// Вие четете...

Черно море

Морските пространства на Република България.

lin100„Знанието на законите не е в това да се запомнят техните думи, а в това да се разбере техният смисъл.“

Морските пространства на Република България.

Морската дейност на държавите зависи от съществуващите международни отношения. Световната морска политика определя процеса на експлоатация на природните ресурси и осъществяването на изследователска дейност в Световния океан. През последните десетилетия се засилва необходимостта от правно регламентирани дейности в океана и морските пространства.
Международното морско право включва система от принципи и норми, определящи правовото положение на морските пространства и регламентира междудържавните отношения относно мореплаването, използването на живи и неживи ресурси, научните изследвания и други дейности в мирно и военно време.
През 1982 г. Третата конференция на ООН по морско право е приела нова конвенция за използване пространствата и ресурсите на Световния океан от всички държави. Съгласно нея главен критерий за правовото разграничаване на морските пространства е границата на разпространение на суверенните права на крайбрежните държави върху морските води. Отделят се крайбрежните води (вътрешни и териториални), върху които се разпространява суверенитетът на държавата и води на открито море, където той не се разпространява.
Вътрешните води включват заливите и са част от територията на крайбрежната държава, в която тя има суверенни права. Териториалното море обхваща морския пояс до вътрешните води, който се простира навътре в морето до 12 морски мили ширина от изходните линии.
Откритото море е предназначено за всички държави, включително тези, които нямат излаз на море. В него свободно може да се осъществяват риболов мореплаване, научни изследвания, полети, изграждане на изкуствени острови. Никоя държава не може да претендира за суверенитет над открито море. Част от него са прилежащата и изключителната икономическа зона.
Прилежащата зона е зона, в която държавата може да осъществява контрол за предотвратяване нарушенията на митнически, имиграционни и др. закони и правила, действащи на територията на държавата или в териториалното море. Ширината на прилежащата зона е не повече от 24 мили от изходните линии.
Морското дъно по правов признак се подразделя на дъно на морето под вътрешните и териториални води, континентален шелф и дъно на морето зад пределите на континенталния шелф.
Континенталният шелф включва морското дъно и земните недра, простиращи се от териториалното море до границите на континенталния склон или 200 мили от изходните линии. Той не може да се простира на повече от 350 мили от брега.
Крайбрежните държави осъществяват над континенталния шелф суверенни права при проучване и разработване на минералните и биологичните му ресурси. Никоя държава не може да разработва естествените богатства на континенталния шелф без съгласието на крайбрежните държави.lin98
Морското дъно зад континенталния шелф е извън националната юрисдикция. То е общо наследство на човечеството, открито за използване за мирни цели от всички нации.
Изключителната икономическа зона е район с широчина до 200 мили зад териториалното море, който има особен правов режим. Крайбрежните държави имат суверенни права при проучването и експлоатацията на живи и неживи ресурси, а така също при използване на вода, енергия, течения, вятър. Другите държави имат право на мореплаване, полети, прокарване на кабели, тръбопроводи и др., съгласувано с крайбрежните държави.

Карта на делимитацията на морските пространства между Република България и Република Турция
1–външна граница на вътрешните води; 2–външна граница на териториалното море; 3–морска граница между България и Турция и номера на точките, които я очертават; 4–изобата; морфоложки граници: 5–между шелфа и континенталния склон; 6–между континенталния склон и континенталното подножие; 7–между континенталното подножие и дълбоководното (абисално) дъно
lin99Принципна схема на делимитацията на морските пространства

Първият Закон за морските пространства на България е приет от Петата сесия на Деветото народно събрание на 08.07.1987 г. На 28.01.2000 г. Народното събрание приема Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Р. България. Съгласно закона вътрешните морски води обхващат водите между бреговата линия и изходните линии, които се прокарват между н. Калиакра, н. Тузлата и н. Екрене; за Варненски залив между н. Св. Константин и н. Иланджик; за Бургаски залив между н. Емона и Маслен нос и между Маслен нос и н. Рохи.
Териториалното море на Р. България се простира на 12 мили в Черно море, върху които тя разпространява суверенитет на площ от около 9 000 км2.
Границите на териториалното море с Румъния и Турция преминават по паралела на сухоземните граници.
Прилежащата зона се простира на 24 мили от изходните линии и в нея Република България упражнява контрол срещу нарушаване на митнически, финансови, гранични и санитарни разпоредби.
Изключителната икономическа зона на Република България в Черно море е обявена с указ № 77/07.01.1987 г. на Държавния съвет и се простира на разстояние 200 мили отвъд изходните линии. Външните й граници трябва да се определят по споразумение със съседните държави. През 1997 г. е сключен договор с Република Турция, предстои сключване на договор и с Румъния.
Понятието „Български сектор на Черно море” е възникнало като следствие от новата политическа география на Световния океан, наложено от конвенцията по морско право от 1982 г. Според този уникален в международните отношения документ всяка крайбрежна държава упражнява изключителен суверенитет или определени суверенни права и юрисдикция върху част от прилежащите и морски пространства, границите на които се определят въз основа на договорите с прилежащите и срещулежащите държави. Изхождайки от тази постановка, Р. България с приетия през 1987 г. Закон за морските пространства упражнява горепосочените права върху част от акваторията на Черно море, която наричаме „Български сектор”. По своя обхват в конкретния случай терминът „сектор” се покрива с юридическите категории, вътрешни морски води, териториално море, прилежаща зона, континентален шелф и Изключителна Икономическа Зона на Р. България в Черно море. Това е така, защото предвид размерите и специфичните очертания на Черно море нито една от прилежащите (Румъния, Турция) и срещулежащите (Украйна, Русия, Грузия) на България държави не би могла изцяло да се възползва от привилегиите дадени й от международното право.
По отношение на континенталния шелф в нашия закон е възприета концепцията за подводно продължение на сухоземната ни територия. Това означава, че континенталния шелф на България включва морското дъно и недрата на подводния район, които са естествено продължение на сухоземната й територия и се разпростират отвъд териториалното море до установените граници с континенталния шелф на другите черноморски държави. По такъв начин юридическата категория „континентален шелф” включва в себе си утвърдените понятия: шелф, континентален склон, континентално подножие.
Очаква се при оптимално и взаимно признато договаряне Изключителната икономическа зона на Република България в Черно море да има площ около 35 000 км2 или общо подводната територия на България би възлязла на 44 000 км2. Площта на отделните морфоложки зони в този български сектор от Черно море се поделя на шелф – 12 380 км2, континентален склон – 9 380 км2, континентално подножие – 12 970 км2 и котловинно дъно – 8 680 км2.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар