците на основния фронт, които не извършват съществени движения. Фронтът, който се получава в резултат на сливането на студения и топлия фронт се нарича фронт оклюзия. Вторични се наричат фронтовете с малки хоризонтални (до няколко стотици км) и вертикални размери. Те разделят на части една и съща въздушна маса и се наблюдават предимно в тилните части на циклоните. Съществуват обикновено не повече от 1 – 2 денонощия.

Астрономични координати Отнасят се към повърхността на геоида и се получават в резултат на астрономични наблюдения.

Атмосферно налягане Натискът на стълба въздух върху единица площ. Прието е да се измерва с височината на живачния стълб в мм, който уравновесява този натиск.

Атол е коралов остров във вид на пръстен, който загражда плитководна лагуна.

Топоними.

Авлеутейхос – Древно тракийско селище, разположено в близост до днешния гр. Ахтопол.

Авренско (Момино, Девненско) плато – Плато в Мизийската хълмисто–платовидна равнина между реките Провадийска и Камчия и Черно море. Площта му е 450 км2, а максималната височина – 322 м. В състава му са включени палеогенски и неогенски седименти–мергели, песъчливи варовици, пясъци.

Агатополис – (грц. град на щастието, на богатствата). Древногръцка колония, основана на мястото на днешния гр. Ахтопол. Отбелязан е като център на епископия от края на IX до началото на XIX в. Според легендата богиня Агата е била дъщеря на син на Зевс и на земна жена.

Адабахче – (тур. остров – градина) Местност на 3 км южно от н. Галата, между плажовете Фичоза и Сакъма дере. В нея е разположено линейно–блоково свлачище в миоценски пясъчници, мергели и пясъци.

Акин (Св. Никола, Ативоло) – Нос в южната част на Бургаски залив, на 6.5 км западно от гр. Созопол. Разположен е на п-ов Акра, висок е 10–20 м. Изграден е от сиенити. Акинак е гръцкото название на къс персийски меч, акънджия е разбойник на турски език, а Ативоло на гръцки означава земя отсреща.

Акра – (грц. нос, морски бряг, връх) Полуостров в южната част на Бургаски залив, северозападно от гр. Черноморец. Вдаден е на 1.5 км в морето. Неговата най-северна част е н. Акин.

Акротирия – (грц. крайност, морски нос) Нос на 3 км югозападно от гр. Несебър. Висок е 8–10 м. Северно от него са разположени несебърските дюни. Носът е изграден от сарматски варовици, в които скоростта на абразия е 10 см/год.

Аладжа банка – (тур. пъстра) Подводна плитчина, изградена от сарматски песъчливи варовици и мергели, разположена на 0.4 км източно от курорт “Златни пясъци”. Банката е остатък от старо свлачище с дължина 3 км и широчина до 1,5 км.

Албена – (лат. албус – бял, тур. – албени – съблазън) Курорт на 9 км югозападно от гр. Балчик и на 10 км северно от с. Кранево. Разположен е до устието на р. Батова, в близост с горския масив Балтата. Строителството на комплекса започва през 1968 г. Разполага с 49 хотела.

Албена–Кранево (Батовско – Краневски) плаж – Плажът на курорт “Албена” с дължина 5.1 км и широчина до 100 м. Пясъкът е среднозърнест, кварцов, с карбонатно съдържание около 20%.

Алепу – (грц. лисица). Лагуна, разположена на 6,5 км южно от гр. Созопол. Площ 0,14 км2, дълбочина до 1 м. Бреговете и са обрасли с блатна растителност. Районът е бил обитаван от много лисици.

Анхиало – (грц. крайморски). Старото име на гр. Поморие до 1934 г. Древногръцка колония, основана до гр. Поморие в края на V-и в. пр.Хр. като търговско поселище предимно за добив на сол на Аполония. След края на ІІІ в. става център на епископия.

Аполония – Първата древногръцка колония на Българското черноморско крайбрежие, основана от преселници от малоазийския гр. Милет в 610 г. пр.Хр. при гр. Созопол. Наречена е на бог Аполон, чиято 13-метрова бронзова статуя се е намирала в неговия храм. До ІІІ в. пр.Хр. Аполония е най-богатият гръцки черноморски град, център на оживена търговия и високо развито изкуство.

Арапя, нос – (тур. чернокожи). Нос на 2,5 км северозападно от гр. Царево, висок 10–14 км. Изграден е от горнокредни вулкански туфи. Източно от носа са разположени два малки острова.

Арапя, плаж – Плаж, южно от нос Арапя с дължина 0,4 км. Пясъкът е среднозърнест, карбонатно–кварцов, с карбонатно съдържание около 40 %.

Аркутино, езеро – (грц. Мече езеро). Лагуна, разположена на 2,5 км северозападно от устието на р. Ропотамо. Площ 0,03 км3, дълбочина до 0,5 м. Бреговете и са обрасли с тръстика, папур и водни лилии. Край езерото гнездят водоплаващи птици. В миналото се срещали мечки. От 1940 г. е обявено за резерват.

Аркутино, плаж – Плаж с дюни, който отделя езеро Аркутино от морето. Дължина 1,3 км, максимална широчина 540 м. Пясъкът е среднозърнест, карбонатно–кварцов, с карбонатно съдържание 35 %.

Аспарухово, квартал – Квартал на гр. Варна от 1918 г., разположен в южната част на Варненски залив. Основан е в началото на ХХ в. под името Сес Севмес (тур. който не обича шум), през 1927 г. е преиминуван на Тихина. Наречен е на името на владетеля на Дунавска България кан Аспарух, който след победата над византийците през 680 г. укрепва с крайбрежието с вал, дълъг 3,5 км и разположен в парка на квартала.

Аспарухово, плаж – Плаж в южната част на Варненски залив с дължина 1 км и широчина до 110 м. Пясъкът на плажа е среднозърнест, кварцов, с карбонатно съдържание 6%. След прокарването на стария (1909 г.) и новия (1975 г.) канал за свързване на Варненското езеро с морето дължината на плажа намалява два пъти.

Атанасовска коса–Бургас, плаж – Плаж, който отделя Атанасовското езеро от морето. Дължина 5,2 км. Пясъкът е среднозърнест, магнетитово–кварцов, с карбонатно съдържание 14 %.

Атанасовско езеро – Лагунно свръхсолено езеро, разположено в източната част на Бургаската низина. Площ 17 км2, дълбочина до 0,8 м. Старите му имена са Караюнуз и Атанаскьойско.

Атия – (трак. полуостров) Нос в южната част на Бургаски залив, разположен на п-ов Буджака, на 5 км западно от с. Черноморец. Висок е 20 м. Изграден е от сиенити. На носа е било разположено античното селище Антея (грц. блестя).

Атлиман (Конник), нос – (тур. конски залив) Нос, разположен на 0,5 км, северозападно от гр. Китен. Изграден е от сарматски варовици. Съгласно легендата при носа е паднал и умрял конят, с който Урдовиза обиколила и очертала Хасекията (привилегирована област, която била освободена от данъци по време на османската власт).

Атлиман, плаж – Северният плаж на гр. Китен с дължина 0,5 км. Пясъкът е среднозърнест, карбонатно–кварцов, с карбонатно съдържание 25 %.

Ахелой, река – (грц. змиорка) Река в Бургаска област, която протича в алувиална долина и се влива в Черно море при с. Ахелой, където образува лиман. Дължина 39,9 км, водосборна площ–141 км2, водно количество 0,6 м3/сек, наносен отток 13400 т/год. На 20.VІІІ.917 г. при устието на реката българските войски, предвождани от цар Симеон І нанасят поражение на византийския военначалник Лъв Фока, след което България придобива решаващо надмощие в Югоизточна Европа.

Ахелой, село – (до 1934 г. Чимос, до 1960 г. Чимово) Село в община Поморие, основано в началото на ХХ в. Морски курорт с 2269 жители. Развито лозарство, овощарство и свиневъдство.

Ахтопол, град – Най-южният град на Българското черноморски крайбрежие, община Царево. Население 1306 жители. Разположен е на 15-метрова тераса на скалист полуостров между носовете Св. Георги и Св. Яни. Морски курортен център с пристанище. Развито лозарство, овощарство, зърнопроизводство и риболов. Градът възниква на мястото на тракийското селище Авлеутейхос и древногръцката колония Агатополис (град на щастието, на богатствата). На италианските средновековни морски карти е отбелязан като Гатаполи. През османския период е пристанище за износ на дърва и дървени въглища от Странджа. Присъединен е към България съгласно Цариградския договор от 1913 г.

Ахтопол, нос – Северният нос на залива, където е разположен гр. Ахтопол. Изграден е от горнокредни вулкански скали, калиево–алкални трахити.

Ахтопол, плаж – Плаж в залива на гр. Ахтопол, с дължина 1,4 км. Пясъкът е среднозърнест, карбонатно–кварцов, с карбонатно съдържание 33 %, тежки минерали 10 %.

Ахтото – (грц. тежест) Нос, разположен на 1,5 км северно от устието на р. Велека. Изграден е от горнокреден вулкански тефроиден флиш.

Гео морфология.

Абразионен коефициент – отношението между дължината на абрадирания бряг и общата дължина на брега. За Българското черноморско крайбрежие абразионният коефициент е 0,59.

Абразионна тераса – абразионна форма на релефа, слабо наклонена полегата повърхност на коренните скали, образувана пред отстъпващия клиф.

Абразия – процес на механично разрушаване на скалите на брега и дъното от морското вълнение. Средната скорост на абразия за Българския черноморски бряг се оценява на 8 см/год.

Аванделта – подводна част на делта, формирана при взаимодействие на течението на реката с морското вълнение. Отличава се с висока скороста на седиментация.

Авандюна – елементарна еолова форма на релефа, предшестваща образуването на дюна, от която се отличава по своята неподвижност.

Акватория – участък от водната повърхност на океан, море, езеро или пристанище в определени естествени, изкуствени или условно приети граници.

Акреция – нарастване на природни обекти за сметка на естествено прибавяне на нов материал.

Аксински понт – “негостоприемно море”. Първото известно име на Черно море от второто хилядолетие пр.Хр. По сведения на Ератостен и Страбон морето е наречено така, поради трудните условия на плаване, липсата на удобни пристанища и острови и наличието по бреговете на “варварски” племена.

Активен слой – слой от наноси, премествани по време на действие на вълнение или течение. Мощността му зависи от хидравлическата едрина на частиците и от интензивността на движение на водата.

Акумулация – натрупване на наноси на брега или подводния брегови склон, когато количеството на постъпващите наноси перобладава над това, което може да бъде изнесено при дадени хидродинамични условия.

Алеврит (прах) – неспоена теригенна или биогенна седиментна скала с размери на частиците от 0,1 до 0,01 мм в диаметър.

Алевролит – споена с карбонатно или силикатно вещество седиментна скала с алевритов размер на частиците, които я изграждат.

Алувий – седименти, отложени от постоянно течащите води на реките.

Антибриз – горната част на бризовата циркулация, насочена в противоположна посока на долното течение–бриз.

Антропогенен релеф – релеф, изменен или създаден от дейността на хората през вековете на домашинния етап преди началото на ХVІІІ в.

Апвелинг (ъпуелинг) – издигане на водни маси от дълбочина 300–500 м към водната повърхност, вследствие продължително действие на вятър с посока от брега към морето. Предизвиква понижения на температурата на водата, увеличаване на солеността, разтворения кислород и биогенните елементи.

Арагонит – минерал, калциев карбонат, който кристализира под формата на призматични или иглести кристали. Изгражда черупките на много морски животни и е главна съставна част на перлите.

Ариден климат – климат на области с незначителни валежи (10–100 мм), голямо изпарение и оскъдна растителност. Характерен е за пустинни и полупустинни области.

Аргилит – вид седиментна скала, съставена главно от глинести частици, образувани обикновено чрез литификация на тини, които все още не са придобили характерната за шистите слоеста структура. Химичният състав на аргилитите може да бъде различен, но най-често те имат високо съдържание на алуминий и силициев диоксид, както и различно количество алкални и алкалоземни катиони. Не поглъща вода и не изменя обема си.

Асиметрия на вълновия поток – неравенство в големината и продължителността на действие на правите и обратни орбитални вълнови придънни скорости, предизвикано от трансформация на вълнението и преноса на води от вълновия поток.

Атол – пръстеновиден коралов остров във вътрешността на който съществува лагуна.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар